.

 

E, ще гласуваме днес за Сергу ба, ти ни знайш ли!?

 Неделя, 27 Януари, 2013 13:55:06

Катя Стоянова

Разхождам си кучето аз, до Морската градина и обратно, всеки ден. Покрай приятното, като практичен човек, ще прибавя и полезното, че ще взема и някое и друго интервю, си викам аз. Все пак минавам покрай две - три училища докато се разхождаме със Шърли Маклейн, кучето ми.

Гледам пет - шест баби, двама дядовци и жена, по - млада, наедно с тях. Спирам ги и питам къде са тръгнали. Една от бабите ми вика, ко приближи са ба, ни чувам убао. Приближавам се аз до ухото и, и  викам:

- Как се казваш бабо?

- Живка съ казвам ба, Живка.

- И къде сте тръгнали в тоя сняг и студ, питам пак на ухото и.

- Е, ши гласувами неска за Сергу ба, ти ни знайш ли!?

- Не знам, рекох аз, избори ли има, питам пак?

- Станишав ма бабо Живке, Станишав, не Сергу, пфуу глуха жина, излага съ, допълва друга, по - ербап  бабка.

- Ши гласуами да ни увличи пенсиити ба, добавя  баба  Живка, пуска бастунката, стиска малкото юмруче и вика, изедницити недни ша ги пъдим вечи. Размахва юмручето и пита, къде ми е бастунката бе, дайти ми бастунката да им покажа какво ша ги прайми онез дето няма да гласуат за Сергу, и на унуките казах, саму за партията и за никуй друг.

Дядото до нея и подава бастуна, а тя го заразмахва и вика, изправи рамене, изпъчи гърди напред, и виика, сопата, сопата ги чака.

- Стига са излага ма Живке, то момето глуповато съ види, няма да та разбире, допълва дядото и ме заглежда със съжаление.

Не се давам, обаче аз и пак питам:

- На колко си години, викам в ухото и?

- На усимдисе и две, вика тя гордо.

- Ма, не те ли е страх да не паднеш в тоя сняг?

- Па я паднах, ма нали сме дружина се от партията, дигнаа мъ.

- А синът, дъщерята знаят ли, че ще гласуваш днес за Сергу?

- Кат са върна ши им кажа ба, они знаат, дето на църкуа съм тръгнала? Ма Йовка рече, дружки първо гласуаме за нащу мумче и после на църкуа, ми отвръща тя.

Питам другите близките им знаят ли, че ще гласуват днес за Серго. Оказа се, че с изключение на баба Живка всички са самотни старци, живеещи сами в домовете си.

- От къде си родом бабо Живке, интересен ми е диалектът на който говори възрастната жена.

- От сикията ба, странжаску, вика баба Живка, маа децата ма зеха щот ни става вече за само.

- Какво гледаш по телевизията бабо Живке, какво гледа за последно, говореха ли  за избори?

- Гледам ба, за Фирхундето, за сички гледам, слагам апаратчиту, инак не чуам убао.

- Ама, кой ти каза, че днес за Сергу ще се гласува, Ферхундето ли, питам аз и се правя на глупава, както му се иска на дядото.

- Па Йовка ми каза, и ми показва най - младата от придружителките си, която ме гледа човеконенавистнически, явно заподозряла, че се будалкам.

- Хубаво палтенце, обръщам се аз към Йовка, която е облечена от главата до петите в червено, с ярко червено червило, червена коса и червена чантичка през рамо, а палтенцето и с два реда червени копчета. Със златен пръстен с голям,  червен камък, който настоява да бъде видян, защото, току размахва ръка пред лицето ми.

- Е, хубавото, самуреното е в мерцедеса, червеният екип е специално за днес. Нали е забранена пропагандата, та даваме сигнали както можем.

- Вие другарко, наистина ли не знаете, че днес се гласува и има избори?

- Амииии, и преди да съм и отговорила, тя добавя:

- Явно не сте ориентирана и политически,  и продължава - "Да знаете, че бюлетината с "Да" е за нашите и непременно да гласувате, защото след месец - два кучето ви няма да има какво да яде"  -  прави опит тя да  ме зариби, нали комунистите са като евангелистите и де който видят гледат да го придърпат.

- Хайде, че имам да обикалям поне още двайсет блока, да водя нашите до урните, добави Йовка и забута  бабите напред.

- Госпожо Йовке, защо лъжете хората, че ще гласуват за парламент, днес не е ли референдум за ядрената енергетика, питам аз?

- Хайде по - бързо, да вървим, не я слушайте тая мухла с кучето, тя е пратена да ви заблуждава, диверсантка, рече Йовка, хвана две от бабите под мишниците и ги затътри напред.

Единият от дядовците, нахъсан от Йовкините думи, рече:

- Сега ще и дам аз на тая да разбере,  и псувайки се заоглежда за камък.

Белият сняг  беше покрил камъните покрай оградата на училището. Отървах кожата, си казах. Свирнах на кучето,  препикаващо дърветата наоколо и продължихме пътя си в обратна на "другарската" компания посока. Култов ден за българската демокрация?  Ха, Ха!