.

Домовете за деца, срамът на България! Тема само за чувствителни!

 Катя Стоянова

        Со кротце, со благо, со малко кютек, неотдавна, премина и първият гей парад в България. Една инициатива, своеобразен тест за нивото на демокрация в страната ни. Необичайно въведение, когато ще става въпрос за деца. Не знам дали някой си дава сметка, но една значителна част от  БГ гей обществото е с такава ориентация не по рождение, а са продукт на домовете за деца лишени от родителска грижа. Преди няколко дни разговарях с  човек, който работи като охранител в дом за деца лишени от родителска грижа. Какво ли няма в този дом – казва с възмущение той – като започнем от педерастията, насилието и проституцията и свършим с безхаберието на директора и възпитателите, няма как да не пропуснем нещо – добавя охранителят.


Имам здрави нерви, но когато мисля и пиша за всичко това, ръцете ми започват да треперят, а сълзите ми тръгват сами, и не искат да спрат. Само че изпитвам амбивалентни чувства и не мога да си дам сметка, кое ми идва в повече, Безконтролното насилието в дмовете е всекидневие! гневът, породен от безпомощност,  или това, че съм жена и майка и няма как случващото се в българските домове за деца да не предизвика тази реакция. Хиляди пъти съм чувала думите – ,,Забрави, никой не може да се справи с това, къде си тръгнала да се бориш с вятърни мелници”. И хиляди пъти, чувайки това, съм получавала стимул да утроя усилията си в полза на работата си за ,,ничиите деца”. Имам органическа непоносимост към поведенческия нихилизъм, когато става въпрос за правата на децата и на хората с увреждания. Няма да се уморя да повтарям, че в генезиса на проблемите свързани с правата на децата в домовете за деца лишени от родителски грижи, стои точно чувството, че всичко е свършено и не може да се направи нищо повече. Това не е така, защото нищо не е направено. Знае се какви са проблемите, но се прилагат палеативни мерки. Последният драстичен случай на насилие спрямо дете в Дом за деца лишени от родителска грижа (ДДЛРГ) ,,Ал. Г. - Коджакафалията” в гр.Бургас ме накара да изпадна за дълго време в състояние на потрес. Рядко случаите на насилие стават достояние на медиите, защото насилието бива ,,старателно отглеждано ” но още по старателно прикривано.


Поне за този дом за, който става въпрос е така. Последният случай се отнасяше за дете, което  е на около седем години, не достатъчно развито за възрастта си, както повечето деца в домовете. Това дете е било сексуално насилвано и склонявано към блудствени действия от по – големи момчета в дома. Разбирайки за случая, отидох в Отдел ,,Закрила на детето,,. Натъкнах се, обаче, на психолог от Комплекс за социални услуги за деца и семейства, който работи с децата от дома. Стана ясно, че знаят, но какво от това. Отделът отговарящ за закрилата на тези деца, тогава, нямаше санкционираща функция. Специалистите, социални работници от Отдела дават своите методически указания за спазване на критерии и стандарти и ,,очакват” от неспециалистите възпитатели да ги прилагат.


Този отдел, както и представителите на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), могат да сезират прокуратурата за нарушените права, факт, който усложнява процедурата, съответно прилагането на навременна и адекватна мярка спрямо виновните. А те виновните са възпитателите, които впрочем, често са обект на вниманието на бургаската прокуратура. Явно е обаче, че нищо не е в състояние да респектира тези хора и да ги накара да си изпълняват служебните задължения както трябва, най - малко прокуратурата, която никога не повдига обвинения срещу невъзпитани възпитатели. Всичко става под носа на небрежните възпитатели, които отдавна е трябвало да бъдат изхвърлени и на тяхно място да работят подготвени специалисти с необходимата квалификация. Това може да се случи, обаче, само при положение, че общинската администрация на Община Бургас се заемеше сериозно с проблемите в този дом.


Държавата прехвърли горещият картоф, т.с. домовете от този тип лежат на отговорността на общините и остави общинските администрации да решават, как от образователно – възпитателни, да бъдат реформирани в социални институции, съобразно новите европейски изисквания. До настоящия момент, обаче, всичко което е направила бургаската община, в лицето на д-р Л. Мануелян, зам. кмет по здравеопазване и социални дейности - втори мандат - е да сложи за директор на дома, човек, за който има сериозни съмнения, че е злоупотребявал сексуално с една от възпитаничките на същия дом. И този човек беше назначен за директор, макар, че назначаващият го беше информиран надлежно за съмненията. Даже се стигна до там, бургаската Директорът общественост да бъде заблуждавана с помощта на всички медии, че директорът е избран след проведен конкурс с осем членна комисия, но се оказа, че такъв конкурс изобщо не се е състоял, защото нямаше протокол който да потвърди подобно нещо. А след извършена от мен проверка, от Дирекция ,,Човешки ресурси в общината ми бе съобщено, че конкурс се е състоял и в него са участвали още двама кандидати. Поисках да бъдат уточнени имената на другите участници в конкурса, но ми бяха споменати две имена на хора участвали в предходен конкурс. На всичкото отгоре г-н директорът е с учителско образование със  специалност история и е ,,твърдо решен”  да реформира институцията от образователно възпитателна в социална, без, обаче, да знае как, защото за целта се изискват специфични знания и умения, които той не притежава. Новият директор беше представен пред бургаската общественост като медийна звезда и целта на общинската администрация беше да успокои духовете, като си даде вид, че прави нещо по въпроса с децата от дома. След неговото назначаване кризата в дома се задълбочи.


Децата познаваха директора, като възпитател, наясно са с неговото минало и протестираха. Не допускаха човек който трябва да бъде санкциониран, да прилага наказания спрямо тях. Негативните резултати от назначението на подобна личност на такъв пост не закъсняха. Едно от децата, тогава на десет години беше намекнало на  директора за неговата връзка с възпитаничката от дома в резултат на което е било жестоко набито. За  инцидента е бил информиран, и то представител на охранителната фирма, директорът на Дирекция ,,Социална подпомагане”, тогава Вълчо Вълчев, който е откликнал незабавно на сигнала, но пак всичко остана зад стените на дома и не се даде гласност за  прилаганите ,,възпитателни мерки”  от т.н. директор. Преди време е имало друг директор, който е бил възпитаник на същия дам. Той пък окачвал децата на закачалка и ги налагал с бухалка, след което ги черпел с течен шоколад, за да мълчат. Поради изключително ниското заплащане, дори бих казала символично такова, специалисти желаещи да работят в дома просто няма.


Проблемът със заплащането може да бъде преодолян, но очевидно няма воля от страна на общината това да се случи. Бургас е град, който буквално бълва перфектно подготвени социални работници. Специалност социални дейности е една от най-предпочитаните в Бургаски свободен университет. Тези така добре подготвени хора, обаче, инвестирайки в образование искат да получават еквивалента на своя труд, особено когато става въпрос за работа с деца в екстремни условия, в една супер конфликтологична среда, деца при които моментът за превенция на отклоняващо се от нормата поведение е отдавна пропуснат. Трябва да бъде уточнено, че  децата нямат никаква вина за това, че са оставени на самотек и трудно правят разлика между добро и зло. В същия дом работеше, като възпитател, господин за който всички деца твърдят, че е изнасилил едно от момичетата когато е бил директор. За наказание този човек е оставен да получава заплата, като възпитател в същата институция. Не случайно избягвам думата ,,работи” и уточнявам, че е оставен да получава заплата. Защото възпитателите отиват там само, за да си получат заплатите. Повечето от тях припознаваха за свое работно място пейката във фоайето на  сградата и когато тя им бе отнета се стигна до там да се жалват пред зам. кмета, че някой им е нарушил спокойствието. Всичко това стана в мое присъствие и аз ги попитах, защо вместо да седят на пейката не си приберат децата по стаите, за  да им четат приказки например, но бях попарена от неподправено презрение. Презряна съм и затова, че по мои сигнали беше сезирана и прокуратурата в Бургас.


Иначе за всички, които се интересуват как е устроен живота на децата от тази социална група в една нормална европейска държава може да се информира за условията на живот на децата живеещи в „La Cite Joyeuse” или в буквален превод „Радостният град”, един дом за деца, чието съществуване  датира от преди повече от 100 години. Разположен е в един голям парк в Брюксел. Управата на дома се води от принципа „децата да чувстват атмосферата в дома, максимално близка до семейната”. За всеки 30 деца се грижат минимум 12 до 15 възпитатели. Нормата е 1 възпитател на всеки 3 деца. Това са хора, специално обучени за подобен тип работа. Те не са учители, но са завършили поне колеж за да станат възпитатели. Дори се оказа, че тази длъжност е престижна в Белгия.  Финансирането идва от държавата и частни дарения.  Но тук става въпрос за дом в държава, чието общество отдавна си е дало сметка, че по това какви грижи се полагат за изоставените в беда деца се измерва и нивото на  цивилизованост на същото това общество. В България, домовете за деца лишени от родителски грижи  в повечето случаи служат за примитивните цели на политиците които искат да си правят измислен P.R. по Коледа и Великден.

 Последните уверения са че броят на децата изведени от институциите е нараснал с няколко мижави процента, а уж до края на 2014 тези язви за обществото ще бъдат затворени. Някой вярва ли, че дори и при най - добрата кампания за приемни семейства, при двукратно увеличеният брой на изоставени деца в България тези домове ще бъдат закрити. А мерките против изоставянето на деца са почти никакви, защото се крепят на работа по проекти с времева рамка, с рядко постигнати цели, а не на държавна стратегия в дългосрочен план.

Не е минал месец през който да не съм получила сигнал за нарушение в дом за изоставени, лишени от родителска грижа деца. Там няма деца сираци, а където ги има, те са не повече от 1 - 2 %. Задавайте си въпроси! За изоставените деца на България най - виновна е държавата, а за кампаниите на Коледа за набиране на средства и за издръжка на домовете плащаме всички ние. Плащаме не само с пари, а и със страданието, че тези деца страдат!

My status