.

Красимир Слабаков, талант и работохолизъм в едно!

 

Събота, 17 Май, 2014 13:32:28

Автор - Катя Стоянова


Ако попитате какво прави в момента няма да чуете нещо по - различно от това, че работи. Неговата работа, обаче е обвързана с много любов към дървото с което твори произведения си. Своите скулптори и дърворезби прави в любимото му село Фазаново.


През 1992 г. спонтанно решава да замине с цялото си семейство за САЩ и остава там цели 20 години. Там е имал шанса да работи със сина си Стефан върху декорациите на цялата обсерватория в къщата на Версаче. През 2010 г. се завръща в България и от тогава неговата Светая Светих е известното със своя колорит странджанско село Фазаново, екологичната и етнографска врата на Странджа, загадъчната и изпълнена с мистерия планина от която той черпи сила и вдъхновение.


От САЩ се завърнал с 15 кубика дървен материал. По този повод сладкодумният Красимир казва - "Че, защо да съсипвам нашите гори, като може и така".
Не по - малко талантливият му син, Стефан, който се занимава с живопис,  живее и твори в САЩ, а дъщеря му Боряна, дарила го наскоро с прекрасна внучка живее в Бургас, но се е върнала в България, за да  създаде семейството си и роди детето си на българска земя.  Съпругата му, художничката Мария Слабакова сполучливо се вписва във фона на талантливото семейство и е част от творческия семеен екип. Тя се занимава с ювелирно изкуство и изработва рядко красиви и ценни произведения. Красимир работи по много от проектите си заедно със съпругата си Мария.


Красимир Слабаков е от рядко срещаните в България хора представляващи генератор на идеи и вдъхновение.  Преди да тръгне за САЩ е направил паната и дърворезбата на цялата зала в Царево, които още могат да се видят там. Близки и приятели го  описват като пословичен сладкодумец и мъдър човек. Малко нервак и неспособен да търпи несправедливости и качества, като мързел и словоблудство. Експанзивен, като повечето хора посветени на изкуството, но винаги точен в отношенията с хората около него. Знае как да разпуска и винаги е душата на компанията.


Дъщеря му Боряна го боготвори, не само защото е неин баща, но и затова, че е от малкото бащи които освен на работата си е посвещавал много от  своето време на нея и брат и. 

С баща ми никога не е скучно, казва тя.  Дребнотемието му е чуждо. Това, което мога да кажа за него е, че е широко скроен и много лъчезарен човек, който успява да си  вади хляба с почтеност, огромен талант и много труд.  Той е най - работливия, упорит и креативен човек  който познавам, казва тя за баща си. Няма нещо, което да е замислил и решил да го направи, да не се получи и винаги ме изненадва с уменията си, добавя тя.


Красимир Слабаков е един от най - търсените дърворезбари в региона. За него съприкосновението с дървото е нещо феноменално, даващо му прекрасното усещане за единение с природата. Чувство което проектира и върху ценителите на неговите произведения. Гледа на материала с който работи като на нещо живо, което трябва да бъде претворено и в нещо красиво. Може би затова скулптурите и дърворезбите му са изпълнени с душа и живи послания. Длетото, с което борави с виртуозна лекота, сякаш е инструментът създаден специално за него.  Използва го така, като че ли се е родил с него в ръката, споделят онези, които ценят и разбират изкуството му.


Той е магнетична личност, покоряваща не само с чара на своя непринуден начин на общуване, за съжаление характерен за все по - малко хора около нас, но и със средствата с които си е избрал да общува с околните, а това са неговите творби. Той е един от хората, които държат ключа към дверите на това изкуство. 

Сайт - www.slabak.com

Р.S. Когато написах тази статия я изпратих на съпругата на Красимир, за да ми каже какви снимки да добавя. В отговор тя ми съобщи следното - "Днес е 17 май, на този ден си отиде бащата на Красимир, Петър Слабаков, ако искаш добави и снимки с него."  Малко ме е срам да си призная, но изобщо не бях се сетила за това обстоятелство. Сетих се обаче, че тази сутрин когато се събудих първото нещо което си казах беше буквално - "Споко Слабак, днес ще напиша статията за сина ти!" Казах си го защото от един месец се каня да я  напиша и все нещо ме възпрепятстваше. Покрай случилото се си задавам въпроса, а дали бащите не мислят и от оня свят за порасналите си деца?  По този повод посвещавам статията в памет на незабравимия български актьор Петър Слабаков.

    My status