.

.............................

Безплатна обява!

0885 658 797

Продава или заменя

къща 120 km2

с двор 350 km2 в квартал 

Ветрен - Бургас.

.............................

 

Политическата реклама и пропаганда в медиите, да бъдат ограничени със закон

Участват ли медиите в политическата корупция?

13 октомври 2011

 Катя Стоянова

Участват ли медиите в политическата корупция?Избори 2011 за пореден път дават ясен сигнал на българското общество до каква степен е разграден образът на медиите като такива. В старанието си да ваят политически образи, медиите обезличават своя собствен образ. Вместо партиите да си имат свой политически партиен печатен, електронен или какъвто им е необходим орган, който в никакъв случай не представлява медия, а средство за популяризиране на тяхната дейност, вече години наред се наблюдава порочната практика политици да си купуват медии и да ги представят за независими, граждански. От друга страна журналисти, които са решили, че единственото им препитание е да правят политическа прдпаганда, която наричат  ПР, вместо журналистика, създават нещо, което наричат медия, и започват жесток рекет върху представителите на политическите партии, за да ги рекламират и така журналистиката се превърна в най – грозното средство за стимулиране на политическата корупция. Ето една от първите причини политическата реклама и ПР, да бъдат ограничени, да не кажем и забранени със закон.

 

Парите, които политическите партии получават пак по закон, от парите на българския данъкоплатец са достатъчни да се самопопуляризират чрез собствени канали и средства. Получават и дарения. Само, че през последните 60 години политиците ни отиват в политиката, за да я употрeбят за собствена и фамилна облага. Затова и преди, и след т.н. “демократични” промени продължават истерично да желаят обсебването на медиите, защото журналистиката е доказала своята мощна сила и полза за обществените интереси,  но тогава когато тя е автентична, т.с. критична към всички притежаващи власт или такива, които се опитват да притежават власт.

 

Снимка - архив - Ставри Калинов Помните ли "Перото на истината" на Ставри Калинов, помните ли къде е поставен този символ на свободата на словото? Там пък ни правят свидетели на всяка стъпка на Росен Плевнелиев...

Когато журналистиката се подмени с политическа пропаганда, особено в полза на порочно провеждани партийни политики, печелят политиците и т.н. журналисти, използващи супер манипулативни средства за промиване на мозъци.  Политиците разчитат на манипулативните средства на пропагандата и не разбират, че размиването на границата между автентична журналистика и манипулативна политическа пропаганда първо е антидемократичен акт и в ущърб на просперитета и развитието на обществото и второ този модел се изчерпва много бързо в настоящите условия. Даже вече е изчерпан. В България политическата пропаганда се припознава за ПР, но малко журналисти са на ти с инструментите на истинския и полезен за обществото ПР и неговите ефективни ресурси за получаване на обратна връзка  и разбиране, като основен краен резултат от прилагане на инструментите на убеждаване с които си служи ПР – ът. В България не съществуват и условия за ефективен ПР, защото за да убедиш някого в нещо и да го спечелиш, задължително условие е да казваш истината. В България партийните функционери, ако започнат да казват истината ще трябва да отидат в затвора, а не чрез нея да печелят адмирации, камоли да очакват разбиране. Надявам се никой не си въобразява, че Бойко Борисов ще излезе пред българското общество и чистосърдечно ще си признае, че записаните разговори между него и Ваньо Танов са истина и че без никакви обструкции упражнява натиск над Митничар № 1, за извършване на действия в конфликт със закона.  Такова петно на политик може да бъде неглижирано само с пропагандни средства, чрез които да се създава изкуствен медиен образ. Ето затова единственото  средство за запазване на този изкуствен и фалшив образ е да притежават колкото е възможно повече медии, за да бъде мултиплициран възможно повече пъти въпросният медиен образ. Затова и собствениците на медии и произхода на капитала, инвестиран в тях са толкова неясни.

От друга страна партиите, за да покрият финансовите си нужди свързани с политическа пропаганда, наречена от тях  реклама и “ПР” са принудени от избори до избори, вместо да се съсредоточат в своята работа, която предполага полезни обществени дейности,  се чудят какви далавери да направят с обществени финансови средства или да обещават политически чадър на бизнесът от сивата икономика, рекетират и за дарения, за да съберат фантастичните суми, които медиите им искат за реклама и ПР. Медиите от своя страна получават тези мръсни пари, без изобщо да им пука от къде са дошли и какъв е техният произход, след което, за да се направят на хрисими и неразбиращи, публикуват статия за големият процент на политическа корупция, в която самите те имат най – сериозното  участие. На принципа – “Като крадете или ще има и за нас или ще останете без власт”. Купуването и продаването на гласове е инкриминирано, а подобен вид поведение на журналистите като какво друго може да се определи, освен като еквивалент на рафиниран опит за купуване на журналист, който през средствата за масова информация продава политици. В Бургас имаме медии образци на такова поведение, в които журналистите са разпределени по партийни централи, и редакционната им политика представлява миш – маш от политическа пропаганда на различни партии, разминаваща се драстично с политическия плурализъм. Каква интерпретация бихме могли да направим на подобно заглавие – “Иконата на еди си коя партия” – иконата. Кой нормален журналист може да си позволи при днешните обстоятелства да сравнява политическа фигура с икона. Подмазвачеството и пълзенето на журналист, в краката на някакъв политик, та който и да е той, представлява висша степен на какво? Вие, читателите сами поставяйте квалификации.

 

 За да спасим българската журналистика, време е да идентифицираме проблемите в които я вкарват в рамката на покварата и обществен нихилизъм. Гражданското недоверие  към медиите е достигнало своя критичен минимум и политиците жестоко се заблуждават, че “инвестират” в популярност като хвърлят торби с пари в редакциите. Ще дам един пример, за да онагледя ситуацията. Тъй като моят опит е свързан най – вече с уеб изданията един обход на същите ми е достатъчен, за да добия ясна представа за ситуацията. Почти всички медии в интернет пространството масово отстраняват броячите за посещения или т.н. трафик в сайтовете си когато започнат да правят активна политическа реклама по време на изборни кампании. Причината е, че посещенията и читателският интерес към медия, която е залята с политическа реклама рязко спадат и в тези сайтове влизат представители на твърд политически електорат, който няма нужда от формиране на нагласа спрямо една или друга политическа партия. Коментирам този тип медии защото те са много  от всички останали.

Медиите освен, че представляват икономически информационни субекти имат огромно обществено значение. Когато по една или друга причина съществуват сериозни фактори обезличаващи тяхната ефективната функция и това се е превърнало в явление до такава степен, че журналист да се смята за мръсна дума и законодателната власт трябва да се замисли, както и самата гилдия на журналистите. Но законодателната ни власт е същата тази политическа власт купуваща и подкупваща медии и журналисти, за да им градят фалшивите медийни образи.  И какво можем да очакваме? Лично аз предлагам да се инкриминира плащането от политици и техните партийни централи на медии. Рекламата на политически проекти в медиите да е абсолютно безплатна или поне да бъде ограничена вербалната комуникация до минимум, като ясно бъде отбелязвано коя статия или интервю са платени. Това е начин за намаляване на корупцията в България. Това е начин да бъде пресечена и безогледната пропаганда, провеждана през средствата за масова информация. Политиците трябва да проумеят, че след медийния образ – балон, на Бойко Борисов, който непрекъснато се пука и се налага непрекъснато да бъде лепен със "журналистическо" лепило изчерпа тотално този начин за пробутване на политици менте. Политиците ни приличат на зеленчукопроизводители, които видели, че засадилите арпаджик, тази година спечелили пари, и те решили да садят арпаджик, но на следващата година се оказало, че всички садили арпаджик, та никой не спечелил.

Онези печатните медии, които не са купени от подставени лица на политици, могат все още да си позволят да бъдат независими и да правят истинска журналистика, тъй като вестникът се продава и от него има директна печалба, колкото и да е занижен тиражът, имат някаква възвращаемост на инвестицията, но и те масово бягат от свободата си. В печатните медии не липсват  рекламодатели, които също им носят приходи, но много често тези рекламодатели поставят в абсолютна финансова зависимост съответната медия и налагат диктат относно медийната и политика и начин на поведение, защото силният бизнес в България винаги е под опеката на някоя партийна централа. Но дали собственикът на медията ще се поддаде на тази зависимост, зависи само от неговото чувство за отговорност пред обществото и до колко разбира какво е значението и функцията на една медия. Много по – често собствениците поставят на преден план  икономическия интерес, като пренебрегват обществения, действие с което се обезличават. Затова ги поставям в графата на най – потъналите в помията на политическата пропаганда. В телевизиите и радиата е същото. Тези медии продават ефирно време и печелят значително повече, от печатните, но и там, ако собственикът не е поставено лице на политическа партия и зависим от нейната политика, ще е зависим от рекламодател, човек на някой политик. Всички знаем какъв е жизненият стандарт на журналисти работещи в подобни медии, изключително висок и то на базата, на направени етични компромиси с професията. Портфейлната журналистика носи висок жизнен стандарт. Стигнахме до интернет медиите, които са в пъти повече от всички останали. Интернет медията е нещо много по – различно от останалите медии. Те са най – бързото и конкурентно на всички останали информационни средства. И за този тип информационни средства независимостта и професионалната журналистика са мираж. Там нещата са още по опорочени. В тези медии се продава рекламно място, но за разлика от печатната медия, която има директен пазар, в интернет медията достъпът  е свободен и никой не трябва да плаща, за да се информира. Рейтингът на тези медии се оценява по броят на посещенията в тях.   Ако постигат голям трафик могат да се конкурират за рекламен пазар. Посещенията на интернет медиите обикновено надвишават многократно тиражите на вестниците. Това е причината политиците да се вкопчат и в тези информационни средства. Много често обаче журналисти правят такива медии година или няколко месеца преди избори, обявяват се за независими, и те и медията им, но старателно изчакват изборните кампании, за да направят големия удар с политическа реклама и пропаганда. И тогава забравят, че са независими. Хукват в несвяс след политиците и съвсем забравят, че са журналисти. Този тип медии държат броячите за трафик на сайтовете видими, до момента в който са примамили политиците да си правят рекламата при тях. След това рейтингът им рязко спада и в тези медии не влиза почти никой освен рекламиращите в тях политици, за да се полюбуват на собствения си медиен образ. След това се чудят защо от хвърлените за реклама пари са постигнали нулев ефекг.

Напоследък има и друго явление, наречено СКАТ. Журналята на тази медия пък вкупом тръгнаха да стават политици. При създаването си тази медия доби популярност и набра скорост с порно каналите си. После съзряха, че хората се блазнят хем от порно, хем от национализъм и ги съвместиха. Подир това прогледнаха още по надалеч, решавайки, че национализмът ще им донесе политически облаги и решиха и те да бягат подир властта. Затова вече не са медия, а политически партиен орган - официоз на собствената си партия. Най – смешното е, че забравиха, че са партиен орган и бяха публикували на сайта, на телевизията си ценоразпис с фантастични цени за политическата реклама за други партии в тяхната партийна телевизия. Все едно  някоя друга партия да продава рекламно място в сайтовете си за реклама на други партии. Бъхтят политическа пропаганда от ранни зори, до късна вечер повтаряйки мантрата “ние патриотите” и “ние родолюбците”. И много добре знаят, че тези две понятия принадлежат на целия български народ и нямат право да ги обсебват и използват, с цел  домогване до власт. С две думи  натресоха ни Волен, а сега ни предлагат новото си политическо недоразумение.  Има сериозно разминаване между това, което говорят и онова, което правят. Непрекъснато изпращат популистки послания, за това колко са загрижени за бедните и онеправданите, приканват ги да се обаждат в телевизията им, като за всяко обаждане им вземат по левче на минута, защото ползват импулсни телефони за връзка със зрителите. Тази телевизия я наричат телевизията на ДС, там никога, в студията им, няма да чуете мнение, различно от тяхното. Ако зрител си позволи да им противоречи, незабавно бива прекъсван. С две думи, телевизия от чисто тоталитарен тип, изключително добре ситуирана в една недемократична държавна система с контрлен орган – СЕМ (Съвет за електронни медии). Хората от тази телевизия – партия, каквото и хубаво да са направили то се обезличава с едно обстоятелство, че искат да им се заплати с влас. В цяла Европа печеленето на власт, чрез национализъм е девалвирала. Обичащите Родината си правят всичко за нейния просперитет, безрезервно, без да искат нещо срещу това. Така знам аз, журналистът, който не получава пари, за да е журналист. Безотговорно е това, че хората на тази силна телевизия, направиха своя избор в полза на политиката и се вмъкнаха в оковите на партия, вместо да работят в полза на формирането на силно и активно гражданско общество от мислещи хора. Национална кауза е гражданското общество, което го няма. Националните каузи принадлежат на целия български народ, а не на една или друга партия. Собственикът на СКАТ е част от българската олигархия. Затова и изборът им е такъв. Каза го простичко и ясно, миньор, обадил се в предаване на СКАТ, а водещият коментира, че не разбира за какво става въпрос. И как ще разбере, като се казва Теодор Ангелов. Със своя избор хората на СКАТ си вкарват един жесток автогол. Жалкият им опит да копират Берлускони, няма да им донесе нищо, защото явно не знаят, че именно в телевизиите собственост на Берлускони го правят на пух и прах и него и всичките му политици.

Ами вижте Мартин Карбовски в НОВА, Люба Кулезич в TV 7, неориентираният Явор Дачков, Бареков, Сашо Диков, Маргарита Михнева........и този списък може да бъде продължен до безкрайност. В едно публицистично предаване трябва да се чуват всички гледни точки. А там се чуват гледните точки на политиците, власт имащи и яловата позиция, а гледната точка на гражданите я няма, ролята на водещия журналист не може да  компенсира този дефицит. Даже журналисти поощряват и позволяват партийни функционери да говорят от името на гражданското общество.

 

Българската журналистика е в сериозна криза, в която сама се е набутала и не е в състояние да се пребори за собствената си идентичност. Драги колеги, журналисти, давам си сметка, че без реклама няма и хляб. Но представете си, че в България има стабилна средна класа, създадена от среден и дребен бизнес, тогава и реклами няма да липсват.  Работете в тази посока, за създаването на условия за просперираща средна класа, рекламираща във вашите медии. Силното гражданско общество създава средния и дребен бизнес. Това е формула, която е работеща. Така правят в цивилизования свят. Това е нещо в което няма популизъм. Разберете, просперитетът обича свободата, а свободната журналистика е част от този просперитет за който лелеем. Никога не забравяйте, че журналистиката е много по силна от политиката, а когато  няма читава журналистика, няма и читава политика. А медиите, комерсиални или не, са медии,  и не трябва да бягат от своите основни функции и социална отговорност.

Тази порочна симбиоза между политици и журналисти трябва да бъде прекратена, иначе полза няма да има нито от политиката ни, нито от журналистиката ни. Пародия на борбата срещу корупцията беше инициативата “Журналисти срещу корупцията”, в която почетни членове бяха политици обвинявани в корупция. На срещите си четат безмислени доклади, колкото да отчитат палеативна заинтересованост по проблема и да отчетат дейност, а след това копунясват заедно. Една от бургаските журналистки, Катя Касабова, която също беше деен участник в този фарс, но очевидно това и е донесло вместо срам, голямо самочувствие защото твърди, че се намирам някъде в подножието на нейния “професионализъм”. Да журналистката, К. Касабова, която зависимият ни и политизиран съд осъди, впрочем за несвършена работа, защото корупцията, която тя откри беше реална и наистина деца с увреждания бяха ощетени, но поради липса на професионализъм не успя да я докаже на 100%. Въпреки всичко поблазнена от желанието си за слава, реши да публикува материалите, с което създаде условия да бъде уязвима. Касабова бе реабилитирана от европейския съд, защото беше осъдена от зависим и политизиран български съд, който имаше предвид нейните зависимости, а не толкова нейните журналистически материали, и защото европейският съд се съобразява със зависимостите на правораздаващите ни институции, а не със зависимостите на журналистите ни. В резултат на всичко това държавата ни е ощетена с доста пари, които европейският съд ги присъжда в полза на Касабова, и които тя твърди, че ще дари на деца, но доколкото ни е известно, покрай ентусиазмът си да става депотатша, взе голям кредит, за да си накупи модни рокли и понеже съпругът, с който са си разпределили журналистическо - партийните роли не стана депутатин, имаше затруднения да обслужва кредита си. Даже беше тръгнала да връща роклите на Инджова, модна дизайнерка и настоящ кандидат за кмет на Бургас от  РЗС,  на която Касабова прави реклама в момента, в политическия си сайт. Впрочем там прочетох заглавието, в което един политик бива сравнен с икона.  По меркантилно отношение към журналистическата професия съмнявам се да има. Изобщо алъш виришът в този сайт с политически функционери върви по установените по комунистически тертип правила.  На политическата сергия наречена "Бесове" можете да намерите всичко. "Защо идваме ние
Сбърканата морална система в политическия, обществения и икономически живот на тази държава е причината за появата на Бесове.бг, който няма да отразява официалните брифинги на управляващите и няма да упражнява обичайното, характерно за по-голямата част от българските медии действие  copy-paste на прессъобщения от институциите"...обясняват в Бесове  и до това словоблудство  заглавия свързани с възпяването, превъзнасянето  и обожествяването на политически функционери.
 Няма как да не изразим съмнение, че това е рядко срещан тюрлю гювеч от платени политически послания. Някой може би ще обясни какво общо имат и журналистиката и свободата на словото с продажбата на политици и политическата пропаганда. Абсолютна шизофрения и амбивалентно разбиране за журналистика.

Та Касабова беше изкуствено героизирана, и продължава да лежи върху  овехтелите си „лаври“. По едно време твърдеше, че се е качила на бял кон, за да беси и коли, колеги журналисти, но явно се е объркала защото колегите и твърдят, че била яхнала метла.

Някои ще ме обвинят за менторския тон, да тонът ми е менторски, защото съм от малкото журналисти в България, имащи права върху този тон.

 Всякакви, мнения различни от моето, ще бъдат публикувани на страниците на BurgasNovinite.BG, където това е гарантирано. В тази медия не сключваме договори с политици и техните партийни централи и единствено ние, в Бургас, отказахме да участваме в този срам. В тази медия журналистите печелят своите пари от други дейности, за да имат право да са свободни журналисти със собствено мнение.  За нас медията представлява икономически информационен субект от който може да се получават приходи, само от реклами на бизнес, който сам ни е потърсил и сме сигурни, че е чист и необвързан с партийна опека. И, ако в тази медия благоволим някога да направим реклама на политик или партия, бъдете сигурни, че тя ще бъде абсолютно безплатна. Но не се надяваме в скоро време някой да заслужи това внимание. Що се отнася до партийните пристрастия, бъдете сигурни, че и аз ги имам, но изкуството на журналистиката се съдържа в умението да се дистанцираш от пристрастията си, а обекта на твоето пристрастие никога да не разбере, че си пристрастен към неговите идеи, в противен случай се лишаваш от възможността да го критикуваш, когато това е небходимо, лишаваш и професионализмът от обективна оценка. Моите политически пристрастия ги проявявам само и единствено в тъмната стаичка, когато гласувам по избори.

Нека да дадем и един пложителен пример за политическа реклама в bivol.bg

Направили са следното уточнение - "Всички материали се обозначават ясно като платени публикации – инфореклама и не се смесват с редакционното съдържание на сайта. „Биволъ” е против порочните практики на някои медии: да се публикуват под формата на редакционно съдържание платени интервюта с политически личности и да се отразяват срещу заплащане политически кампании под формата на новини.Мястото е предоставено за платена политическа реклама. Редакционната политика на сайта не се влияе по никакъв начин от рекламодателите или от рекламираните от тях продукти и идеи."

Е, аз не бих си позволила да взема пари от ПП Лидер на Ковачки, дори и при при описаните условия от bivol.bg , но ако повечето колеги прилагат практиката на колегите от bivol.bg нещата ще дбият съвсем друг вид, но би трябвало първо да си спечелят ранга и журналистическото ниво на Асен Йорданов и едва тогава да си позволят това, което си е позволил той.

My status