Банкери се цупят, българите продължавали да поумняват и не им искали кредитите

03 септември 2011

Катя Стоянова

Банкери масово започнаха да ридаят, че са активни и непрекъснато предлагат кредити, но българите не искали да ги потребяват. Някои представители на банките даже се осмелиха да определят това поведение на българите, че не искат да се обременяват с кредити, като потребителска безотговорност. Това, че българинът не искал да е задължен на банките и да им плаща най високите за Европа лихви щяло да създаде огромен проблем за икономиката в национален мащаб. Слабият ръст на кредитирането у нас и това, че хората не искали да теглят от спестяванията си, доколкото ги има изобщо, но си прибират лихвите от банките щяло да доведе до сериозен дисбаланс. Банкерите са разочаровани, че не залагаме домовете си и друго имущество, за да ни отпуснат кредит, който няма да можем да върнем и естествено да ни вземат жилището. Според данни на БНБ към края на август кредитите за домакинствата се свили с 0,4% до общо 18,98 млрд. лв., а за бизнеса са нараснали с над 6% до 32,41 млрд. лв. Изпълнителният директор на СиБанк Петър Андронов обяснява в интервю за „Класа“ , че напоследък имало значително по-високи погашения, отколкото обичайно се наблюдавали през други години – хората бързали да изплатят кредитите си, а новите, които банките отпускали, не били толкова много, за да създадат общо увеличение на кредитния портфейл на банката.

В началото на годината обаче, необслужваните кредити достигнаха 7.17 млрд. лв. и положението се влошава с всеки изминал ден.

А през септември бе отчетен ръст на продажбите на жилища заради необслужвани кредити които се увеличиха с над 20% през последните няколко месеца. Хората, изтеглили кредити, но нямат възможност да погасяват.

Изплащането пък на жилищни заеми се оказва все по-трудна задача за много кредитополучатели през последните 2 години, което доведе до ръст на продажбите на ипотекираните жилища. Продажбата днес е по-изгодният ход за онези, които срещат невъзможност при погасяването на кредита си, показва анализ за летния период на 2011 година.

Политиката на банките в момента е умишлено да не бъдат "агресивни" със своите длъжници, което обаче води до натрупване на лихви. Така в един момент, когато банката реши, че кредитът трябва да се погаси, собственикът е притиснат и загубата обикновено е по-голяма. Основната опасност за задлъжнелите към банките е вероятността жилището им да отиде на публичен търг. В този случай имотът може да бъде продаден на цена, с над 60% по-ниска от тази, за която е закупено. От друга страна публичната продан е бавна процедура и носи след себе си редица допълнителни такси и разходи, които отново се натрупват към дълга на кредитополучателя. Затова и навременната продажба се превръща в най-добрата превенция от този неизгоден за длъжниците вариант.

Кредитната задлъжнялост на фермерите също се увеличава, заедно с нея и междуфирмената в аграрния сектор. По скорошни данни на средният размер на задълженията в кредити при зърнопроизводителите е 160 000 лв. При животновъдите средната сума е около 27 000 лв.- доста по-малка, но пък по-трудна за плащане, предвид особеностите в сектора. Средния размер на кредитите при овощари, зеленчукопроизводители и смесени стопанства до 500 дка. е около 24 000 лв.

Голяма част от земеделските производители все още изпитват силни затруднения по покриването на кредитите си, заради забавянията на плащанията по евро-проектите. Стопаните са заложили пред банките всичките си имоти - апартаменти, къщи, земеделска земя, селскостопанска техника. Само заради забавянията в изплащането на субсидиите по проекти през последните 12 месеца, фермерите кандидатствали с проекти с инвестиционно финансиране са загубили средно около 25% от печалбата си за тази година в погасяване на лихви.

Основен проблем в момента в стопанствата е липсата на оборотни средства, което пречи да се обслужват задълженията им към банките. Междуфирмените задължения и голямата кредитна експозиция на част от фирмите, както и неплащанията на държавата към фирмите в сектора ( вкл. 4 месечно забавяне на възстановяване на ДДС ), независимо от обещанията, е още една причина за верижни фалити, коментира преди дни председателят на БСК -Божидар Данев

Мнението на Андронов от СиБанк, за нисък ръст на желание за заеми потвърждават и други банкови експерти. Последната прогноза на МКБ Юнионбанк сочи, че стремежът към по-ниска задлъжнялост от страна на бизнеса и домакинствата спрямо нивото от предкризисните години ще се запази, което щяло да потиска и ръста на икономиката догодина. От банката залагат 3%.

Като цяло домакинствата вероятно ще останат предпазливи в техните финансови решения и потребителско поведение в краткосрочен до средносрочен план, сочи прогноза и на УниКредит Булбанк. Другият канал за стимулиране на потреблението – депозитите, също изглеждал доста затлачен. Вместо хората да теглят от спестяванията си, те правели тъкмо обратното, заделяли все повече средства. В края на август сме сложили на влог 46,83 млрд. лв., което е 12,6% ръст, спестяват онези, които работят зад граница, разбира се, и в много малка, за да не кажем в нищожна степен, работещите в България.

Никой, обаче, и дума не обелва, че високите и непосилни лихви за българските потребители, стоят в основата на тяхното нежелание да вземат кредити. Нима наистина банкерите са толкова много загрижени за българската икономика. Не, не ми се вярва щом според тях отговорността за това, че продуктите им не се харесват пада върху самите евентуални потребители, а не върху лихвената политика на банките и най - вече на БНБ. Никой от банкерите не е изразил притеснение от най - ниския жизнен стандарт на България за ЕС, нито пък от растящата прогресивно безработица - 12% , отчетена през септември.
За държавите, членки на ЕС вчера бе направено предложение за европейски данък върху финансовите транзакции Според Комисията новият данък ще има прогресивен преразпределителен ефект, тъй като групите с по-високи доходи се възползват повече от услугите на финансовия сектор.

Предвижда се новият налог да бъде въведен в целия ЕС от 2014 г. Въвеждането обаче трябва да бъде одобрено с единодушие, което означава, че всяка страна членка ще може да наложи вето на предложението. "През последните три години страните членки на ЕС представиха на финансовия сектор помощи и осигуриха гаранции за 4.6 трилиона EUR. Днес дойде време финансовият сектор да върне дълга си към обществото", заяви Барозу при представянето на плана пред ЕП.

Този налог най - вероятно ще се отрази на крайните клиенти.

------------------------------------------------------------------

Ето и малко повече информация за Необслужваните кредити и Централен кредитен регистър (ЦКР)

Необслужвани кредити (експозиции)

Това са онези кредити, които се приемат за несъбираеми с натрупани просрочени плащания по главницата или лихвите със забава над 90 дни. Заемите с този статут са т.нар. „съдебни вземания”, които са в предмет на съдебно производство. Необслужваният кредит е пречка при кандидатстване за нов Много често се случва след усвояването на отпуснатите средства, кредитополучателят да се окаже в невъзможност да погасява задълженията си. Разбира се, тази невъзможност води до забава в плащанията, респ. това се отразява в ЦКР. Впоследствие именно чрез системата на ЦКР се възпрепятства повторното кандидатстване на некоректния платец. Това означава, че той няма да получи желаното финансиране или рефинансиране. Положителното е, че информацията в системата за кредитната задлъжнялост се актуализира периодично. Според Наредба № 22 на БНБ за ЦКР банките са длъжни да предоставят информация за всички кредити на клиентите си и за настъпилите изменения по тях в срок не по-дълъг от 5 работни дни. Същевременно ежемесечно до 15-то число на месеца, следващ отчетния, банката подава информация за размера на дълга по вече отпуснат кредит до окончателното изплащане на кредита. Колко време отнема да се смени статуса в ЦКР Продължителността на този срок се определя в зависимост от правния статут на лицето. За юридически лица необходимият срок за промяна на статута от нередовен на редовен платец е най-малко от 6 месеца до 1 година. Срокът се определя в зависимост от начинът на погасяване на дължимите суми (месечно или на по-големи интервали от време). За физически лица този срок е по-малък и се състои от един месец, след като погасяването е било извършено в срок.

Как да си проверим кредитната задлъжнялост Ако кредитополучател желае да получи справка от регистъра за размера на оставащото задължение, той трябва да подаде искане за изготвяне на справка за кредитна задлъжнялост. Справката може да бъде издадена от всяка банкова институция, включително и от БНБ, срещу заплащане на определена такса. Ако в нея се съдържа невярна информация единствено банковата институция, подала данните към системата има правото да извършва необходимите корекции. Това става с подаване на искане до съответната банка, която е длъжна в седем дневен срок да се произнесе по искането и ако е необходимо да осъществи необходимите корекции.
„Свързаните лица” също се вписват в регистъра Свързани лица са всички онези, които имат пряко отношение към отпуснатият заем. Такива са например съпрузите, роднините, работодател и работник, съдружниците и всички онези лица, които са финансово обвързани по някакъв начин. При тези лица съществува вероятност при възникване на финансови проблеми на едно лице, всички останали да изпаднат в невъзможност да изплащат задълженията си. Неслучайно кандидатствайки за отпускане на заем, банковият служител изисква попълване на декларация за свързаност. Тя може да се окаже решаваща за отпускането на заем. Като заключение бихме посъветвали бъдещите кредитоискатели, кандидатствайки за отпускане на заем да не се прикрива информация за текущите задължения, както и за свързаните с тях лица. Невярно декларираните данни са достатъчен мотив за отказ от страна на банката – кредитор.