Това, което е родил и ражда Духът на Бургас, Варна може само да го сънува

Събота, 14 Декември, 2013 14:36:31
Автор - Катя Стоянова
Докато списъкът на Варна за известни личности с особен принос за българската култура и изкуство, символично казано, включва личности ненаброяващи броя на пръстите на двете ви ръце Духът на Бургас е генератор за такива.

Бургас винаги е бил град, който е в обекта на вниманието на цялата културна общественост на България. Не един и два пъти е отбелязван като център на духовно и културно развитие. Никой не може да твърди обратното защото, ако го направи ще е излъгал!


Бургаският Дух роди Петя Дубарова, Христо Фотев, Райна Кабаиванска, Филип Кутев, Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Георги Баев, Тончо Русев, Тони Димитрова, Ваня Костова и всички от Тоника СВ, Стефан Диомов,  Антон Дончев, Камен Калев, Димитър Рачков, Рафи, Елжана Попова, Мария Статулова, Недялко Йорданов, Руси Чанев, Хиндо Касимов, Тончо Токмакчиев, Катя Зехирева, Кичка Бодурова, Пенка Седларска, Ирина Войнова, Тони Манасян, Стефан Рядков, Генко Генов - основателят на "Златния Орфей", списъкът е толкова дълъг, че е трудно да изброим всички без да пропуснем някого.

Специално място в този списък отреждам на напусналата ни толкова рано и толкова млада Цоня Дражева*, доайен в българската археология. Откривател на едно уникално за Българското средновековие съкровище от златни монети на императорите Константин ІV и Юстиниян ІІ, т.е. от времето на създаването на Българската държава. 

Всичко това е част от културата и културно - историческото наследство  на Бургас и областта.

Целогодишният културен афиш на Варна е беден в сравнение с този на Бургас.
Инвестициите които прави Варна в култура и изкуство са незначителни сравнени с тези, които прави Бургас. Само сляп или глух човек може да не е разбрал това.

Повече от 100 известни бургазлии, дали своя изключителен принос за  културата и изкуството на България подкрепиха кандидатурата на града за Европейска столица на културата. Докато Бургас е българският град - явление в това отношение, Варна прибави към кандидатурата си три, вече компрометирани имена, които компрометираха и нейната кандидатура за Европейска столица на културата. Георги Тошев, Камелия Николова и Светлана Христова са имената корумпирали и прибавили пошлостта към една просперираща идея, акт с който я опорочиха пред цяла Европа.

Недопустимо е трима участващи в журито за избор на град кандидат за Европейска столица на културата да бъдат в стопроцентова финансова зависимост, по един или друг начин, от един от кандидатстващите градове.

Бургас търси аргументи за отпадане на неговата кандидатура за Европейска столица на културата. Няма аргументи уважаеми бургазлии. Има вопиюща простотия и опростачване. Има превез на всичко онова погубващо културата и изкуството и ставащо обект на внимание на най - острата сатира в тяхното лоно. Има хора припознаващи културата и изкуството с връзкарството и шуробаджанащината. Има хора оскверняващи олтара на културата и изкуството.

 И тъжната новина не е, че кандидатурата на Бургас е фрапиращо пренебрегната. Тъжната новина е, че в България все още се намират хора, които с усмивка убиват културата и изкуството. Сега разбирате ли защо България беше представена в изложба в Брюксел като "кенеф". Това беше част от проект на чешкото председателство, наречен "Ентропа: Стереотипи и бариери за разрушаване". Тогава българското представителство в ЕС  беше разгневено от произведението и внесе официален протест срещу изложбата, мнозина журналисти в Брюксел  потърсиха кореспондента на българската агенция, за да им разясни и интерпретира какво е това "турска тоалетна".

Изливат се милиони в европеизирането ни и накрая трима поразени от Балкански синдром пак си избраха да клекнат, вместо да седнат, обяснявайки на цяла Европа какво е аджаба туй "турска тоалетна".

 Категорично изключвам културното битие на Бургас от по - горе описания еквивалент тъй като то не се включва по никакъв начин в неговия интериор и този на България като цяло.

Затова често ще чувате бургазлия да казва, че Бургас е държава в държавата и бургазлии се чувстват като хора живеещи в автономия от цялостния манталитет на чалгаджийска България. Това твърдение няма нищо общо с понятието шовинизъм, а е своеобразен отговор на задаващите въпроса защо Духът на Бургас е инкубатор  на личности правещи  култура и изкуство.

-----------------------------------------

*Цоня Дражева е откривател на редица  антични градове, крепости и светилища, добили благодарение на нея световна известност. През дългогодишната си работа ръководи археологическите проучвания на античния некропол в кв. „Победа” в гр. Бургас; късноантичната и средновековна крепост Голое при с. Лозарево; късноантичната и старобългарска крепост Маркели край гр. Карнобат. Тя организира археологически проучвания на древния античен град Акве Калиде при Бургаските минерални бани. В резултат на нейните усилия бяха частично разкрити едни от най-големите терми на Балканския полуостров, построени в нач. на ІІ в. от римския император Траян.

Цоня Дражева и нейният екип проучваха римския град Деултум;  манастира „Св. Никола” и пещите за сграфито-керамика в Созопол; мегалитното тракийско светилище „Беглик таш” край  Приморско; църквата „Св. Параскева” при устието на р. Ропотамо; крепостната стена на Ахтопол; крепостта Русокастро; крепостите на п-в Форос в бургаския квартал Крайморие; манастира „Св. Йоан Кръстител” на о-в св. Иван при Созопол и др. За изключителните си открития в Акве Калиде Цоня Дражева бе удостоена от Министерство на културата с отличието „Археолог на 2012 г.”
Цоня Дражева има изключителен принос в развитието на Проект "Виа Понтика" и културния туризъм в Бургас и областта.

Откъсите свързани с Цоня Дражева и поредицата от нейни археологически постижения са взаимствани  от онлайн изданието desant.net, където са систематизирани отлично.