Катя Стоянова
Тя
е Таня Йорданова, магистър по Управление на образованието. Работила е
като педагогически съветник. Родена на 18 март 1950 г. Омъжена. Живее в
Поморие. Новината за нищожното увеличение на минималната работна заплата
и даде повод да зададе своите въпроси към мин. Тотю Младенов. Нищо не казвате за мизерните инвалидни пенсии ,които са 115 лв. месечно. А горивото, което им отпускате за инвалидните коли всеки месец са 10 лв. Това ще рече по 35 ст. за гориво за ден. Посочете ми кой от българските политици си зарежда личният автомобил с 35 ст.? Това не е ли гавра с хората, които са в неравностойно положение и всички хора с увреждания? Тези хора не могат да си купуват жизненоважни лекарства, те гладуват и мизерстват. А какво ще правят младите хора останали без работа и същевремно имат теглени кредит към банките?
Помисли ли поне за малко правителството -по общини, по кметства на малки селища да се обсъдят тези проблеми и на тези хора да им се осигури по едно работно място за да могат поне да си внасят вноските всеки месец. Месечният доход на семейство е под социалния минимум. Моят съпруг получава 115 лв. инвалидна пенсия, синът ми и дъщеря ми нямат работа, а на мен към днешна дата ми се изготвят документите за пенсия и получавам средства по Граждански договор от 400 лв. Или 400 лв. плюс 115 -550 лв. за нашето четиричленно семейство. На човек се падат по 137 лв. На всичкото отгоре всеки месец имаме кредит и трябва да внасяме по 230 лв към ДСК Поморие. Няма повече да задавам въпроси, нито да правя аритметика-колко пари са необходими за ток, вода, топливо, телефони, данъци, храна за 30 календарни дни в семейството ми. Такъв кошмар е във всяко трето семейство в България..................!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Скъпа г - жо Йорданова, ние много се надяваме отговорът на министър Тотев, ако въобще получите някога такъв, да не съдържа едно, единствено послание. А именно, да си хващате пътеката и магистърската диплома и макар, че тя няма да ви е необходима, за да полагате грижи, за някой дядо в Италия например, вместо за своя съпругът. На италианските бабки и дядовци, които казват, че също се намирали в криза, освен пенсиите си от 1000 и няколко евро им плащат и по 600 евро за социален асистент. Цените им са същите, както тези в България. Тези уточнения ги правя, за да си дадете сметка, че от италианската криза до българската "криза" има космическа разлика. Защото тяхното се нарича криза, а нашето геноцид. Държавната политика на българското правителство, за справяне с геноцида е една единствена и тя е не да създава работни места, а да лицензира фирми, които да търсят робска работа на българите в чужбина. Това е държавната ни социална политика. Милионите евро, които изпращат работещите извън страната, образуват голяма част от брутния вътрешен продукт на България.
Правителството не упражнява необходимият контрол на ТЕЛК - овете, за да ограничи корупцията, така че здрави хора да не получават по - големи пенсии по общо заболяване, от болните и неможещи да се грижат за себе си хора.
На българските държавници кукувица им е изпила акъла и затова подобно на кукувиците си хвърлят чедата в чужди гнезда. А ние целокупното българско общество, страдащо неизлечимо от Стокхолмски синдром и мазохизъм, си ги обичаме.
А Вие, г - жо Йорданова сте необикновена и фантастична, като всички български жени, понесли на плещите си тежкия товар на кошмара за който говорите и в който живеете. Българската жена е феноменална.