Закон за лобизъм? Крайно време е!

Понеделник, 25 Август, 2011     BurgasNovinite.BG - Катя Стоянова

 Обърнете внимание на годината през която съм написала тази статия и си задайте въпроса защо тя е актуална и днес!

  Да започнем от това какви щети нанася липсата на Закон за лобизъм и в какво се изразяват те. Този дефицит в корпуса на правната ни система позволява  и дава идеална възможност на държавата в лицето на нейните ведомства и институции да се намесва безкомпромисно в частните пазарни отношения. Средствата чрез които се случва това е преди всичко честата промяна на нормативни актове, в следствие на които биват налагани частични или в по-голяма степен ограничения на бизнеса. А всичките тези действия се извършват чрез т.нар.  групи за нерегламентирано купуване на влияние в отделни икономически сектори, групи имащи в наличност влияние и финансови средства да се домогнат до своите намерения.
В резултат на липсата на този закон, естествено, нямаме и регистрирани фирми или представители на граждански организации, които да лобират регламентирано по различни въпроси  в полза на държавата или граждански права извън и вътре в страната ни.

От 1997 год. до този момент, от различните правителства на власт са дадени, по груби сметки, повече от 50 милиона лева на външни фирми, за да извършват лобистка дейност в полза на уж нашенски интереси. Едно от ,,най-великите,, плащания с такава цел бе извършено от човекът, който  поради   биография и произход е популярен сред обществото  със солидни политически връзки в целия свят, Симеон Сакскобурггодски . От неговото правителство, през 2004 г. бяха изплатени 1 милион 609 хиляди 863 долара и 83 цента, а след това още 460 и 290 хиляди на полугодие, на фирмата White & Case, регистрирана в американския департамент по правосъдие. Макар, че първите по-сериозни опити да бъде регламентиран лобизмът със закон дойде от мнозинството на Симеон, в лицето на Борислав Цеков в 39-то Народно събрание, правителството на Сакскобурггодски е платило около 7 милиона лева,  на външни лобистки фирми, докато е било на власт, вместо да прокара и приеме Закона за лобизма. По смисъла на Закона за обществени поръчки, този вид услуга попада под параграф ,,Изключение,,  и за тях не  се провеждат процедури по избора на фирма консултант и в някои случаи услугите са свързани с управлението на държавния ни дълг и  т.н.. Особено драстичен беше скандалът през 2006 г., свързан с израелския лобист Шимон Шевес, гръмнал след като стана ясно, че министерството на министър Калфин го е наело за лобист пред ЕС срещу 1,5 млн. лв., но се оказа, че същият нито познава европейските комисари, нито пък  фигурира в Брюкселския регистър за лобисти, CONECCS. Набеденият за експерт по лобистките въпроси Шевес се оказа осъждан за измами и други правонарешения, като подкупи в собствената си страна. Но ,,специалистът” бил нает от ведомството без да представи свидетелство за съдимост. Винаги след подобен гаф някой висше стоящ с огромен патос завърта в общественото пространство новината, че ще се изготви закон, който ще регламентира лобистката дейност съобразно добрите практики на страните от ЕС. Особено се активизират преди доклади на Европейската комисия.

Емил Кошлуков от ,,Новото време”, също се опита да прокара този закон, но и той удари на камък. Гиньо Ганев – бившият  омбудсман, по предложение на  Комисията за превенция и противодействие на корупцията при Министерския съвет, тогава, също се включи в надпреварата народът да бъде убеден, че мерки против корупцията ще се приложат и едно от средствата ще бъде точно този закон. Но и неговият опит да даде полезен ход на такова събитие не даде положителен резултат, макар, че беше създадена междуведомствена комисия и бяха поканени неправителствени организации за съдействие. Една от тези организации е Сдружение „Журналисти срещу корупцията”. Една организация за, която много наблюдатели изпитват съмнения за нейната ефективна обществена полза, тъй, като в нея са се настанили като членове и почетни членове доста политици със съмнително минало и настояще. Та с две думи границата между факторът за социален контрол в лицето на журналистите и политиците които трябва да бъдат контролирани е доста размита.

Без наличието на този закон някои хора си дадоха свободата да се обграждат с ,,обръчи от фирми,, и да развият до степен неузнаваема т. нар. ,,етнизирана корупция,,.  А Доган и свитата му обходиха всички медии, за да разтръбят, че ,,коват” важният законопроект и имат воля да инициират неговото написване, но в същото време са наясно, че един такъв закон ще бъде удар по финансирането на партията му и кампаниите по време на избори, пък и не само на неговата. Много добре се знаеше, че един Закон за лобизма не позволява на  законодателите да получават пари. Така, че реална инициативата за прекратяване на порочната практика бизнесът да си купува закони и политици изобщо не се предполагаше да дойде от страна на Догановите хора. А неотдавнашните казуси с хонорарите на известни депутати като Ахмед Доган, например и  Лъчезар Иванов от ГЕРБ, да не пропуснем и случаят "Мишо Бирата,  ще продължават да съществуват.

Без регламентирането на лобизма и неговото регулиране със закон, не би могло да има ясни взаимоотношения между бизнеса, т.с. частните граждански интереси и политиката. Очевидно  е, че със  Закон за лобизма ще бъдат заявени поне частични мерките за формирането на нов тип политическа и икономическа култура у нас и изваждането на светло на едни специфични по своя смисъл и вид взаимоотношения ще формират гражданско доверие. В този смисъл общественият интерес  изискваше този закон да е пуснат в експлоатация преди доста време.

Без ефективното действие на закона  и заявените чрез него ясни дефиниции винаги ще бъдат поставяни  под съмнение почтеността и професионалната роля на лицата, заемащи висши държавни длъжности и депутатите. Даже трябва да бъде предпочетен американския модел, където по-скоро става въпрос за застъпничество в полза на обществен интерес, и в същото време е много по строг от европейския. В България едва ли, обаче, би могло да се говори за демокрация, просперитет и плурализъм без разработването на законопроекта, който да гарантира за публичност и регистрация на лобистите и тяхната дейност. Бившият депутат Бойко Великов също беше внесъл проект, като осъвременен вариант на предложението от 2002 година на Борислав Цеков, но този проект е съобразен с европейските модели на приложение, които са доста по-либерални и неподходящи за нашите реалности и условия, тъй като нямаме формирано активно гражданско общество.

В какво се изразяват щетите. В икономически контекст липсата на този закон води до ограничаване на конкурентната среда, което задължително води до високи цени. Липсата на конкуренция води до липса на стимул за увеличаване на качеството на произведените стоки, т.с. ниска производителност на труда, за която се твърди, че работещите са виновни, защото били калпави и не произвеждали качествена продукция. Имаме в наличност последващо забавяне на икономическото развитие като цяло и най - крайния резултат е бедността в коята пребиваваме. Законът за лобизма е част от системата на инициативата наречена антикорупция, т.с. това включва и борба с бедността, защото всеки компетентен е наясно, че корупцията е една от причините за бедността. ГЕРБ е петата партия "направила" опит да запълни този дефицит в правната материя, но опитите и са по скоро палеативни, а не сериозни.

Още миналата година обещаваха, че след приключването на лятната им ваканция, този закон  да бъде приоритет номер едно за родните ни парламентаристи. В това ни уверяваха самите те. Вече е повече от ясно, че и тези ни законодатели няма да проявят необходимата воля по този въпрос.

По изчисленията на комисията в Брюксел работят 15 хиляди лобисти, обединени в асоциации, които влияят върху формирането на европейското законодателство. А според АФП организациите, които лобират пред институциите на Европейския съюз (ЕС), харчат по около 90 милиона евро годишно, но когато всичко това е регламентирано е съпроводено и с плащане на данъци и то в голям размер. Ето защо в България скоро няма да бъде приет такъв закон.