Сидеров:Мафията вече говорела с гласа на политици и журналисти

13 февруари 2011

Катя Стоянова

Обявявайки кандидатурата си за президент на предстоящите избори, Волен Сидеров  коментира кандидатурата на  Алексей Петров като еквивалентна на това за президент да се кандидатират Маджо или Таки. До тук добре. Всички заинтересовани са наясно с тъмното минал на Алексей Петров. Сидеров, обаче,  явно е жертва на тежка амнезия щом не си спомня собственото си минало и настояще, както и това на Бойко Борисов и че в момента се намират на позиция харизана им от един тотално заблуден и объркан от политически машинации народ.

Лидерът на "Атака"  е категоричен, че парламентарната му група ще продължи да подкрепя ГЕРБ. Подкрепата обаче не била безусловна защото,  ако от ГЕРБ тръгнели към генерални завои в политиката си или в друга, неправилна  посока, от "Атака" щели да променят отношението си. Като, че ли неговата политика не се различаваше тотално от тази на ГЕРБ. Този човек явно живее с мисълта, че още има хора, които да му вярват. Даже и Б. Борисов, с истеричната си  стратегия в пикови моменти да купува хора на Яне Янев, ясно и категорично заявява своето недоверие спрямо политиката на най - безпрецедентния политически хамелеон в българската политика, Волен Сидеров. А кандидатурата му за президент, сама по себе си, е акт на усещането му за несигурност и последен тест за разпада на "Атака".
Сидеров заявява, че е твърдо зад Цветан Цветанов, защото министърът на вътрешните работи бил с големи "заслуги в борбата срещу организираната престъпност". А тези, които му искали оставката - отляво и от дясно - говорели като обучени в един щаб. Това било щаба на октопода, и  говорели с гласа на мафията. Мафията вече говорела с гласа на политици и журналисти. Вярно е, че хора, като работещите във в - к "Галерия", телевизия "Скат" и други подобни се превърнаха в явни говорители на мафията, но това са хора нямащи нищо общо с журналистиката и част от тези хора е и самият политикожурналист Сидеров. Това, че тези хора се намират в различни лагери изобщо не означава, че са различни по манталитет и начин на поведение. Тъкмо обратното те са обединени по много признаци и един ден историята ще ги сложи в една и съща графа.  С какво се различава Волен Сидеров от Патрашкова. С нищо. И двамата стоят зад гърба на съмнителни хора. А Патрашкова даже има нахалството да твърди, че някой и посегнал на свободата на словото. За каква свобода на словото говори тази госпожа, когато априори я е продала за пари и я  е хвърлила на боклука. Това са хора, които в името на парите не подбират средства.

Не вярвайте на купени политолози, социолози и политици, че в българското политическо пространство няма алтернатива.

Скъпи читатели, разберете един път за винаги, че няма значение кой управлява държавата, ако нейното управление няма респект от активно гражданско общество. И има драстичен дефицит не на политически партии и алтернативи, а на действащо гражданско общество. Тази е причината държавата ни все още да е развиваща се демокрация, а населението ни да се намира в непрекъснато състояние на аномия.  България драматично се обезлюдява. И ако продължаваме така, един ден няма да има нужда от партии, защото не е далече денят в който изобщо няма да я има.