Някой
уби физически Алекс, обществото е на път да убие психически децата ми,
казва Северина Димитрова, сестра на обвинената за убийството на Алекс,
Атанаска.
От
уважение към паметта на Алекс и покрусата на нейните родители няма да
говоря за финансовите загуби и унижението, които претърпя и търпи
семейството ми защото те са нищожни в сравнение със загубата на рожба и
то по такъв жесток начин, уточнява Северина пред репортер на
BurgasNovinite.BG.
Ние
сме родители и няма как да не сме наясно как се чувстват. Няма начин да
не разбираме в какъв потрес е изпаднала и цялата общественост, която
обаче не си дава сметка затова, че като нормални човешки същества и ние
сме изпаднали в същия потрес от убийството на това детенце.
Продължителната медийна атака и безкомпромисно очерняне на цялото ми
семейство продължава и сега, а ние няма как да се защитим и да кажем на
всички, че страдаме не по - малко от всеки в този град заради случилото
се с Алекс и загубата на семейството и. И сме възмутени не по - малко от
всички тях за стореното на това дете, но за съжаление никой не ни
разбира нито някой иска да ни чуе, продължава плачейки Северина.
Ние
сме възпитани в честност и с вяра в Бога. Под домашен арест сме. Ние си
го наложихме. Аз винаги съм страдала от ниско самочувствие, и сега след
тези неща и след тези обиди които се изписаха по наш адрес, ме е срам
да си вдигна главата. Не че и преди не бях така, но сега е по-лошо.
Майка ми все ми казва да не се срамувам защото не съм направила нищо лошо. Не съм. Но хората от къде да знаят.
Тук,
в Поморие всички са срещу нас. А вече 10 години живеем в този град.
Нека хората се върнат назад във времето и се сетят, че 10 години никого
не сме обидили или наранили по някакъв начин. Никога не сме показвали
неприлично или засрамващо поведение. Но хората не ни вярват, защото така
им беше внушено. Много е жестоко. Знаеш ли, казва Северина, като ходя
на пързалката, което вече се случва много рядко, хората бягат от нас. Аз
правя път и на мравките дето се вика, защо се страхуват от мен и децата
ми? Това е психически тормоз за всяко дете. Искам това общество да каже
с какво дъщеричката ми е виновна за случилото се. Отишла съм там с две
малки деца. Какво, ще тръгна да убивам децата им ли? Аз съм майка. Знам
какво е майчина любов, нещо което не се описва с думи заради това и
страдам за малката Алекс като всички останали. Бих ли могла да нараня
дете? Независимо по какъв начин. Защо хората са толкова лоши, пита
Северина? И в хотела не идва никой, отмениха ни резервации за май месец и
за лятото. Нали според медиите сме "хотела на ужасите".