Анализирайки
всичко свързано с въжделенията ни за отстояване на българщината в
Македония, в ретроспекция и сега, винаги стигам до заключението, че
неуспехите ни се дължат много повече на отблъскващи, безмислени и
деструктивни противоборства между личностите отстояващи българщината в
Македония (вече Република Северна Македония) и не толкова на онези,
които са се обявили срещу тази борба. Проява на типичната ни
народопсихология, която винаги ни поставя в губеща позиция и то не само
по този въпрос.
Македония и отстояването на
българския исторически корен там, винаги ме е вълнувало искрено.
Интересувам се не само в моето качество на журналист, който би отразил
едно или друго, свързано с темата.
Интересува
ме предисторията, историята и всичко случващо се в настоящ план.
Интересуват ме личностите, които стоят зад този събитиен план, онези от
миналото и тези от настоящето. Личностите, които са градили и
надграждали историята, както и онези, които продължават да я градят. Но,
градеж на слаба основа, бързо рухва.
За
противопоставящите се на целите ни, не е нужно да влагат много ум и
енергия. Достатъчно е само умело да се възползват от слабостите ни и
това го правят успешно! Защото слабостите ни са толкова видими, че можеш
с пръст да ги докоснеш. А ние журналистите трябва не само да ги
докодваме, ами и да ги шамаросваме. Ама шамарът да е толкова звучен, че
да се чуе на целите Балкани, че и в Европа!
В каузата Македония - българи, място за прояви на лично его няма и който го допуска, работи против нея!
Към
подобни разрушителни действия и явления, толерантност от моя страна, в
качеството ми на журналист, не може никой да очаква, защото тя е нулева!