Една разтърсваща изповед за полицейско насилие и медийна съпричастност към институционално безчинство

Интервю - Катя Стоянова - BurgasNovinite.BG
Четвъртък, 29 Ноември, 2012 19:27:56

Иван Димитров e български публицист и правозащитник. Водил е няколко телевизионни предавания, автор е на редица материали, засягащи правата на човека в България.За телевизионните зрители е предимно известен като “дясната ръка на Хачо Бояджиев” – големият, български режисьор, починал наскоро.
Повод за срещата ни с общественика и журналиста е интересния факт, че на злокобната дата 27 януари, 2006 година – деня , в който зверски бяха изнасилени и убити сестрите Белнейски, без никаква причина отрядите на ГДБОП , които трябва да се борят с тежките престъпления и да пазят децата на България, вместо да са в Пазарджик , се оказват в дома на г-н Димитров.

Г-н Димитров, бихте ли ни разказали какво се случи с Вас на трагичната дата?

- Ако трябва да Ви отговоря с едно изречение, то мога да кажа съвсем отговорно, че в моя дом се случи това, което великия, български режисьор Методи Андонов е показал в гениалния си филм “Козият рог”.
На 27.01.2006 година между 14 и 15 ч, ТЕЖКОВЪОРЪЖЕНИ подразделения на МВР, екипирани с предпазни щитове и облекла, предполагащи, желание и за взривяване.
Без да позвънят на входната ми врата, започват зрелищно разбиване с готовност за взривяване на същата.Без да знам какво става, чувайки тътена, ставайки от следобеден сън, абсолютно сам и беззащитен, скочих от леглото и се затичах към вратата да видя какво става..., чувайки вулгарни викове “ПОЛИЦИЯ, ОТВАРЯЙ...” и вече започнал процес на разбиване на металната врата, аз започнах да крещя “ Отварям, моля не разбивайте вратата”. Никой от вън, въпреки, че ясно ме чуваха не се съобрази и разбиването продължаваше, за да може зрелищно да се заснема от камери на ПРЕСЦЕНТЪРА НА МВР. Аз се опитвах да отключвам вратата без тогава да съм знаел на какъв риск се подлагам и каква ТЕЖКОВЪОРЪЖЕНА банда стои от другата страна на вратата. За щастие само с помощта на Бог и факта, че металната врата на дома ми беше заключена само с едно завъртане на ключ, ме е спасило тя да не бъде взривена и аз да загина...

След като вратата падна, въпреки, че не оказвах никаква съпротива, аз бях повален с ритници от краката на , извършващи акцията на бетона пред асансьора на етажа , където живея.С насочени зад гърба ми оръжия ми бяха поставени белезници. Това се правеше, за да може да бъде заснемано от камера на пресцентъра на МВР.В дома ми нахлуха въоръжени лица от НСБОП и Столична Следствена Служба и подставени поемни лица – хора на полицията, а не съседи, както изисква закона. Започна разграбване и на малкото ценни вещи, които си бях събирал в продължение на целия ми живот. Всичко без да се описва беше пъхано в торби, дори , за да окрадат повече неща , обискиращите използваха найелонови торбички, приготвени в кухнята ми за събиране на боклук...
Красноречив факт за характера на акцията е , че не беше пощадена от кражба и бутилка уиски ДЪМПЪЛ, подарена ми от приятели за Ивановден, седмици преди акцията...
Бях натоварен на кола и хвърлен в ареста за най-големи престъпници, намиращ се в Централния Софийски затвор.Никой не ми даваше обяснения защо ме арестуват и в какво ме обвиняват.
От зверското отношение към мен в ареста, където престоях 3 дни, защото бях вкаран петък вечерта, а първата възможност да се явиш пред Съд е в понеделник и от един надзирател разбрах, че bTV и вестник * Монитор* са обявили , че съм педофил, чиито дом е бил порно студио , в което е злоупотребявано най-малко с 5 български деца.
От тази новина получих психически шок и единят ми крак временно се парализира, за щастие имам железен дух , на който са ме научили три личности , певицата Лили Иванова, режисьорът Хачо Бояджиев и поетесата Маргарита Петкова, затова и издържах.
Когато наблюдавах моите мъчители и това, което лъжат медиите имах чувството, че тези хора искат да ме уморят.Такава жестокост на българите е непростима. Въпреки, че съм силно вярващ Християнин, едва ли ще мога някога да простя , това, което ми причини Българската държава.
 Докато полиция и медии безобразно лъжеха обществото за мен, съдбата не прощава такива неща.Колкото и жестоко да звучи, аз мисля, че трагедията на семейство Белнейски се случи на същия ден, за да може да се види с какви несвоиствени неща се занимава българската полиция, вместо да извършва превенция на престъпността и да защитава хората и особено децата.

- Опитвате ли се да простите на хората, които обезчестиха дома Ви?

 - Аз се опитвам, но не знам дали иконите по стените на дома ми, пред чиито очи ме разпъваха на кръст, ще простят …

-Намериха ли се журналисти, които да се опитат да разберат, че сте несправедливо обвинен и незаконно хвърлен зад решетките?

- Eдин, единствен Явор Дачков, който веднага след като Съда ме освободи ме покани да разкрием цялата Истина в неговото предаване “ ГЛАСОВЕ “. На всички останали не им пукаше, дори тези, които бяха изговорили лъжите и ги написали, не благоволиха  да присъстват в съдебната зала, когато ме освободиха, за да разберат истината.
Обяснявам си почтенността на г-н Дачков с това, че той не само е изключителен професионалист в работата си, но е и Богослов, което малко хора знаят.

-След като Ви освободиха и се прибрахте какво изпитвахте?

Първата ми мисъл беше за моята майка, на която съсипаха живота с това преживяване и която беше изгубила говорните си способности за известно време. След такова злодеяние никой не може да бъде същия човек като преди…Не можех да гледам български телевизии и да чета български вестници.Тези хора ме отвращаваха , заради дивия си непрофесионализъм. По една телевизия видях как репортерка гони майката на двете убити деца, блъска и микрофон пред лицето и я пита : “Как се чувствате…”
Това са българските телевизии…

- Намери ли се нещо, което да Ви върне вярата в българите?

-Да.В онези злокобни дни гледах Евроспорт и попаднах на уникалния подвиг на Албена Денкова и Максим Стависки, но пак съдбата след няколко години подложи и тях на жестоко изпитание.

-Обвинявате ли Съдбата за тези неща?

-Никога. Всичко, което се случва има своя дълбок смисъл. Всеки носи своя кръст, а Бог подлага на най -големи изпитания най-любимите си чеда.

- Как приключи Вашия случай?-Напълно бях оправдан от Българския съд на всички инстанции, но ако мислите, че някой от злодеите ми се е извинил, грешите. Дал съм на Съд всички виновници за безобразията, защото съда е този, който трябва да въздава справедливост.
Върви дело в Страсбург вече 2 години, но обикновено траят по 5-6. Срещу Монитор, защото техните 5 статии за мен са пък със съвсем други измишльотини, чакам решението, а bTV ги оправдаха  за техните измислици на първа инстанция , и сега обжалвам на втора, защото решението е пълно с грешки и е безобразно. Завел съм само граждански искове, защото не мисля, че трябва да искам наказателно преследване срещу журналисти, макар и да заслужават.

- Смятате ли, че Вашата проява на скромност спрямо журналисти да бъде оценена?- На bTV не им пука, защото минута реклама е около 9000 лева.  Пробвах всички начини да се разберем без съд и поне да ми обяснят защо са лъгали. Поисках среща и чрез отдела за медиация на Съда, но Люба Ризова и Вики Политова се държат зверски нагло. Просто са над тези неща.Смятам както и да приключи делото срещу тях, да им искам оставката и да направим с някоя западна телевизия документален филм за случая. Има интерес от BBC и ZDF , но искам да приключи първо делото.