Д-р Андрей Ковачев е български евродепутат от Групата на ЕНП/ГЕРБ
-
Д-р Ковачев, свободата на медиите в България се оказа на критично място
в последните изследвания на специализирани организации правещи тези
оценки. Смятате ли, че дефицитът на независими медии в страната ни е
една от причините за непрочетената докрай страница за престъпленията на
комунизма и неговите рецидиви в настоящето ни?
Преходът
за съжаление бе оркестриран от Българската Комунистическа партия,
преименувала се на БСП. Бившите комунисти и мрежата им за контрол и
терор "Държавна Сигурност" имаха една голяма цел и я постигнаха - да
трансформират политическата си власт в икономическа. По този начин те
продължиха да контролират на моменти ключови, а често и почти всички
основни бизнес канали, медии и институции. Това задаваше тон в
обществото дълги години и до голяма степен продължава и днес. Ето защо
не е изненада, че определени новини не виждат бял свят, а други важни
анализи изобщо не биват правени. Обективният прочит на най-новата ни
история за съжаление бе подменен с комунистически митове,
разпространявани от медиите.
Един
такъв мит е този за въображаемия икономически просперитет на България
1944-1989г. Малко са известни няколкото държавни фалита по времето на
комунизма, последния от които още помним - празните магазини, Лукановата
зима и т.н. С такъв икономически старт на т.нар преход няма защо да се
чудим защо сме най-беди в Европа. И преди 1989г. сме били. За съжаление
контролът върху икономиката и медиите от бившите комунисти и "Държавна
сигурност" не позволиха това нито да се промени, нито да се разберат
причините.
-
Според Вас има ли значение, че една преобладаваща част от медиите в
България са собственост на хора зависими от комунистическото ни минало и
са под контрола на такива работили за ДС?
В
това няма съмнение. Заявката преди 25 години бе за преход към
демократични избори, пазарна икономика и политически плурализъм. Това е
ценностна система диаметрално противоположна на онази, по която действа
един тоталитарен режим, какъвто бе комунистическата диктатура в
България. Ако днес си бил верен на Москва и по конституция властта ти
принадлежи (на партията БКП), едва ли утре ще имаш различно мнение от
това на Кремъл. Едва ли ще преспиш и ще станеш демократ; едва ли ще се
откажеш от властта и контрола над словото и съзнанието на гражданите.
Ето в това е трагедията на българския преход. С едно преименуване - от
БКП на БСП няма как да очакваме, че ще се извърши дълбочинна и ценностна
реформа в начина на управление.
- Какъв е социално - икономическият ефект от липсата на независими медии в България?
Триъгълникът
политика-икономика-медии стана очевиден през последните години.
Зависимостта на медиите и обслужването на политически интереси има пряко
отношение върху възможностите за развитие на свободомислещо,
демократично и свободно от зависимости гражданско общество. Медийната
среда е ключов фактор за създаването на условия за изкореняване на
корупцията, борба срещу кадруването, задкулисието и в крайна сметка за
постигане на добро управление. От това имаме нужда всички!
По
времето на комунизма държавната хазна беше една баница, която се
разпределяше между висшата партийна номенклатура. Контролът върху
медиите винаги има за цел това да не се промени и, както виждаме, има
все още недосегаеми, които винаги извличат максимална изгода.
-Зависимостта
на медиите изопачава ли историческата действителност и факти и това в
някаква степен не води ли до нарушаване на правото на българите да
познават своята история, съответно и да правят своите заключения?
Медиите
са тези, които могат или не могат да предават коректно и обективно
случващото се днес. Ако днес се укрива истината за настоящето, след
време няма как да имаме обективно разбиране за миналото си. Тук роля
играят научните разработки, учебниците и особено учебните планове в
училищата. На младите българи не се преподава достатъчно истината за случилото се след 9.9.1944г
- истината за избиването на българския елит без съд и присъда, за
ограничаването на човешките права, за насилието и убийствата по време на
колективизацията, за държавните фалити на комунизма, за затворническите
лагери, за това каква търговия е правила БКП и на какви лидери и
организации е отпускала заеми от парите на всички българи. Да не
забравяме и огромната вина на комунистите, сега наричащи се БСП, към
българските турци и българските мюсюлмани по време на зловещото
престъпление наричано "Възродителен процес"
-Проблемът
със зависимостта на медиите води ли до нереални обществени нагласи,
които пречат за обективен избор в политически аспект?
Медиите,
както и лекарите не са само търговци. Медиите не са просто
рекламополучатели и борещи се за пазарен дял, а би трябвало да работят в
обществен интерес. Създаването на реални обществени нагласи със
сигурност е в обществен интерес.
-Мнозина
от българските политици, дори и такива представящи се за работещи в
полза на демокрацията в България не разбират важността на темата за
престъпленията на комунизма и нейните репресивни органи като ДС и
смятат, че тя е изчерпана. Според Вас трябва ли да бъде част от дневния
ред в полза на осмислянето на миналото?
Мисля,
че чалгата на прехода, а именно говоренето за ценности и европейско
развитие от хора, зависими от бившите комунистически кръгове и
управленски практики смятат, че темата е изчерпана. Това изкривяване на
действителността в крайна сметка не ни помага.
Не
можем да затворим страницата преди да сме я прочели. Който казва, че
няма нужда от четене или не може да чете, или крие нещо - не виждам
нужда в съвременното българско общество в XXI век да има (политическа) неграмотност или задкулисие.
-
Какво трябва да се случи, за да се дистанцираме от аномалиите стоящи
вече повече от 20 години в статус активен в българските медии и
утвърдим информационната обективност? Съвсем наскоро стана ясно, че и в
Съвета за електронни медии сме имали агент на ДС. Липсата на Закон за
лустрацията не води ли до подобни катаклизми в българското медийно
пространство?
Не
трябва да се дистанцираме от проблема, а да се опитваме да го решим.
Недопускането на висшите кадри на БКП- носители на диктатурата- и
офицерите и сътрудниците на ДС до държавното управление беше такава
възможност. Осветляването на агентурата в медийния и академичния живот
също трябваше да се случи още в началото на 90-те години. За съжаление
съставянето на независима и силна Комисия по досиетата дълго бе спъвано.
Едва в последните няколко години истината за това кой кой е в
управлението на България започна да излиза на бял свят и то не без
сериозна съпротива от определени политически кръгове.
-
Съвсем наскоро Европейския съд реши, че лустрацията в Румъния не
нарушава права, защо Конституционния съд на България реши обратното?
Това не е ли христоматиен пример за липса на върховенство на закона в
България? Смятате ли, че това може да бъде променено и с какви средства?
Българския
конституционен съд има противоречива практика в това отношение. Трябва
да се има предвид, че той е политико-правен орган и е извън съдебната
система. С политически инструменти също може да се постигат резултати,
когато има воля. Така беше по времето на първия кабинет на г-н Борисов,
когато външния министър Младенов отзова дипломатите, сътрудничили на ДС.
Президентът Плевнелиев също даде ясен знак, че бившите шпиони на Кремъл
няма как да представляват България пред нашите партньори.
-
Впрочем, зависим ли е Конституционния съд на България и не суспендира
ли той българската Конституция, като легитимира Движение за права и
свободи като българска партия, която, обаче се проявява като един от
най-големите нарушители на човешки права и свободи в България?
Доказателствата за тези нарушения от ДПС са многобройни и се превърнаха в
явление толерирано дори и от Европейския съюз. Голяма част от
българските медии са под влияние и контрол на ДПС. Защо не се говори за
това? Защо не се говори за факти като тези, че ДПС се управлява от хора
работили за Държавна сигурност, но вече повече от 20 години са в
центъра на вземането на решения за настоящето и бъдещето на България?
Защо с лекота се подминава от българските медии обстоятелството, че ДПС
се оглавява от хора обвързани с най - голямата репресия извършена срещу
българските турци - Възродителния процес? Това не е ли движението стоящо
в основата на явлението национализъм в България?