Отнемането на избора, на самоосигураващите се с увреждания, да плащат или не осигуровки за трудов стаж е дискриминация

Прочетено - 000275

Катя Стоянова

 Eдва ли някой от вас знае, но пенсионираните по болест хората с увреждания, са много по предприемчиви от здравите членове на нашето общество. Бих казала даже, че са принудени да са предприемчиви търсейки различни форми за реализация. Много от тях са хора образовани с изключителен опит в професиите които имат, но поради заболяванията им работодателите им намират начини да се отърват от тях и това е масова практика. С нищожните си пенсии от по 115 лв., в повечето случаи с доста години натрупан осигурителен стаж тези хората регистрират фирми, или се регистрират като свободно практикуващи и стават самоосигуряващи се лица. Един от стимулите да предприемат тази стъпка до сега е, че им се дава право на избор самоосигурявайки се да продължат да плащат за осигурителен стаж или не. Виж видеото - Оператор - Евгени Стоилов

Това, което се гласи правителството да направи сега е да принуди тези хора да внасят вноски за държавното обществено осигуряване, въпреки, че повечето от тях до края на живота си ще бъдат пенсионирани по болест.  От години се занимавам с проблеми свързани с трудовото право на хората с увреждания и на такава безскрупулна намеса в отнемането на права спрямо тези хора не съм била свидетел.

Ето какво казва Елка Симеонова с дата на инвалидизация от преди 7 години. Пенсионирана поради тежко заболяване на костната система и редица функционални увреждания към основното заболяване, на 49 години. “Пенсионирана съм по общо заболяване, регистрирала съм наскоро фирма и в това си качество имах право на избор  да не си плащам социални осигуровки, като разбира се условието е, че така се лишавам  да ми върви и трудов стаж. За половин година дейност фирмата ми е докарала 900 лв. приход, а разходите почти ми изяждат 115 - те лева пенсия, но не се отказвам.Общувам с хората, обменям опит имам социална  среда, чувствам се полезна, опитвайки се да правя нещо. По закон когато съм си осигурила сама работа и съм самоосигуряваща се държавата спира незабавно да ми плаща здравните осигуровки и този разход е за моя сметка изчислен върху 420 лв., месечен доход, впрочем доход, който мога само да сънувам. Добре, че синовете ми ме хранят и ми купуват лекарствата. Слава Богу, че сама съм си и счетоводител. Ако трябваше да плащам и за това нямаше да се справя. Заболяването ми е такова, че цял живот ще съм пенсионирана по общо заболяване. Пенсията ми по общо заболяване е изчислена на основание на трудовият ми стаж до момента на разболяването ми и процентът на установената неработоспособност . Имам сериозен принос към осигурителната система, т.с. осигурявала съм се за всички социални рискове. Ако трябва да си плащам осигуровки за трудов стаж и сега, като равна със здравите хора ще бъда принудена на сила да се простя с фирмата си и с единственото нещо, което здравословното ми състояние позволява. Ще живея като скот. Като инвалид никой няма да ми даде работа. То за здравите, да са живи и здрави няма работа, а за болните и дума да не става, добавя тя.

Това въведение за задължително плащане на осигуровки за трудов стаж от пенсионирани хора с увреждания е чиста проба дискриминация към предприемчивите хора с увреждания, решили сами да се погрижат за себе си. Нека да се има предвид, че ако пенсионираният по общо заболяване не работи или няма фирма здравните осигуровки му ги плаща държавата, а Елка като човек с фирма си плаща здравните осигуровки сама.

Отнемането на изборът на човек с увреждане дали да плаща социални осигуровки, на равно със здравите хора е дискриминация. Това означава, че го наказват за това, че е предприемчив, че спестява на държавата разходи за здравни осигуровки, наказват го затова, че си е осигурил сам работното място. Да не говорим за това пък, че ако работодателят на Елка Симеонова е друг, а не самата тя на себе си, той задължително ще трябва и плаща социални осигуровки за трудов стаж и на него не му дават право на избор дали да ги плаща или не, просто е задължен. Не трябва да пропускаме и още един факт, а именно, че целта на дадения избор дали самоосигуряващите се хората с увреждания да плащат за трудов стаж или не, е част от насърчаването на заетостта и предприемчивостта на хората с увреждания.” Представете си само колко хора с увреждания ще подадат декларации за прекъсване или прекратяване на своята дейност и ще се регистрират в бюрата по труда. Нека никой не се изненадва, ако само за няколко дни безработицата България порасне с още 5%.

 Трябва да бъде проявено разбиране, че капацитетът на хората пенсионирани по общо заболяване е най – малко 50% по малък от този на здравите хора и това, че те са предприемчиви и проявяват самостоятелност осигурявайки си сами заетост не ги прави с 50% по успешни от здравите хора, а тъкмо обратното. На тях им трябва 50% повече време и усилия, за да направят нещо с бизнеса, с който са се захванали и се нуждаят от година – две, че и повече през които те да имат право на избор дали да дават огромни за тях суми за социални осигуровки плюс задължителните здравни осигуровки. Така, че отнемането на това им право ги приравнява със здравите хора което по Закона за дискриминация си е наистина чиста проба дискриминация. А неглижирането на този факт може да се класифицира като незачитане на основни човешки права от първа степен.

Синдикатите и работодателските организации, след три часа "мъдруване" обявиха, че всички работещи в България трябва да плащат осигуровки, дори и служителят да получава пенсия. Това било включено в общ пакет от мерки за усъвършенстване на пенсионната система, договорени между синдикатите и работодателските организации след повече  дебатите в сряда, на 21 декември. Нови предложения ще бъдат представени на правителството.  Абе хора, че то няма пенсионер на трудов договор, който по презумпция да не е осигуряван от работодателя си! Естествено една част се плаща от работодателя, а друга от работника или служителя.

И ето че, двете страни били категорични, че трябва да отпадне изборът даден от  Кодекса за социално осигуряване, който дава възможност на определени групи лица, на които е отпусната пенсия, да се осигуряват по свое желание. На практика тази алинея дава възможност на пенсионирани лицата с увреждания и пенсионирани по осигурителен стаж, упражняващи свободна професия, занаятчиите, едноличните търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители ако получават пенсия, дори и тя да е наследствена или инвалидна, да не се осигуряват.

Има ли някой, който да не знае колко години живее българският пенсионер, след като се пенсионира и колко живеят хората с увреждания, след като ги пенсионират по болест. И сега се попитайте, какво общо имат работодатели и синдикати с цивилизовано и хуманно мислене обърнато към проблемите на българското общество. А че правителството ще приеме техните решения то вече е повече от ясно. Накараха самоосигуряващите се хора с увреждания да си плащат здравни осигуровки , върху 420 лева, наравно със здравите хора, нещо на което нито Комисията по дискриминация реагира, нито националният омбудсман, най - вероятно защото никой не ги е сезирал. Този път, обаче социалната стабилност ще бъде окончателно застрашена, ако не бъдат предприети адекватни мерки.

  Е, хора с увреждания, честит "коледен подарък"! И в заключение, за всички, онези невежи, които не си дават сметка или просто не искат да знаят, запомнете това, един човек с увреждания в България има три пъти по - големи разходи от здравия човек!
Преди няколко години положих сезифовски усили, за да се преборя с тогавашната власт за друго право на хората с увреждания. Тогава от НОЙ прецакваха инвалидите с решения за отпускане на пенсия от датата на подаване на документите, а не от датата на инвалидизация когато решенията на ТЕЛК биваха обжалвани в НЕЛК. Огромните закъснения в разглеждането на обжалваните решения от НЕЛК се считаше за вина на хората с увреждане от НОЙ и така държавата си спестяваше стотици хиляди левове, като ги обвиняваше, че не са си подали документите в определения срок, докато човекът с увреждане живее на екзистенц минимума в очакване на обжалваното си решение. Това поведение на държавата представляваше абсолютен геноцид, но след продължителни дискусии по темата, тогавашният министър на труда и социалната политика, Христина Христова взе разумното решение за нормативна промяна отстраняваща това недоразумение. Парламентът гласува  измененията и тази гавра с хората с увреждания бе окончателно отстранена.
За настоящия казус съм сезирала две институции - Националния омбудсман, Константин Пенчев и Националната комисия по дискриминация. Очаквам техните компетентни отговори, предприемане и прилагане на мерки. Дано да не се налага да занимаваме и европейският омбудсман с нашенските си проблеми.
-----------------------------------------------------------------
Администрацията на омбудсмана на България е приела нашия сигнал, ето и отговорът -
Уважаема г-жо Стоянова,
Вашата жалба е регистрирана с вх. № 23 от 04.01.2012 г. Предстои да бъде
разпределена на експерт, който ще извърши проверка. След приключване на
проверката ще Ви бъде изпратен писмен отговор на посочения от Вас адрес.
Справки по движението може да правите на телефони: 810 69 55 и 980 95 10
, както и на e-mail: priemna@ombudsman.bg. С уважение, Отдел "Приемна"