Андрей
Ковачев е депутат в Европейския парламент за втори пореден мандат и
член на председателството на Европейския парламент. Има диплома по
биология от университета в Саарланд, Германия, където е защитил и
докторат. Зам.-председател на Съюза на европейските федералисти и
председател на българската секция на организацията. Заместник-член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. Квестор на Европейския парламент. Владее 6 езика. Евродепутат от Групата на ЕНП/ГЕРБ.
- Г-н
Ковачев, твърди се, че България губи милиарди евро за здраве от Европа.
Това така ли е и каква е причината? Какви стъпки трябва да бъдат
предприети за преодоляването на този проблем?
Средствата,
до които България има достъп благодарение на членството си в
Европейския съюз (ЕС), могат да бъдат използвани и за инвестиции в
здравеопазването - напр. за рехабилитация на сгради, за закупуване на
медицинска апаратура. Усвояването им обаче минава през подготовка на
проекти, съобразени с нуждите на здравните заведения и приоритетите на
европейските програми, по които се отпускат средствата. В този смисъл
загубите или ползите за България зависят от управлението на болничната
мрежа и на самата ни система на здравеопазване.
- В
края на миналата година Вие бяхте избран за член на Надзорния съвет на
първата в Европа платформа за партньорство на здравните организации с
институциите на Европейския съюз. Целта на това партньорство е
подобряване на достъпа на пациентите до качествено здравеопазване. Какви
ангажименти Ви предстоят във връзка с това?
Досега
в сферата на здравеопазването подобно нещо не е правено! Партньорството
представлява платформа за прозрачен диалог на пациентите, лекарите,
сестрите, производителите на медицинска техника и лекарства. Основната
му цел е да работи заедно с институциите на ЕС за улесняване на достъпа
на пациентите до качествено здравеопазване и преодоляване на
неравенствата между страните-членки на ЕС. Не е случайно, че
инициативата тръгна от България, където пациентите срещат най-големи
трудности. Българската Национална пациентска организация и Европейският
форум, с които работя активно, са лидери на проекта. Предстои в края на
месец януари в Европейския парламент да бъде създадена и Група от
евродепутати, която ще играе ролята на мост между предложенията, които
ще се раждат в рамките на Партньорството, и процеса на взимане на
решения в Европейския съюз. Участието на новия еврокомисар по
здравеопазване г-н Витенис Андриукайтис в събитието (27 януари - бел.
ред.), на което ще бъда домакин, е знак за подкрепата, която Европейката
комисия дава на Партньорството и Групата от евродепутати, които ще
работят за преодоляване на здравните неравенства в Европа чрез
политиките на ЕС.
- Евродепутатите
подкрепиха Ваша идея Европейската комисия да разработи надеждни методи
за измерване на специфичните за страните-членки проблеми в достъпа до
качествено здравеопазване. В рамките на какъв период от време може да се
очаква разработването на тази методика?
Бих
искал да уточня, че идеята не е само моя - в началото на миналата
година с мои колеги, евродепутати попитахме Европейската комисия (ЕК)
какви непосредствени мерки би могла да предприеме, за да подпомогне
усилията на страните-членки в преодоляването на проблема със здравните
неравенства.
В отговора си ЕК посочи, че първа стъпка следва да бъде
измерването на неравенствата в отделните страни-членки - проблеми има
навсякъде, но в отделните държави те са различни. Установяването на
специфичните трудности, които препятстват достъпа на пациентите във
всяка от страните-членки на ЕС, ще бъде и един от основните приоритети
на Партньорството. Създаването на самата методология за измерване на
неравенствата, в което ще бъде ангажирана и научната общност, ще отнеме
известно време. Въз основа на получените резултати ЕК ще може да
разработи политики, адаптирани към конкретните проблеми на всяка
страна-членка, които ще подпомогнат усилията на националните власти.
- Изпълнението на какви
конкретни ангажименти за осигуряване равен достъп на пациентите до
медицински услуги с високо качество в България не търпят отлагане и
трябва да бъдат поети незабавно?
Проблемите
са много - от липсата на специалисти и непосилни цени на лечението до
състоянието на сградите на лечебните заведения в страната. Всеки, който е
влизал в българска държавна болница, знае за какво говоря. Решаването
на проблемите минава през оптимизиране на болничната помощ в полза на
качеството на медицинската грижа, която пациентите да могат да си
позволят. Поддържането на скъпоструващи болници във всяко населено място
е неефективно. Държавата трудно финансира поддръжката на остарели
болници - вместо да инвестира в модерно оборудване и квалификацията на
лекарите, бюджетът на болниците издъхва още при плащането на сметките за
ток и парно. Сегашният модел пречи на създаването на добре оборудвани
центрове, в които да работят висококвалифицирани лекари-специалисти с
достъп до последните развития в световната медицина. Редом с това
държавата трябва да осигури качествена спешна помощ за пациентите в
цялата страна, а в градовете, в които биват закривани болници - да
създаде медицински центрове, които да предлагат най-необходимия набор от
медицински услуги, които предшестват постъпването във
високоспециализираните болнични центрове. Това е моделът, който
Европейският съюз препоръчва на България и се прилага в много
страни-членки на ЕС.
- Идеята за
партньорство на здравните организации с институциите на Европейския съюз
тръгна от България, но дали ще доведе до по - динамична реформа в
българското здравеопазване?
За
ефективна реформа в сектора здравеопазване е нужна политическа воля и
смелост, защото трябва да обясниш на гражданите и на част от
медицинското съсловие, че гарантирането на модерно здравеопазване минава
през тежки промени на стереотипи и практики, налагани с десетилетия по
времето на комунизма. Например това, че във всеки, било то и малък град
може да има ефективна и модерна държавна болница. Държавата не може да си го позволи. Промяната е трудна, защото става дума за много чувствителна сфера.
Партньорство
като това, което създадохме на европейско ниво, е необходимо и в
България. Успехът на здравните политики, в т.ч. и реформата на самата
система на здравеопазване, зависи от това държавните институции да
привлекат заинтересованите страни в разработването и изпълнението им.
Реформа е необходима, но тя е задача на българските, а не на
европейските институции. ЕС помага на страните-членки чрез препоръките
за реформи, които приема в рамките на т. нар. "Европейски семестър", но
не може да свърши работата вместо националните власти. Често тези
препоръки биват приемани като "натиск от Брюксел", особено когато става
дума за чувствителен сектор като здравеопазването.
-
Като се има предвид тежката икономическа обстановка в България ЕС дали
ще може да задели средства в специален фонд за подобряване на достъпа до
здравеопазване, който да подпомага държавите членки в решаването
конкретни проблеми?
Няма специален
фонд, но, както споменах, има много възможности за финансиране на
проекти в сферата на здравеопазването с европейски средства. Проектите
трябва да служат на реалните нужди на българското здравеопазване - в
това отношение управлението болниците е много важно. Как ще се
използват европейски средства за здравеопазване зависи от националното
правителство, местната власт и от това доколко самите доставчици на
здравни услуги са подготвени за усвояването на тези средства. ЕС може да
препоръчва какви са подходящите реформи в този сектор, но българското
правителство носи отговорността дали, как и с какви средства тези
реформи ще се случат.
-
Лекари - специалисти масово напускат България, което доведе до
значителен спад на стандарта на качествено здравеопазване. Отлично се
знае, че процесът за създаване на условия те да се завърнат в България
ще бъде дълъг и сложен. Това не означава ли, че трябва да бъде
подложена на старателен анализ директивата за лечение в чужбина? Според
Вас кой вариант е икономически по - приемлив, да бъде увеличено
възнаграждението на лекарите специалисти в България, като това да ги
върне обратно или България да реши да заплаща не частично, а напълно
лечението на своите граждани в чужбина?
Това
са два еднакво важни проблема, които са функция на необходимата реформа
в българското здравеопазване. Лекарите и медицинските сестри ще
престанат да напускат страната, когато имат на разположение всичко
необходимо, за да служат на призванието си да спасяват човешкия живот:
адекватни на 21 век диагностика и терапия, достъп до иновации, добро
заплащане и възможности за постоянно учене и професионално развитие.
Лечението
в чужбина е много тежък проблем. Съществуващият фонд все още не може
изцяло да поеме нуждите на всички пациенти, които търсят помощ в други
страни именно поради проблема със здравните неравенства. Болните търсят
подкрепа чрез дарителски кампании. Държавата има ангажимент към всеки
пациент! Щом в България няма лечение за съответното заболяване, помощ
трябва да бъде осигурена. Животът и здравето на гражданите са по-ценни
от всичко.
Реформата в сектора
здравеопазване е винаги тежка, защото гражданите се разделят с (макар и
неефективни) социални придобивки. Бюджетът не може да покрие разходите,
поради което качеството на медицинските услуги, които достигат до
пациентите, е ниско. Отново бих искал да посоча, че успехът на реформата
зависи от партньорството между държавните институции и засегнатите от
необходимите промени. Водещ критерий за реформа трябва да бъде:
постигане на високо качество на модерни медицински услуги, до които
пациентите да имат безпрепятствен достъп и да могат да си позволят, при
ефективно разходване на публичния ресурс и привличане на солидарните
средства по европейските фондове.