Събота, 21 Май, 2016 11:39:14 Автор - Катя Стоянова
Прочетено - 50897
Често
ли ви обладава прилив на чувство, че живеете в държава, в която
безнадеждността отдавна се е наместила удобно сред нас. Правим усилия,
но тя е непоклатима и гадно ни се хили при всеки неуспешен ход срещу
нея. След всяка неуспешна битка търсим причина за загубата. И тъкмо си
мислим, че сме я открили се оказва, че сме се натресли отново в нищото. И
така вече няколко десетилетия. Много хора си казват, че откакто е дошла
демокрацията затъваме все по надолу. Обвиняваме за всичко горката
демокрация. Да, но съвсем не е така! Ние сме зле и сме пропаднали в безнадеждността точно защото в България няма демокрация.
Пребиваваме в разрушителна псевдо демокрация и точно срещу това се опълчи българския президент Росен Плевнелиев. Псевдодемокрацията обаче, произведе могъщи центробежни сили, които се активират по всички възможни начини когато някой се опита да им се противопостави. Тези сили са способни да демонизират или профанизират всеки, който се изпречи на пътя им. Преминали са солидна школа и са усвоили всички средства за манипулиране и формиране на общественото мнение. Притежават огромен финансов ресурс, за да осъществяват разрушителните си замисли. Мотивирани да се съхранят и запазят статуквото използват всички задкулисни средства. Използват ги безкомпромисно и арогантно. За да продължат да владеят превзетите от тях власт и влияние използват безпощадно медийното пространство. Те създадоха понятието "кафява медия". Този тип медии са безкомпромисни бухалки. Те са основен инструмент за саморазправа. Използват се активно защото в България няма върховенство на закона, т.с. демокрация. Срещу тази зловеща сила, се изправи българския президент.
Росен Плевнелиев има смелостта да очертае контурите на злото, нещо повече, да ги осветли пред обществеността, да ги разобличи. Направи внушителен опит да отвори очите на българите и да каже на глас каква е първопричината, генезиса на състоянието в което се намира държавата ни и актьорите участващи в това. Той поиска подкрепа, за да се справим с това зло. Да му прережем пъпната връв, защото това зло е опасност за националната сигурност на страната.
Поиска подкрепа, но се оказа сам сред вълци. Изоставен дори и от "своите", които се оказаха част от застаналата срещу него сила. Има не един, а няколко култови случая в които президентът Плевнелиев ги посочва с пръст. Така даде ясен знак, за своята праволинейност и, че дори и атакуван от много посоки и по различни най - гнусни начини, няма да се откаже от поетия път. Това е причината всяка негова стъпка и действие да бъде екзалтирано полята с помия и кал, в такива количества, че ежедневно валят свръх негативни и в изобилие платени пасквили от платени "журналисти", които аз квалифицирах като "портфейлни". Платената война срещу президента се води така премерено и удряща право в целта, че понякога създава внушението, че има изграден тролски център за специализирана атака специално срещу него. Платени тролове вилнеещи във форуми и социални мрежи са в стихията на своето въображение надпреварващи се кой да бъде по гнусен в квалификациите си.
Президентът на най - бедната държава в ЕС и не само в рамките на съюза посочи причината за българската безнадеждност и стана президентът на когото нито една гавра не бе спестена. Не спестиха гаврите и спрямо неговото семейство. За да го досъсипят го направиха дори и когато той и неговите близки преживяваха лична драма от загуба на дете и бяха потънали в скръб. Скръб, която българския президент ще носи в сърцето си до последно, но стоически не си позволи това да повлияе на неговата работа и задължения.
Прочетено - 50897
Често
ли ви обладава прилив на чувство, че живеете в държава, в която
безнадеждността отдавна се е наместила удобно сред нас. Правим усилия,
но тя е непоклатима и гадно ни се хили при всеки неуспешен ход срещу
нея. След всяка неуспешна битка търсим причина за загубата. И тъкмо си
мислим, че сме я открили се оказва, че сме се натресли отново в нищото. И
така вече няколко десетилетия. Много хора си казват, че откакто е дошла
демокрацията затъваме все по надолу. Обвиняваме за всичко горката
демокрация. Да, но съвсем не е така! Ние сме зле и сме пропаднали в безнадеждността точно защото в България няма демокрация. Пребиваваме в разрушителна псевдо демокрация и точно срещу това се опълчи българския президент Росен Плевнелиев. Псевдодемокрацията обаче, произведе могъщи центробежни сили, които се активират по всички възможни начини когато някой се опита да им се противопостави. Тези сили са способни да демонизират или профанизират всеки, който се изпречи на пътя им. Преминали са солидна школа и са усвоили всички средства за манипулиране и формиране на общественото мнение. Притежават огромен финансов ресурс, за да осъществяват разрушителните си замисли. Мотивирани да се съхранят и запазят статуквото използват всички задкулисни средства. Използват ги безкомпромисно и арогантно. За да продължат да владеят превзетите от тях власт и влияние използват безпощадно медийното пространство. Те създадоха понятието "кафява медия". Този тип медии са безкомпромисни бухалки. Те са основен инструмент за саморазправа. Използват се активно защото в България няма върховенство на закона, т.с. демокрация. Срещу тази зловеща сила, се изправи българския президент.
Росен Плевнелиев има смелостта да очертае контурите на злото, нещо повече, да ги осветли пред обществеността, да ги разобличи. Направи внушителен опит да отвори очите на българите и да каже на глас каква е първопричината, генезиса на състоянието в което се намира държавата ни и актьорите участващи в това. Той поиска подкрепа, за да се справим с това зло. Да му прережем пъпната връв, защото това зло е опасност за националната сигурност на страната.
Поиска подкрепа, но се оказа сам сред вълци. Изоставен дори и от "своите", които се оказаха част от застаналата срещу него сила. Има не един, а няколко култови случая в които президентът Плевнелиев ги посочва с пръст. Така даде ясен знак, за своята праволинейност и, че дори и атакуван от много посоки и по различни най - гнусни начини, няма да се откаже от поетия път. Това е причината всяка негова стъпка и действие да бъде екзалтирано полята с помия и кал, в такива количества, че ежедневно валят свръх негативни и в изобилие платени пасквили от платени "журналисти", които аз квалифицирах като "портфейлни". Платената война срещу президента се води така премерено и удряща право в целта, че понякога създава внушението, че има изграден тролски център за специализирана атака специално срещу него. Платени тролове вилнеещи във форуми и социални мрежи са в стихията на своето въображение надпреварващи се кой да бъде по гнусен в квалификациите си.
Президентът на най - бедната държава в ЕС и не само в рамките на съюза посочи причината за българската безнадеждност и стана президентът на когото нито една гавра не бе спестена. Не спестиха гаврите и спрямо неговото семейство. За да го досъсипят го направиха дори и когато той и неговите близки преживяваха лична драма от загуба на дете и бяха потънали в скръб. Скръб, която българския президент ще носи в сърцето си до последно, но стоически не си позволи това да повлияе на неговата работа и задължения.
България, по
неведоми пътища Божии пое официално по своя евроатлантически път. Това е
единствения демократичен избор на нашата държава и повечето се
радвахме, че сме се присъединили към цивилизованата част от света, с
развита демокрация и икономика. С демократичния избор обаче, дотук.
В
процеса на присъединяване участваха хора от тъмната и задкулисна част
от нашето общество. Динамиката на тяхното участие обаче, бе стимулирана и
мотивирана най - вече от възможността да се облагодетелстват от
евроатлантизма, не и да го внедрят в българското общество. Тъкмо
обратното. Докато се облагодетелстват от неговите ресурси едновременно с
това тези хора създават антинастроения, чрез масови внушения, че
бедността ни се дължи точно на евроатлантическата идея и нейните
демократични ценности и наклоняват везните към евразийския проект, като
това лицемерие е финансово подплатено от външни антибългарски сили и
представлява нерегламентирана, драстична вътрешна намеса в политиката на
България, т. нар. хибридна война. Върховен цинизъм срещу който
президентът Плевнелиев застана, идентифицирайки неговите автори и
съзнателно събуди гнева на звяра.
Предизвика го очаквайки неговата будна съвест да бъде споделена. И не се притесни нито за миг от това, че очакванията му не получиха релевантен отговор и подкрепа дори от "своите", с малки изключения. Принципната позиция, която той трябва да защитава априори в качеството си на президент не само че бе неглижирана, но и атакувана по недостоен начин от министър председателя Бойко Борисов. Това, че президентът остава лоялен към своите задължения, държи се разумно и последователно започна да привлича вниманието на прогресивната част от българското общество, което бе разчетено като заплаха за рейтинга на любимеца на фризьорките в България. Острата реакция на президента в резултат на кибер атаките и заплахата за националната сигурност бе коментирана с убийствена ирония от премиера, който явно е забравил, че Плевнелиев е специалист по кибернетика и е печелил конкурси с тези си знания и умения и това е свързано с една от специалностите му. Сарказмът на премиера образува лавинообразно оскверняване на компетентностите на президента и неговата загриженост за националната сигурност и даде храна за дълго време на опонентите на държавния глава. Това беше акт на върховно унижение, на който Плевнелиев джентълменски издържа и съзнателно не реагира. Но даде да се разбере, че е човек на кого му стиска да идентифицира проблема, да го каже на глас и решително да полага усилие за неговото неутрализиране. В крайна сметка, това му е задължение по презупция, което той не подложи под съмнение нито за миг.
Фиксирах само един от множеството примери, с които сме ставали за смях пред цивилизования свят, в който все още правят компромиси със залитанията на българския премиер и неговото твърде често излизане от контекста на посоката в която трябва да върви държавното управление. Да се самокопрометира, Борисов го умее много добре. Това действие винаги е придружено с последващо снизходително отношение и опрощаващо "греховете" на президента, потупване по рамото. Като през това време кафяви медии успоредно на бълващите статии във възхвала на премиера, бълват статии с касапско унижение за президента. А медиите, притежание на центробежните сили срещу които се е опълчил Плевнелиев.
Публикувам един пример на "журналистически" пасквил, последващ подобни случаи:
"Росен Плевнелиев беше и все още е най-слабият президент на целия преход. Бях замислил да направя кратка ретроспекция на всички гафове, които сътвори през мандата си, но текстът заплашваше да стане огромен.
Плевнелиев е безиидеен слагач, ретланслатор на клишета, куха политическа фигура, която има за цел на своето съществуване повтарянето до безкрай на клишетата на домораслия антикомунизъм и слугинажът на едно чуждо посолство. Точно заради това никой, ама никой не може да ми даде пример дори и за едно полезно нещо, което той е направил през своя мандат. Точно обратното - при него гафът се превърна в основна идеология, разделението на обществото във върховен принцип.
Опитът на зализаната олигархия да си излъчи и възпита удобна марионетка, която в състояние на върховна тъпота да обслужва нейните интереси, се провали с гръм и трясък. Има нещо логично Плевнелиев да се превърне във върховния символ на провала на прехода. Време е ирландската пастирка да си отиде вкъщи...", автор Александър Симов.
Пасквилът е написан вчера, по повод съобщението на президента, че няма намерение да се кандидатира за втори мандат. Само дето авторът на този бълвоч се е отказал да направи кратка ретроспекция на всички гафове на президента не за друго, а защото явно и на самия него му е вече отегчително да си изсмуква от пръстите небивалици. Но със сигурност, много се дразни от нетърпимостта на президента към трайно присъстващите във всички свери на социално политическия и икономически живот на страната агенти на комунистическата Държавна сигурност, закрита през 1991г., но сложила мръсната си ръка върху властта и управление на страната, и представляваща основна част от центробежните сили работещи против интересите на държавата и сигурността, та това авторът Симов определя като "домораслия антикомунизъм и слугинажът на едно чуждо посолство." А това, че президентът не смята за необходимо да стои пред руското посолство се интерпретира задължително като слугинаж за друго посолство. Симов яростно защитава интересите на олигархичната партия БСП, сега вече и на АБВ, както и онези с агентурното минало, които са представителната извадка на злото срещу което е застанал президента, призовавайки за лустрация, като единствено средство да бъдат неотрализирани. Според Симов обаче, не той, а президентът е зализаната марионетка на олигархията.
Това, че президентът застана твърдо в защита на Конституцията и конституционните права на гражданите и против нейното суспендиране от Симов е определено като поведение на "куха политическа фигура". Симов даже прави опити да твърди, че в България комунизъм не е имало. Насилствената колективизация и национализация, лагерите и стотиците хиляди убити в тях, какво са, да попитам аз. Заради тази ненаказана несправедливост президентът настоява за лустрация. На Симов и всички като него им липсвали примери за нещо полезно, свършено от държавния глава. Да им припомним тогава, че примерите с полезната работа на президента не започнаха с яростната съпротива от негова страна при избора на конституционни съдии и тяхната почтеност, но е един от показателните и непознат като друг такъв демонстриран от български президент. На една от кандидатките за конституционен съдия и бе дадено ясно да разбере, както и на българското общество, че корупцията и задкулисието няма да бъде толерирана от българския президент.
Защитата на Конституцията според Валери Симеонов и агентът на комунистическата ДС Красимир Каракачанов е квалифицирано като национално предателство. Даже се опитаха да внушат, и то успешно, на една част от българското общество, че президентът гледайки си прецизно работата и придържайки се стриктно към задълженията си върши национално предателство. С този изопачен "аргумент" успяха да привлекат на своя страна и премиера, който както обикновено твърдеше съвсем по ПР-ски, че ще избере демокрацията. Дебилизмът и дестабилизацията на страната се движат със скоростта на светлината, защото вчера от ГЕРБ се изцепиха, че отцепници забили нож в гърба на Плевнелиев. Тези отцепници пък се будалкат с Борисов и номинацията на комунистическата издънка Ирина Бокова за шеф на ООН, чийто екип за кампанията прелива от агенти на ДС, които също не пестят усилия срещу авторитета на президента. Отцепниците стигнаха дотам, да твърдят, че Борисов ще номинира Бокова и за кандидат президент от ГЕРБ и заслужено се подиграват с Борисов, но явно са забравили, че по време на управлението на техния шеф Иван Костов държавната администрация бе претъпкана с агенти на ДС, лично предпочитание на Костов. Така че тяхното застъпничество за президента изобщо не изглежда искрено. Затова и президентът реагира гневно.
Връх на наглостта с вчерашна дата е това, че осъдиха бившия шеф на Национална разузнавателна служба генерал лейтенант Кирчо Киров, но той обвини президента за присъдата си. Наложено му е наказание от 10 години лишаване от свобода за длъжностно присвояване на почти 5 милиона лева. Разкритият като агент и на комунистическата Държавна сигурност, крадлив, комунистически генерал заяви, че за присъдата му не е причина кражбата чрез документна измама, а президентът Росен Плевнелиев. Решението на Военноапелативния съд очевидно е съобразено с актуалната политическа обстановка, извършващата се „съдебна реформа“ и предстоящите президентски избори, се изцепи генералът. Зад решението стоят и хора, свързани с президентската администрация, които оказаха натиск върху решението на първа инстанция, заяви той. На предходна инстанция беше постановено да му бъде конфискувано и половината от имуществото. Сега, за протежето на Първанов съдът постанови и лишаване от право да заема длъжността ръководител в държавно или обществено учреждение за срок от 13 години и наказанието лишаване от право да упражнява ръководна професия за срок от 13 години. Инкриминираният период е от 2007 до 2011 година, а присвоените пари са били в левове, евро и долари. Според прокуратурата Киров е успял да присвои парите въпреки засилените механизми за вътрешен контрол. Но, за престъпното си поведение, генералът атакува президента. Трибуна за пошлото обвинение му бе дадена в Агенция и радио "Фокус" собственост на известния с принадлежността си към комунистическата ДС Красимир Узунов. Впрочем, медията често се финансира от ГЕРБ. А депутати от същата партия спряха да посещават парламента, за да правят реклама на книга написана от Узунов, която не се различава с нищо от много други книги със същата тематика. Но, ченгето трябва да бъде обслужвано на високо ниво. Може би това е начин да се отблагодарят за активните мероприятия, които Узунов организира в медията си с цел безпардонно плюене върху авторитета на президента.
Целта на вчерашната новина от президента и това, че няма да се кандидатира за следващ мандат е да се спре с дивашките обвинения, че неговите конструктивни действия представляват предизборна кампания.
За съжаление порочната кампания срещу него няма да приключи нито сега, нито с изтичането на мандата му. Садистичните атаки и вакханалията от гаврите няма да престанат. От страх да не се върне някога, отново! Президентът направи пробив, събуди гражданското общество, а това заплашва настоящото статукво.
Предизвика го очаквайки неговата будна съвест да бъде споделена. И не се притесни нито за миг от това, че очакванията му не получиха релевантен отговор и подкрепа дори от "своите", с малки изключения. Принципната позиция, която той трябва да защитава априори в качеството си на президент не само че бе неглижирана, но и атакувана по недостоен начин от министър председателя Бойко Борисов. Това, че президентът остава лоялен към своите задължения, държи се разумно и последователно започна да привлича вниманието на прогресивната част от българското общество, което бе разчетено като заплаха за рейтинга на любимеца на фризьорките в България. Острата реакция на президента в резултат на кибер атаките и заплахата за националната сигурност бе коментирана с убийствена ирония от премиера, който явно е забравил, че Плевнелиев е специалист по кибернетика и е печелил конкурси с тези си знания и умения и това е свързано с една от специалностите му. Сарказмът на премиера образува лавинообразно оскверняване на компетентностите на президента и неговата загриженост за националната сигурност и даде храна за дълго време на опонентите на държавния глава. Това беше акт на върховно унижение, на който Плевнелиев джентълменски издържа и съзнателно не реагира. Но даде да се разбере, че е човек на кого му стиска да идентифицира проблема, да го каже на глас и решително да полага усилие за неговото неутрализиране. В крайна сметка, това му е задължение по презупция, което той не подложи под съмнение нито за миг.
Фиксирах само един от множеството примери, с които сме ставали за смях пред цивилизования свят, в който все още правят компромиси със залитанията на българския премиер и неговото твърде често излизане от контекста на посоката в която трябва да върви държавното управление. Да се самокопрометира, Борисов го умее много добре. Това действие винаги е придружено с последващо снизходително отношение и опрощаващо "греховете" на президента, потупване по рамото. Като през това време кафяви медии успоредно на бълващите статии във възхвала на премиера, бълват статии с касапско унижение за президента. А медиите, притежание на центробежните сили срещу които се е опълчил Плевнелиев.
Публикувам един пример на "журналистически" пасквил, последващ подобни случаи:
"Росен Плевнелиев беше и все още е най-слабият президент на целия преход. Бях замислил да направя кратка ретроспекция на всички гафове, които сътвори през мандата си, но текстът заплашваше да стане огромен.
Плевнелиев е безиидеен слагач, ретланслатор на клишета, куха политическа фигура, която има за цел на своето съществуване повтарянето до безкрай на клишетата на домораслия антикомунизъм и слугинажът на едно чуждо посолство. Точно заради това никой, ама никой не може да ми даде пример дори и за едно полезно нещо, което той е направил през своя мандат. Точно обратното - при него гафът се превърна в основна идеология, разделението на обществото във върховен принцип.
Опитът на зализаната олигархия да си излъчи и възпита удобна марионетка, която в състояние на върховна тъпота да обслужва нейните интереси, се провали с гръм и трясък. Има нещо логично Плевнелиев да се превърне във върховния символ на провала на прехода. Време е ирландската пастирка да си отиде вкъщи...", автор Александър Симов.
Пасквилът е написан вчера, по повод съобщението на президента, че няма намерение да се кандидатира за втори мандат. Само дето авторът на този бълвоч се е отказал да направи кратка ретроспекция на всички гафове на президента не за друго, а защото явно и на самия него му е вече отегчително да си изсмуква от пръстите небивалици. Но със сигурност, много се дразни от нетърпимостта на президента към трайно присъстващите във всички свери на социално политическия и икономически живот на страната агенти на комунистическата Държавна сигурност, закрита през 1991г., но сложила мръсната си ръка върху властта и управление на страната, и представляваща основна част от центробежните сили работещи против интересите на държавата и сигурността, та това авторът Симов определя като "домораслия антикомунизъм и слугинажът на едно чуждо посолство." А това, че президентът не смята за необходимо да стои пред руското посолство се интерпретира задължително като слугинаж за друго посолство. Симов яростно защитава интересите на олигархичната партия БСП, сега вече и на АБВ, както и онези с агентурното минало, които са представителната извадка на злото срещу което е застанал президента, призовавайки за лустрация, като единствено средство да бъдат неотрализирани. Според Симов обаче, не той, а президентът е зализаната марионетка на олигархията.
Това, че президентът застана твърдо в защита на Конституцията и конституционните права на гражданите и против нейното суспендиране от Симов е определено като поведение на "куха политическа фигура". Симов даже прави опити да твърди, че в България комунизъм не е имало. Насилствената колективизация и национализация, лагерите и стотиците хиляди убити в тях, какво са, да попитам аз. Заради тази ненаказана несправедливост президентът настоява за лустрация. На Симов и всички като него им липсвали примери за нещо полезно, свършено от държавния глава. Да им припомним тогава, че примерите с полезната работа на президента не започнаха с яростната съпротива от негова страна при избора на конституционни съдии и тяхната почтеност, но е един от показателните и непознат като друг такъв демонстриран от български президент. На една от кандидатките за конституционен съдия и бе дадено ясно да разбере, както и на българското общество, че корупцията и задкулисието няма да бъде толерирана от българския президент.
Защитата на Конституцията според Валери Симеонов и агентът на комунистическата ДС Красимир Каракачанов е квалифицирано като национално предателство. Даже се опитаха да внушат, и то успешно, на една част от българското общество, че президентът гледайки си прецизно работата и придържайки се стриктно към задълженията си върши национално предателство. С този изопачен "аргумент" успяха да привлекат на своя страна и премиера, който както обикновено твърдеше съвсем по ПР-ски, че ще избере демокрацията. Дебилизмът и дестабилизацията на страната се движат със скоростта на светлината, защото вчера от ГЕРБ се изцепиха, че отцепници забили нож в гърба на Плевнелиев. Тези отцепници пък се будалкат с Борисов и номинацията на комунистическата издънка Ирина Бокова за шеф на ООН, чийто екип за кампанията прелива от агенти на ДС, които също не пестят усилия срещу авторитета на президента. Отцепниците стигнаха дотам, да твърдят, че Борисов ще номинира Бокова и за кандидат президент от ГЕРБ и заслужено се подиграват с Борисов, но явно са забравили, че по време на управлението на техния шеф Иван Костов държавната администрация бе претъпкана с агенти на ДС, лично предпочитание на Костов. Така че тяхното застъпничество за президента изобщо не изглежда искрено. Затова и президентът реагира гневно.
Връх на наглостта с вчерашна дата е това, че осъдиха бившия шеф на Национална разузнавателна служба генерал лейтенант Кирчо Киров, но той обвини президента за присъдата си. Наложено му е наказание от 10 години лишаване от свобода за длъжностно присвояване на почти 5 милиона лева. Разкритият като агент и на комунистическата Държавна сигурност, крадлив, комунистически генерал заяви, че за присъдата му не е причина кражбата чрез документна измама, а президентът Росен Плевнелиев. Решението на Военноапелативния съд очевидно е съобразено с актуалната политическа обстановка, извършващата се „съдебна реформа“ и предстоящите президентски избори, се изцепи генералът. Зад решението стоят и хора, свързани с президентската администрация, които оказаха натиск върху решението на първа инстанция, заяви той. На предходна инстанция беше постановено да му бъде конфискувано и половината от имуществото. Сега, за протежето на Първанов съдът постанови и лишаване от право да заема длъжността ръководител в държавно или обществено учреждение за срок от 13 години и наказанието лишаване от право да упражнява ръководна професия за срок от 13 години. Инкриминираният период е от 2007 до 2011 година, а присвоените пари са били в левове, евро и долари. Според прокуратурата Киров е успял да присвои парите въпреки засилените механизми за вътрешен контрол. Но, за престъпното си поведение, генералът атакува президента. Трибуна за пошлото обвинение му бе дадена в Агенция и радио "Фокус" собственост на известния с принадлежността си към комунистическата ДС Красимир Узунов. Впрочем, медията често се финансира от ГЕРБ. А депутати от същата партия спряха да посещават парламента, за да правят реклама на книга написана от Узунов, която не се различава с нищо от много други книги със същата тематика. Но, ченгето трябва да бъде обслужвано на високо ниво. Може би това е начин да се отблагодарят за активните мероприятия, които Узунов организира в медията си с цел безпардонно плюене върху авторитета на президента.
Целта на вчерашната новина от президента и това, че няма да се кандидатира за следващ мандат е да се спре с дивашките обвинения, че неговите конструктивни действия представляват предизборна кампания.
За съжаление порочната кампания срещу него няма да приключи нито сега, нито с изтичането на мандата му. Садистичните атаки и вакханалията от гаврите няма да престанат. От страх да не се върне някога, отново! Президентът направи пробив, събуди гражданското общество, а това заплашва настоящото статукво.
За
перфидната роля на не малка част от българското общество, участваща в
гаврата срещу този достоен човек и политик, просто не ми се пише. Само
ще добавя, че това е най - поддаващата се на манипулации прослойка.
Успешно зарибена от хора работещи против техните интереси.
Те дори не правят опит да чуят посланията на президента.