Интервю/Катя Стоянова/BurgasNovinite.BG
Д-р Eлка Попова: Не е нужно да е помпозно, не е нужно да се тръби навсякъде, когато правиш едно добро
На
вниманието на аудиторията на Бургас новините БГ днес представяме д-р
Eлка Попова, председател на бургаската дамска организация „Lions club” – Бургас.
Д-р
Недялка Попова е родена в Бургас , израснала е в родния си град,
завършила е училище „Братя Миладинови, след това – Английска гимназия,
висшето си образование получава в Медицински институт – Варна. Работила
съм по разпределение в Детско отделение – Карнобат, след това – в Детско
отделение – Бургас, е момента работи като педиатър в Бургас в ДКЦ.
· Д-р Попова, разкажете ни повече за себе си във Вашето качество на лекар, майка, съпруга и включително и председател на дамски „Lions club” – Бургас.
Педиатър
съм, това е една моя детска сбъдната мечта, нещо, което пожелавам на
всеки, през целия си живот съм мечтала да бъда точно педиатър, работя с
огромно удоволствие. Имам двама синове – единият учи медицина, другият –
кандидатства тази година, завърши Немска езикова гимназия, и двамата ми
синове са завършили тази гимназия. Съпругът ми също е лекар, в
отделението по анестезиология и реанимация в болницата, докторско
семейство, общо взето, много удовлетворено. Фактът, че и децата ни са
се насочили в тази посока говори, че явно са видели, че това е професия,
която носи удовлетворение и са решили, че е и тяхно призвание.
· Как се случи, че станахте председател на Дамски клуб „„Lions club” – Бургас”?
По
принцип движението обединява хора, утвърдени в професията, които
имат общи интереси по отношение на благотворителността. По принцип всеки
от нас носи някаква нагласа да работи в тази посока, факт е, че по
време на екстремни ситуации и природни бедствия никой не би отказал
такава дейност. Всеки от нас, вътре в себе си, носи такова желание, при
някои то се осъзнава, а когато има хора, с които да сподели това
осъзнато желание за помощ, нещата се получават. Нашият клуб е основан
през 2000 г., 2001 г. е чартиран. За да си президент на този клуб не се
изисква да притежаваш кой знае колко по-различни качества от останалите,
защото принципът е ротационен. Т.е. всеки един от нас в определена
година става президент, за да поднесе своя принос в работата на клуба,
да може той да покаже нещата, които мисли, че е добре да бъдат
направени, естествено с подкрепата и на останалите членове на клуба.
Всеки от предшестващите президенти е дал своя принос в работата на
Дамски клуб.
· Кои са най-новите Ви проекти?
Тази
година новото бе, че се обърнахме повече в посока да работим с деца с
неравностойно положение и специални потребности от региона. По принцип
от самото начало работим с такива деца - 7-8 години работим с деца със
слухови и говорни проблеми от училище „П.К. Яворов”, спонсорираме ги в
много техни дела, имаме разработени проекти с тези деца продължаваме и
тази година да работим с тях. Тази година, през м. март открихме
компютърен център за деца със зрителни увреждания в библиотека „Яворов”,
центърът е със специални оборудвани компютри и програми. Много ни
помогна г-н Живко Томов, който също е незрящ и председател на сдружение
„Интеграция”.
· Само
на благотворителност ли разчитате или в същото време правите опити да
привличате млади компетентни хора, които имат знания и умения да пишат
проекти, да се съревновават с други неправителствени организации и да
участват в конкурси за финансиране по оперативните програми, отнесени
към социалните дейности?
Не мисля, че правим проекти като самоцел и да се съревноваваме, а да
можем да помогнем, в една или друга форма, на хората, с които работим. В
случая проектът беше за тези деца. Преден наш проект беше за зависими.
Проектите са подчинени с неща, които са приоритетни за клуба – в
приоритетите на Lions движението е борбата със слепотата. Не знам дали
знаете, но Lions член е изобретил „Белия бастун”, както и
Брайловата азбука. Lions движението е международно и с много голям
авторитет, има около 100-годишна история. Нашите членове са архитекти,
лекари, юристи, икономисти, в областта на финансовото и банковото дело,
хора, които имат собствен бизнес, такива, които биха дали от себе си и
едновременно с това имат ресурса, потенциала да създадат проект.
Естествено, използваме и компетентни в тази област хора, но не като
самоцел и не да се състезаваме с други неправителствени организации, а
когато целите съответстват на конкретните цели и задачи, които искаме да
осъществим.
· Социалната
дейност като цяло се определя от специалистите, занимаващи се със
социална работа, като помагаща дейност. Бих искала да попитам, на Вас
лично – като човек, който е отдаден на работа, свързана с помагане на
други хора, който случвало Ви се е да имате нужда от помощ и да не сте
получили.
Слава Богу, не ми се
е случвал да имам истинска нужда от помощ. За мене трябва да е голяма,
реална, истинска нужда. Случвало ми се е естествено да поискам помощ
отнякъде. Имало е случаи, в които съм получавала подкрепа, в други
случаи са ми отказвали, това са били дребни неща. По принцип не обичам
да моля за себе си. Но много ми става болно, когато помоля за някой
друг, случвало ми се е, и ми се откаже. По принцип никога не моля,
когато мога да свърша нещо, ако мои приятели могат да го свършат. Моля,
когато наистина ми се налага и ми е много болно, до сълзи, когато ми се
откаже от хора, от които зависи и по моя преценка могат да го направят.
· От колко време сте председател на клуба?
Президент
на Lions организацията можеш да бъдеш за 1 година. Както Ви казах, на
ротационен принцип, за следващата година сме си избрали нотариус Кремена
Консулова. Тя ще бъде следващият ни президент, ние сме 20 души в клуба.
· В конструктивен диалог ли сте с мъжкия клуб?
Да,
разбира се, много съвместни неща правим заедно – и формални, и
неформални. Когато две организации обединят усилията си, естествено, че
резултатът ще е по-добър. Не искам да избягаме от съвместната си работа,
напротив, стремим се да работим съвместно, за да увеличим резултатите.
Познаваме се, семействата ни са познати, виждаме се по благотворителни
балове и други мероприятие, не сме отчуждени, не работим един срещу
друг, напротив, работим заедно.
· Много хора се питат по какъв признак има разделение на дамски и мъжки клуб, а не е обединено като едно цяло?
По
принцип Lions движението е било приоритет на мъжете до 1985 г. Тогава
за пръв път се дава право и жени да членуват. По повод началото на Lions
движението – 1917 г., когато мъжете са се занимавали с бизнес, докато
жените са били по-скоро ограничени с домакинска функция. От 1985 има и
Дамски Lions клуб в България, има и смесени клубове. Мъжки Lions клуб –
Бургас са създадени през 1990 г., след което те станаха наши кръстници.
Идеята е да се разширява едно желание, като се създават нови клубове,
отколкото да се приеме членска маса. Предложиха ни да създаден Дамски
Lions клуб, запознавайки ни с принципите на Lions движението. В
България има 3 дамски клуба, повечето са смесени. По стечение на
обстоятелствата ние сме дамски.
· А с какво сте се занимавали досега – най-общо, и кои са предстоящите събития, които подготвяте?
Много
приоритетно работим с деца от училище „П.К.Яворов” с говорни и слухови
проблеми. Идеята беше съвсем спонтанно възникнала. Това са едни деца,
които израснаха пред очите ни и чувстваме като наши деца, правили сме
много концерти, благотворителни мероприятия. Ние сме майки и когато
видехме деца с подобни проблеми, всички плачехме – много ни беше мъчно.
Забелязвахме, че това се случва и с наши гости по концерти... С времето
всеки родител започва да приема нещата по различен начин, вече ги
възприемаме като наши деца, така ги чувстваме. Правили сме
благотворителни балове, със събраните средства са ходили на лагери,
екскурзии. В края на учебната година финансирахме тяхна екскурзия в
Келифаревския манастир, децата бяха много щастливи. Финансираме редовно
посещения на конната база в Приморския парк. Осигурили сме компютри, с
които да работят, апарат, който облекчава обучението им. От тази Lions
година /която е от септември до юли/ се запознахме с децата със зрителни
увреждания в региона – насочили сме усилията си към деца със
специфични проблеми, които са интегрирани в общообразователни училища.
Това е достойна за уважение стъпка от страна на семейството и на децата –
да бъдат интегрирани наравно с връстниците си. В Бургаския регион има
12 деца със зрителни увреждания, които учат в общообразователните
училища. Свързали сме с тях, участвали са в нашия благотворителен
концерт през декември за набиране на средства. Подкрепяли сме освен
такива деца, и млади поети, художници – Венда Райкова, за издаване на
стихосбирка, колектив надарени млади архитекти. Освен това, няколко
години вече – нашият клуб с казва „Флора”, връчваме награда по традиция
на „Флора” – Бургас, за цялостен принос, имало е години, в които сме
участвали с произведения на деца от бургаски училища, имали сме щанд и
лично сме продавали предмети, изработени от деца със зависимости, деца в
неравностойно положение. Излагали сме нашите символи на „Флората” в
изложбените зали. На два пъти участвахме в благотворителните акции,
свързани със земетресението в Хаити – от медиите беше отразен концерт
във Военен клуб, където участвахме. Имаме много идеи – по отношение на
опазване на околната среда, и по отношение на новия проект за изграждане
на Приморския парк.
· Т.е.
Вие сте представител на една сериозно работеща организация. Като се
заявявате в общественото пространство, като хора, които упражняват такъв
вид дейност, в действителност я прилагат на практика, за разлика от
други организации, които присъстват медийно, но на практика няма никаква
полза от тях.
Колкото и малко
неща да правим – на общия фон, по-добре малко, отколкото нищо. Не бих
искала да коментираме други организации, всеки от нас си дава сметка, че
правим това, за което преценяваме, че имаме възможност да правим. Всеки
от нас си дава сметка, когато се заявява, с какво подплатява своето
присъствие.
· Смятате ли,
че с такъв вид дейност е най-добре да се занимават хора, завършили
хуманитарни науки и са придобили някакъв опит в тази сфера? Много често
се натъквам на хора, на космическа дистанция от проблемите, свързани със
социална работа, но въпреки всичко, започват да се занимават с това,
може би с комерсиална цел.
Смятам,
че една такава организация, в която членуват хора от различни области,
е по-добрият вариант. Има хора, които разбират от медицина и биха могли
да дадат по-професионално мнение, когато се осъществяват, има други,
които разбират от икономика и могат да дадат финансови параметри. Всеки в
своята област, с познанията, които има, е много полезен. Това го
виждаме на практика, когато разработваме дадена идея – всеки обогатява
тази идея. Във всеки проект го правим и мисля, че добре се получава.
· Имате ли взаимодействие с други организации в страната?
Да,
по устав всеки Lions клуб трябва да има застъпник, кръстник от
страната, от която е, и един, по възможност, от чужбина. Наши кръстници
са Lions клуб от Германия. Освен с тях, ние поддържаме взаимоотношения с
Lions клубове в Турция, Украйна, Гърция, бившите социалистически
страни. Малко по-трудно е осъществимо, отколкото правим това с клубове в
България. Но има международни семинари, конференции, където обменяме
опит.
· Ако трябва да
обобщим, да завършим с въпроса – вярвате ли в благотворителността на
българина и кризата, в която се намираме в момента, дали не оказва
деформиращо влияние върху точно тази негова ценност?
Абсолютно
съм убедена, че всеки от нас носи благотворителността в себе си, под
една или друга форма, никой не е равнодушен, когато някой е нуждаещ се, а
той има възможност да помогне – не говоря само финансово, каквато и да е
възможност – физическа, морална, чрез приятелства и т.н. По принцип съм
оптимист, а конкретно за благотворителността съм още по-голям оптимист.
Мисля, че българинът по време на криза не е толкова показен по
отношение на благотворителността си, но той я проявява – по съседки, на
улицата, в колектив, в една жилищна сграда, в едно село. Не е нужно да е
помпозно, не е нужно да се тръби навсякъде, когато правиш едно добро.
· Бургас Новините Бг Ви пожелава успех, както на Вас, така и на всички членове на Lions клуб!