Първата среща на *Дянко Марков с Ванче Михайлов в Рим, е
била през лятото на 1988г., още преди да падне комунизма.
Вида Боева Попова в продължение на 27 години, до смъртта на лидера на Македонските патриотични организации Иван Михайлов е негов сътрудник и личен секретар. На нея Михайлов завещава своите архиви. Вида Попова публикува на страницата си във фейсбук статия в която описва подробно първата среща на Дянко Марков с лидера на МПО.
Публикуваме цялата статия без редакторска намеса:
НЕДОСЕГАЕМИ "ПАТРИОТИ"
В страницата си на фб журналистката Катя Стоянова на 21 август тази година е споделила статия на Дянко Марков.
Тази статия бе публикувана през януари 2008 година в "Про и Анти"
През декември 2007 заминах за София от Рим, Италия, за да направя молба за българско гражданство. В януари следващата година, приятел ми даде изрезката от статията. Прочетох я и не само бех изненадана, но шокирана от съдържанието й, по-точно от неистините казани в тази статия. В споделената статия при журналистката Катя Стоянова обърнах внимание и на факта, че той, Дянко Марков не се е задоволил с публикуването в тоя вестник но я е изпратил за отпечатването й и в списанието "България-Македония","Един завет" и в "Прелом".
Когато в януари 2008 стана ми ясно съдържанието й обадих се на Дянко по телефона със следните думи: " Съжалявам, че те запознах и сметах, че си наш приятел" като приключих разговора. Немах на ръка документа, всичко беше в Рим.
Какво целеха и ония, които публикуваха статията му? Сега чак се досещам, че са целели чрез статията да обърнат внимание на отговорните власти за гражданство, за да не ми приемат документите. Най-лекия начин да потопиш приятеля си, за да се въздигнеш по-високо.
От заглавието на статията на Дянко Марков ще разберат ония, които разбират от психология колко грандоманство, освен неистини има в нея.
Ето заглавието й:
"ПОСЛЕДНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИВАН МИХАЙЛОВ. РИМ,
МАРТ 1990 ГОДИНА
ПУБЛИКУВАЙ! ВРЕМЕТО ДОЙДЕ!
ДЯНКО МАРКОВ"
/Снимка от статията ще дадем по-нататък заедно с оригинала на апела на Иван Михайлов до народа в Пиринския край/
Значи, дошло е времето да не ми дадат българско гражданство, защото не съм българка......
Като писал статията Дянко Марков сигурно е фантазирал, че като ме натопи, ще се въздигне още по-високо и ще води байрака като нов водач .....
Интересното е, обаче, че той прикрива два важни факти. Избегва да каже, че е идвал в Рим с брат си за първи път през юли 1988 година и второ че требваше в дома на Иван Михайлов да се срещнат с пилотката, Роза Георгиева. И защо не се срещнаха? Защото аз, наблюдавайки Роза Георгиева, която вече беше при нас на гости, разбрах, че е човек на Държавна Сигурност. На тази тема ще има време да разкажем по-обширно .
В Рим двамата братя проф. Марко Марков и Дянко Марков престояха неколко дни в нашия дом, в дома на Иван Михайлов. Прекарахме братски, прекрасно. Аз ги разходих на много места из града, защото Антон работеше в Радио Ватикан. Но и с него излизаха понекога.
По-надолу ще предадем писмото до Иван Михайлов и до Антон и мен/на един и същ лист са писмата им/ което изпратиха след заминаването им от Рим за Швейцария, от Фрибург, където проф. Марко Марков преподаваше в тамошния университет.
"Фрибург, 28 юли 1988.
Уважаеми и скъпи чичо Радко,
мили приятели Вида и Антоне,
Вече седмица измина, откак се разделихме с Вас, а мислите и спомените все ни връщат към Рим, към via Ponza и Вашия уютен и гостоприемен дом, в който прекарахме незабравими дни и който днес за нас, - а утре за всяко българско сърце ще стане непременно историческо, свято място, в ореола на самоотвержената, достойна служба до край за свободата и бъдещето на отечеството.
Скъпи чичо Радко,
Благодарим ти за времето, което ни отдели, за беседите, изпълнени с духовна дълбочина и бащинска сърдечност, които обогатиха и уясниха представите ни както за теб, така и за делото, на което си посветил целия си живот изпълнен с борби, несгоди и страдания, но и с преодоляването на големи трудности и постигането на значителни успехи - там гдето "многознающите" ни съотечесетвеници отдавна бяха обявили, че "всичко е изгубено".
Ние си даваме пълна сметка, че ако и днес българското име е живо в Македония и съществува все още българско бъдеще за изтерзаната страна, това в най-голема степен се дължи на теб - достойния лидер на безсмъртната в българското историческо битие революционна Организация.
Мили приятели Вида и Антоне,
Щастливи бяхме да се запознаем и сближим с Вас, щастливи бяхме да установим, в кръга на какви чудесни хора протича животът на скъпия за всички ни чичо Радко. Вашата всеотдайност в грижите за неговото здраве и живот, както и за оформянето на неговото духовно, творческо наследство, стоят над всекакви думи на признателност и похвала. Бъдещето непременно ще даде достойна оценка на Вашето тихо, безкористно идвънредно важно дело.
Благодарим ви от сърце, че при всичкия си труд и ежедневни грижи и тичане, можахте да ни дарите с истински братско гостоприемство и топлота, които остават едни от най-милите неща, които отнесохме от гостуването си в Рим.
След срещата си с хора като Вас човек усрепва не само вярата си в онова, което дава смисъл на живота му, но вярата в хората въобще. От все сърце Ви пожелаваме здраве и сили, за да устоявате на разяждащото дествие на времето, и все така изпълнен с дела и духовно съдържание да бъде собственият Ви живот.
Пожелаваме и на малкия Найденчо да расте здрав, силен и умен, за Ваша и на всички, които Ви обичат, радост.
Простете, загдето по време на нашето пребивание Ви създадохме напрегнати, а може би и неприятни моменти. Надяваме се в недалечно бъдеще да имаме други срещи, в които да можем да се реваншираме.
Изпращаме Ви снимките, които за обща радост излязоха доста добри. За нас те са от особено значение, тъй като остават скъп спомен от дните прекарани заедно в Рим.
Изпращаме Ви и един дял от подготвената книга "Българският народ и Македония", макар и да не смятаме още текста за окончателен. Умишлено отбягнахме да упоменаваме често името на чичо Радко, за да предизвикаме в чуждото - в Европа и САЩ - обществено мнение правилно становище засега върху делата на Организацията. Признанието й днес в чужбина неизбежно ще означава признание и на делото на нейния дългогодишен вожд - големия българин Иван Михайлов. Не е далеч денят, когато и за него навсякъде ще може да се говори по-свободно и открито. Убедени сме в това.
Всякакви забележки и указания, дори и по най-деликатни точки, ще приемем с благодарност. Не се стеснявайте да ни ги съобщите и споделите с нас. Предварително Ви благодарим за това.
С най-хубави чувства - предани Ваши
Дянко Марков, Марко Марков"/ подписите са в ръкопис, оригинални/
---------------------
ЩЕ ПРОДЪЛЖИМ за второто им гостуване в месец март 1990 г.
-------------------
Тук прилагаме снимки от оригинала на писмото им, както и снимките, които беха направени с техния апарат, за които споменават в писмото си до нас.
1/Дянко, Иван Михайлов и Марко Маркови
2/Иван Михайлов и проф. Марко Марков
3/Иван Михайлов и Дянко Марков
4/Антон, Найденчо /нашето синче/ и Дянко играят шах на нашия балкон
5/Вида Попова и Дянко пред черквата "Свети Петър" в Рим
6/проф. Марко Марков и Вида Попова пак там при черквата "Свети Петър" в Рим
7/ Вида Попова и Дянко Марков в едно кафене до черквата "Свети Петър".
8/ Снимка от оригинала на писмото от Дянко Марков и проф. Марко Марков
* Дянко Марков е роден на 04.10.1922 година, в град Плевен. Полк. Дянко Марков е възпитаник на 63-ти випуск на ВНВУ, ветеран от Втората световна война като пилот-бомбардировач.
След 1989 г. Дянко Марков е председател на ПП Български Демократически Форум и народен представител в 37-то и 38-то Народно събрание, организационен секретар на Съюз "Истина" и издател на в. "Истина".
Дянко Марков е главен редактор е и на сп. ”Един завет”. Той е репресиран от комунистическия режим след 09.09.1944г. Прекарва няколко години в комунистически затвори и в лагера ”Белене”. Той е автор на книгите ”Игра със смъртта. По острието на бръснача”, ”Свидетелствам под клетва” и други. Носител е на Орден за храброст за проявен героизъм по време на битката с германските войски. Дянко Марков е проверяван три пъти принадлежност към комунистическата Държавна сигурност от Комисията по досиетата. Като депутат от 37 и 38 Народно събрание, като главен редактор на сп. "Истина" и преди да получи Орден за храброст.
Целта на тази статия не е оклеветяване на Дянко Марков, а изясняване на истината и само това е от значение. На страниците на BurgasNovinite.BG ще бъдат публикувани всяко едно мнение и гледна точка, имащи отношение по засегнатия въпрос!
Като писал статията Дянко Марков сигурно е фантазирал, че като ме натопи, ще се въздигне още по-високо и ще води байрака като нов водач .....
Интересното е, обаче, че той прикрива два важни факти. Избегва да каже, че е идвал в Рим с брат си за първи път през юли 1988 година и второ че требваше в дома на Иван Михайлов да се срещнат с пилотката, Роза Георгиева. И защо не се срещнаха? Защото аз, наблюдавайки Роза Георгиева, която вече беше при нас на гости, разбрах, че е човек на Държавна Сигурност. На тази тема ще има време да разкажем по-обширно .
В Рим двамата братя проф. Марко Марков и Дянко Марков престояха неколко дни в нашия дом, в дома на Иван Михайлов. Прекарахме братски, прекрасно. Аз ги разходих на много места из града, защото Антон работеше в Радио Ватикан. Но и с него излизаха понекога.
По-надолу ще предадем писмото до Иван Михайлов и до Антон и мен/на един и същ лист са писмата им/ което изпратиха след заминаването им от Рим за Швейцария, от Фрибург, където проф. Марко Марков преподаваше в тамошния университет.
"Фрибург, 28 юли 1988.
Уважаеми и скъпи чичо Радко,
мили приятели Вида и Антоне,
Вече седмица измина, откак се разделихме с Вас, а мислите и спомените все ни връщат към Рим, към via Ponza и Вашия уютен и гостоприемен дом, в който прекарахме незабравими дни и който днес за нас, - а утре за всяко българско сърце ще стане непременно историческо, свято място, в ореола на самоотвержената, достойна служба до край за свободата и бъдещето на отечеството.
Скъпи чичо Радко,
Благодарим ти за времето, което ни отдели, за беседите, изпълнени с духовна дълбочина и бащинска сърдечност, които обогатиха и уясниха представите ни както за теб, така и за делото, на което си посветил целия си живот изпълнен с борби, несгоди и страдания, но и с преодоляването на големи трудности и постигането на значителни успехи - там гдето "многознающите" ни съотечесетвеници отдавна бяха обявили, че "всичко е изгубено".
Ние си даваме пълна сметка, че ако и днес българското име е живо в Македония и съществува все още българско бъдеще за изтерзаната страна, това в най-голема степен се дължи на теб - достойния лидер на безсмъртната в българското историческо битие революционна Организация.
Мили приятели Вида и Антоне,
Щастливи бяхме да се запознаем и сближим с Вас, щастливи бяхме да установим, в кръга на какви чудесни хора протича животът на скъпия за всички ни чичо Радко. Вашата всеотдайност в грижите за неговото здраве и живот, както и за оформянето на неговото духовно, творческо наследство, стоят над всекакви думи на признателност и похвала. Бъдещето непременно ще даде достойна оценка на Вашето тихо, безкористно идвънредно важно дело.
Благодарим ви от сърце, че при всичкия си труд и ежедневни грижи и тичане, можахте да ни дарите с истински братско гостоприемство и топлота, които остават едни от най-милите неща, които отнесохме от гостуването си в Рим.
След срещата си с хора като Вас човек усрепва не само вярата си в онова, което дава смисъл на живота му, но вярата в хората въобще. От все сърце Ви пожелаваме здраве и сили, за да устоявате на разяждащото дествие на времето, и все така изпълнен с дела и духовно съдържание да бъде собственият Ви живот.
Пожелаваме и на малкия Найденчо да расте здрав, силен и умен, за Ваша и на всички, които Ви обичат, радост.
Простете, загдето по време на нашето пребивание Ви създадохме напрегнати, а може би и неприятни моменти. Надяваме се в недалечно бъдеще да имаме други срещи, в които да можем да се реваншираме.
Изпращаме Ви снимките, които за обща радост излязоха доста добри. За нас те са от особено значение, тъй като остават скъп спомен от дните прекарани заедно в Рим.
Изпращаме Ви и един дял от подготвената книга "Българският народ и Македония", макар и да не смятаме още текста за окончателен. Умишлено отбягнахме да упоменаваме често името на чичо Радко, за да предизвикаме в чуждото - в Европа и САЩ - обществено мнение правилно становище засега върху делата на Организацията. Признанието й днес в чужбина неизбежно ще означава признание и на делото на нейния дългогодишен вожд - големия българин Иван Михайлов. Не е далеч денят, когато и за него навсякъде ще може да се говори по-свободно и открито. Убедени сме в това.
Всякакви забележки и указания, дори и по най-деликатни точки, ще приемем с благодарност. Не се стеснявайте да ни ги съобщите и споделите с нас. Предварително Ви благодарим за това.
С най-хубави чувства - предани Ваши
Дянко Марков, Марко Марков"/ подписите са в ръкопис, оригинални/
---------------------
ЩЕ ПРОДЪЛЖИМ за второто им гостуване в месец март 1990 г.
-------------------
Тук прилагаме снимки от оригинала на писмото им, както и снимките, които беха направени с техния апарат, за които споменават в писмото си до нас.
1/Дянко, Иван Михайлов и Марко Маркови
2/Иван Михайлов и проф. Марко Марков
3/Иван Михайлов и Дянко Марков
4/Антон, Найденчо /нашето синче/ и Дянко играят шах на нашия балкон
5/Вида Попова и Дянко пред черквата "Свети Петър" в Рим
6/проф. Марко Марков и Вида Попова пак там при черквата "Свети Петър" в Рим
7/ Вида Попова и Дянко Марков в едно кафене до черквата "Свети Петър".
8/ Снимка от оригинала на писмото от Дянко Марков и проф. Марко Марков
* Дянко Марков е роден на 04.10.1922 година, в град Плевен. Полк. Дянко Марков е възпитаник на 63-ти випуск на ВНВУ, ветеран от Втората световна война като пилот-бомбардировач.
След 1989 г. Дянко Марков е председател на ПП Български Демократически Форум и народен представител в 37-то и 38-то Народно събрание, организационен секретар на Съюз "Истина" и издател на в. "Истина".
Дянко Марков е главен редактор е и на сп. ”Един завет”. Той е репресиран от комунистическия режим след 09.09.1944г. Прекарва няколко години в комунистически затвори и в лагера ”Белене”. Той е автор на книгите ”Игра със смъртта. По острието на бръснача”, ”Свидетелствам под клетва” и други. Носител е на Орден за храброст за проявен героизъм по време на битката с германските войски. Дянко Марков е проверяван три пъти принадлежност към комунистическата Държавна сигурност от Комисията по досиетата. Като депутат от 37 и 38 Народно събрание, като главен редактор на сп. "Истина" и преди да получи Орден за храброст.
Целта на тази статия не е оклеветяване на Дянко Марков, а изясняване на истината и само това е от значение. На страниците на BurgasNovinite.BG ще бъдат публикувани всяко едно мнение и гледна точка, имащи отношение по засегнатия въпрос!
-------------------------------------------------------------------
НЕДОСЕГАЕМИ "ПАТРИОТИ"
/Продължение/
Второто гостуване на братята проф. Марко Марков и Дянко Марков бе в месец март 1990 г. както и той, Дянко, пише в статията си но отбегва да каже, че е било второ, а първо. Но този път те искаха да отседнат в хотел, а не както пише Дянко гостували в дома на Иван Михайлов. Хотела се казва "Ла Пергола" и е близо до нашето жилище. Винаги може да се провери в архивите на хогела. Този път, Дянко подари на сина ми, който беше на осем годишна възраст, цигулка, собственоръчно изработена от Дянко. В един момент изпълни на цигулката и революционния химн "Изгрей зора на свободата".
Както предишното гостуване така и това второ гостуване мина прекрасно, приятелски.
Както бехме седнали всички в салона Дянко извади един написан лист от него и предложи идея да се изпрати един апел до Пиринския край от страна на Иван Михайлов като поиска да прочете проектирания текст. След прочита на текста настъпи дискусия от всички ни: Антон, аз, Иван Михайлов, професор Марко Марков и Дянко. Всеки каза по нещо. Аз казах, че Иван Михайлов има друг стил на пишене. За да поверват хората в Пиринския край , че това послание е от Иван Михайлов требва Иван Михайлов да го напише с негов стил. Иван Михайлов пръв потвърди идеята ми, а и всички се съгласиха. Антон донесе пишущата машина и пред всички ни Иван Михайлов издиктува нов текст, който ще ви го представим по-надоле.
Готовия текст Иван Михайлов подписа своеръчно в два екземпляра: единия предаде на братята Дянко и проф. Марко Маркови, а другия го запази за себе си.
Това е голата истина, всичко друго е притурка и дори обиди. Например как Дянко го е подкрепил Иван Михайлов да се дигне от креслото, как се е разплакал и други фантазии, писани в статията му, сигурно за да убеди от една страна читателите колко е искрен, а от друга страна да хвърля кал колко се може повече върху мен.
Колко е верно,че го е подкрепил Дянко Иван Михайлов да се дигне от креслото могат да кажат всички, които са го посетили нашия водач след гостуването на братята Дянко и проф.Марко Маркови почти до кончината му. Тук, в същия дом, направи интервю Киворк, след това идваха дъщерята на Тодор Александров със съпруга си и семейство Лебамови от Щатите; идва Калкашлиев от Бразилия, който не можа да поверва че след два месеца почина Ванчо, защото беше здрав и прав като топола. Идва също друг патриот, Благой Бакарджиев, от "Струмишката петорка" от Ирвингтон, Ню Йорк, идва семейство Бранко и Цвета Смичкови с децата си, от Брюксел, Белгия, идва Георги Стаменов, редактор на вестник "Македония" в София и най-после идва племеникът на Антон, Арангел и годеницата му Дорина. Всеки от тех може да се пита в какво здравословно и физическо състояние бе Иван Михайлов.
А пък че са му треперели ръцете, е това е вече свръх на лъжата. Ще кажа тук една народна мисъл: "Господи прости му, защото не знае що говори..."
На тази среща се спрехме всички и на друга тема, важна особено за Вардарска Македония. Понеже вече беха минали неколко месеца от промените в България Иван Михайлов настояваше да се изпрати писмо до Българската академия на науките за добавяне на важните букви, които свързват диалектите с литературния български език. Това са: Ѣ/е кръстато/,Ъ/ерголем/ ,Ѫ. Проф. Марко Марков обеща да напише текста, да го изпрати в Рим и да бъде подписан, след като бъде прегледан от Иван Михайлов, както от проф. Марков, така и от Антон Попов, като редактор и литератор. Текста пристигна с подписа на проф. Марко Марков; Антон го подписа и бе изпратен до Академия на науките в София.
Верно е, че бащата на двамата братя Маркови бе един от двестата адвоката, които доброволно искаха да бранят Иван Михайлов пред българския съд по убийството на Пундев.Иван Михайлов пише в том 4 "Спомени" по това
Ето оригинала на текста подписан от Иван Михайлов;
"ДО ВСИЧКИ БРАТЯ И СЕСТРИ В ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ
Драги братя и сестри,
Мнозина от вас са имали, може би, случай да узнаете, че сръбските политици неуморно се стараят да излъжат света, че Пиринска Македония требвало да влезне в границите на Сърбия, така както Белград е заграбил голема част от Централна Македония. Абсолютно никакво право, нито историческо, нито национално, нито некакво основание стопанско, културно и друго не съществува за оправдание на този отдавнашен план за сръбския грабеж. Особено опасен остава сръбският план днес, когато от Белград открито е издигнат лозунгът Македония отново да стане Южна Сърбия.
Славният Пирински край, както и всеко кътче от територията на Македония Белград е готов да заграби, така както некога, преди векове, турските армии са нахлули далеч по-насевер и от Дунава.
Но от тези времена до сега изминаха векове. Само сръбският луд инстинкт ги подтиква да мечтаят да командуват, ако е възможно до Черно море.
Онова, което в днешно време особено е важно и справедливо е следното:
България да се простре до южните и западните македонски области, които са били очертавани отпреди сто години като граници предимно на българското племе. Между това време и днешното могъл би да се приеме поне следния преходен компромис:
Една независима Македония във всичките й географски граници, каквито живущото в нея население само ги посочва.
Всички сръбски бленове за Югославия до Черно море, или поне уголемена Сърбия с Пиринската и Софийската области могат да бъдат днес присъщи само на заслепени шовинисти, които искат да си създават по-привлекателен живот чрез луди фантазии.
Македонска нация и език не съществуват. Това са измислици на фантазии като сръбската, за да се използуват като аргументи пред хора, които не познават добре нито миналото, нито настоящето.
ВМРО винаги е гледала правилно на етнографските и политическите стремления на Белград.Днешната така наречена Република Македония обема в себе си редица безправия и фалшификации.
Италия
11.III. 1990 г.
Ваш: Ив.Михайлов/своеръчен подпис/
Член на ЦК на ВМРО от 1924 г, до ден днешен"
----------------------
Прилагаме снимка от оригиналното писмо на Иван Михайлов
Прилагаме също снимка от статията на Дянко Марков, в която е даден и неговия проект-писмо и всичките неистини.
/Продължение/
Второто гостуване на братята проф. Марко Марков и Дянко Марков бе в месец март 1990 г. както и той, Дянко, пише в статията си но отбегва да каже, че е било второ, а първо. Но този път те искаха да отседнат в хотел, а не както пише Дянко гостували в дома на Иван Михайлов. Хотела се казва "Ла Пергола" и е близо до нашето жилище. Винаги може да се провери в архивите на хогела. Този път, Дянко подари на сина ми, който беше на осем годишна възраст, цигулка, собственоръчно изработена от Дянко. В един момент изпълни на цигулката и революционния химн "Изгрей зора на свободата".
Както предишното гостуване така и това второ гостуване мина прекрасно, приятелски.
Както бехме седнали всички в салона Дянко извади един написан лист от него и предложи идея да се изпрати един апел до Пиринския край от страна на Иван Михайлов като поиска да прочете проектирания текст. След прочита на текста настъпи дискусия от всички ни: Антон, аз, Иван Михайлов, професор Марко Марков и Дянко. Всеки каза по нещо. Аз казах, че Иван Михайлов има друг стил на пишене. За да поверват хората в Пиринския край , че това послание е от Иван Михайлов требва Иван Михайлов да го напише с негов стил. Иван Михайлов пръв потвърди идеята ми, а и всички се съгласиха. Антон донесе пишущата машина и пред всички ни Иван Михайлов издиктува нов текст, който ще ви го представим по-надоле.
Готовия текст Иван Михайлов подписа своеръчно в два екземпляра: единия предаде на братята Дянко и проф. Марко Маркови, а другия го запази за себе си.
Това е голата истина, всичко друго е притурка и дори обиди. Например как Дянко го е подкрепил Иван Михайлов да се дигне от креслото, как се е разплакал и други фантазии, писани в статията му, сигурно за да убеди от една страна читателите колко е искрен, а от друга страна да хвърля кал колко се може повече върху мен.
Колко е верно,че го е подкрепил Дянко Иван Михайлов да се дигне от креслото могат да кажат всички, които са го посетили нашия водач след гостуването на братята Дянко и проф.Марко Маркови почти до кончината му. Тук, в същия дом, направи интервю Киворк, след това идваха дъщерята на Тодор Александров със съпруга си и семейство Лебамови от Щатите; идва Калкашлиев от Бразилия, който не можа да поверва че след два месеца почина Ванчо, защото беше здрав и прав като топола. Идва също друг патриот, Благой Бакарджиев, от "Струмишката петорка" от Ирвингтон, Ню Йорк, идва семейство Бранко и Цвета Смичкови с децата си, от Брюксел, Белгия, идва Георги Стаменов, редактор на вестник "Македония" в София и най-после идва племеникът на Антон, Арангел и годеницата му Дорина. Всеки от тех може да се пита в какво здравословно и физическо състояние бе Иван Михайлов.
А пък че са му треперели ръцете, е това е вече свръх на лъжата. Ще кажа тук една народна мисъл: "Господи прости му, защото не знае що говори..."
На тази среща се спрехме всички и на друга тема, важна особено за Вардарска Македония. Понеже вече беха минали неколко месеца от промените в България Иван Михайлов настояваше да се изпрати писмо до Българската академия на науките за добавяне на важните букви, които свързват диалектите с литературния български език. Това са: Ѣ/е кръстато/,Ъ/ерголем/ ,Ѫ. Проф. Марко Марков обеща да напише текста, да го изпрати в Рим и да бъде подписан, след като бъде прегледан от Иван Михайлов, както от проф. Марков, така и от Антон Попов, като редактор и литератор. Текста пристигна с подписа на проф. Марко Марков; Антон го подписа и бе изпратен до Академия на науките в София.
Верно е, че бащата на двамата братя Маркови бе един от двестата адвоката, които доброволно искаха да бранят Иван Михайлов пред българския съд по убийството на Пундев.Иван Михайлов пише в том 4 "Спомени" по това
Ето оригинала на текста подписан от Иван Михайлов;
"ДО ВСИЧКИ БРАТЯ И СЕСТРИ В ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ
Драги братя и сестри,
Мнозина от вас са имали, може би, случай да узнаете, че сръбските политици неуморно се стараят да излъжат света, че Пиринска Македония требвало да влезне в границите на Сърбия, така както Белград е заграбил голема част от Централна Македония. Абсолютно никакво право, нито историческо, нито национално, нито некакво основание стопанско, културно и друго не съществува за оправдание на този отдавнашен план за сръбския грабеж. Особено опасен остава сръбският план днес, когато от Белград открито е издигнат лозунгът Македония отново да стане Южна Сърбия.
Славният Пирински край, както и всеко кътче от територията на Македония Белград е готов да заграби, така както некога, преди векове, турските армии са нахлули далеч по-насевер и от Дунава.
Но от тези времена до сега изминаха векове. Само сръбският луд инстинкт ги подтиква да мечтаят да командуват, ако е възможно до Черно море.
Онова, което в днешно време особено е важно и справедливо е следното:
България да се простре до южните и западните македонски области, които са били очертавани отпреди сто години като граници предимно на българското племе. Между това време и днешното могъл би да се приеме поне следния преходен компромис:
Една независима Македония във всичките й географски граници, каквито живущото в нея население само ги посочва.
Всички сръбски бленове за Югославия до Черно море, или поне уголемена Сърбия с Пиринската и Софийската области могат да бъдат днес присъщи само на заслепени шовинисти, които искат да си създават по-привлекателен живот чрез луди фантазии.
Македонска нация и език не съществуват. Това са измислици на фантазии като сръбската, за да се използуват като аргументи пред хора, които не познават добре нито миналото, нито настоящето.
ВМРО винаги е гледала правилно на етнографските и политическите стремления на Белград.Днешната така наречена Република Македония обема в себе си редица безправия и фалшификации.
Италия
11.III. 1990 г.
Ваш: Ив.Михайлов/своеръчен подпис/
Член на ЦК на ВМРО от 1924 г, до ден днешен"
----------------------
Прилагаме снимка от оригиналното писмо на Иван Михайлов
Прилагаме също снимка от статията на Дянко Марков, в която е даден и неговия проект-писмо и всичките неистини.