"Мерцедес"-ът, силиконовите подплънки и ботоксът не ни правят
безсмъртни, категорична е бургазлийката, която води най-големите
театрални звезди край морето
"Бургас, морето и неговите трудови хора".
Вероятно името на този дългогодишен песенен конкурс е едно от първите
неща, които изникват в съзнанието на всеки българин, когато чуе името на
този красив град. Но тръгнали на ново пътешествие, като част от поредицата ни DIRections, ще се наложи да променим това название на "Бургас, морето и неговите театрални хора".
Защото на едно от емблематичните места в сърцето на града - площад "Тройката", се срещаме със сърцето на театъра в града на поетите и певците. Маруся Русева. Вечно усмихнатата и слънчева бургазлийка, която помага на стотици хиляди да се докоснат до магията на Мелпомена. За 8 години нейното "Арт ателие" организира гостуванията на едни от най-популярните постановки в Бургас и е довело над 110 000 души в театъра. А наш партньор в тези разговори е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години.
- Наричат те „Момичето, което води театралните звезди“ в Бургас. Чувстваш ли се като добрата фея за театъра край морето?
Ако приемем, че феите нямат възраст, защо не! Сега сериозно! Когато работата ти е свързана с такова удовлетворение, както е при мен и си в тази емоция, някакси не можеш много точно да определиш как се отразява това на околните. Виждаш щастливите им развълнувани лица след спектакъл, който ги е докоснал. Виждаш усмихнатите им лица след спектакъл, на който много са се смяли и ги е накарал поне за малко да забравят проблемите си. Виждаш умислени лица след спектакъл, който им е дал материал за размисъл. Ако приемем, че за времето в което аз се занимавам професионално с това, бургаската публика има възможност да гледа много и различни пиеси - да, може и да се каже, че съм добрата фея на театъра.
Вечно усмихната и влюбена в морето
- Претенциозна ли е бургаската публика и как избираш накъде да отправиш поканите си?
Претенциозна донякъде. Хората избират за какво да дадат парите си. В момента има много гостуващи спектакли и е голямо предизвикателство да убедиш публиката, че трябва да дойде точно на твоя спектакъл. Едно време е било по съвсем различен начин - слагали са два плаката в центъра на града и салоните са се пълнели. Сега не става толкова лесно, но съм щастлива да кажа , че почти винаги успявам да напълня залата. Гледам повечето пиеси, които каня предварително. Пътувам из цяла България и може би съм един от малкото организатори, който го прави. Гледам постановките, защото така мога по-добре да ги презентирам на публиката.
- Кога се роди любовта ти към сцената и как се роди твоето „Арт ателие“?
Любовта ми към сцената се роди през далечната 1983 година в Созопол по време на "Аполония". Тогава за децата имаше направена платформа пред изгорялата поща в стария град и Йорданка Стефанова и Валентин Ганев свиреха на цигулки, а Иван Петрушинов забавляваше нас. Всички лета на моето детство изкарах в Созопол (майка ми работеше там само през лятото). Когато след много години се срещнах с Иван Петрушинов в спектакъл, с който ми гостува в Бургас, много се развълнувах. Срещата ми с него ме върна към детството и от вълнение ми се насълзиха очите. Никога не съм си представяла, че хората от екрана или сцените, които променяха живота ми, един ден ще са на една ръка разстояние. “Арт ателие “ се роди през февруари 2011 година, а идеята за това беше в главата ми от няколко години. Един пост във Фейсбук даде начало на дейността ми.
- Какво е чувството да превърнеш хобито си в професия?
Много е хубаво! Сигурно е мечтата на всеки човек. Работя с голямо желание и може би затова се получават нещата (в повечето случаи).
Маруся с госпожа Стихийно Бедствие
- Как звучи статистиката на успеха – зрители, постановки и часове работа?
Ами леко стряскащо, чак не мога да повярвам. Към 3 февруари т.г. статистиката сочи 165 постановки, посетени от около 110 000 зрители от Бургас и региона. Часовете работа не съм изчислявала, както не съм изчислявала и говоренето по телефона. Обикновено успявам да организирам между 20 и 30 представления за година.
- Младите хора са на плажа, в заведенията и дискотеките. Идват ли в театъра и вълнува ли ги той?
Има раздвижване сред младите хора, идват в театъра и той ги вълнува. И сред учениците има изключително читави момичета и момчета. Когато можем, правим срещи между актьорите и публиката. Вълнуват се хората, снимат се за спомен, изказват впечатления от спектакъла. Получава се наистина малък празник.
- Успя ли да откриеш приятели сред големите актьори и ако да – кои са те?
Успях! Аз подхождам към тях с голямо уважение и голяма любов. Без излишна демонтрация и лицемерие. Не съм приятелка с всички, което е нормално, все пак различни хора и характери. Мога да кажа, че съм близка с Виктор Калев, Нети, Стефка Янорова, Гергана Данданова (цялата трупа на Театър Българска армия, които са ми много на сърцето) и още много други. Нашите отношения са странни, не поддържаме постоянна връзка, но когато се видим, все едно сме се разделили вчера. Това е, когато човек припознае “своите си хора“, както обичам да ги наричам.
Маруся и Нети
- Казват за теб, че си много позитивна и слънчева, но всеки има своята лична Голгота. Кои са трудните моменти на слънчевата Маруся?
Наистина съм позитивна и в повечето случаи съм слънчева, това не е поза. На мен много ми личи и така и не усвоих тънкостите на лицемерничене. Преди много години трябваше да направя избор. Аз съм родена с дефект на устната и небцето, който много вадеше очите на хората в онези години. Втренчваха се в белега ми и имах чувството, че искат да влязат в душата ми. Любовта ми към различните видове изкуство ме спаси. Трябваше или да се превърна в затворено дете, с агресия, която щеше рано или късно да избие, или да стана това, което съм - отворена към хората и към живота. Личната ми Голгота е свързана с множеството операции, които трябваше да претърпя и които за жалост нямат край. В момента ми възстановяват костта на долната челюст, което е изключително болезнено и направо се чудя как не съм полудяла още. Обаче доцентът е железен и засега всичко върви идеално. След едната операция отидох на концерт на Хилда Казасян. Както винаги съм казвала всичко е въпрос на вътрешна нагласа, желание и воля. Всичко останало са удобни оправдания. Човек се учи цял живот. Аз съм благодарна на всеки един, който е минал през живота ми - за добро или лошо.
Работя с голямо желание и може би затова се получават нещата, казва бургазлийката
- Трудно ли е да си будител в днешния ден?
Ами никак не е лесно. Въпрос на вяра и енергия. При мен се получи от само себе си, без да съм го търсила насила. Всъщност, това ми е едно от основните правила - “Нищо не бива да става насила и на всяка цена“. Човек не бива да е фиксиран, а ние все повече сме особено в материалното. Не можем да разберем, че "Мерцедес"-ът, силиконовите подплънки и ботоксът, не ни правят безсмъртни. Рано или късно всеки си плаща сметката в живота. Важно е да се живее тук и сега, но малко хора го разбират.
- Преди години ти намери 12 000 евро на улицата в Созопол и ги върна. Имаше ли и миг колебание?
Имах точно 30 секунди колебание. В момента, в който започнах да мисля какво ще направя с тях, през тялото ми мина странна тръпка. При положение, че към парите имаше бордеро от банката и ясно се виждаше на кого са, това вече щеше да е кражба. Нямам нужда от такива пари.
- Защо Бургас, а не София, Париж или Ню Йорк?
София, Париж или Ню Йорк звучат чудесно, но за малко. Камъкът си тежи на мястото. Единственото друго място, което ми е като вкъщи е Созопол, защото съм изкарала цялото си съзнателно детство. Никога не съм имала желание да живея на друго място. В друго време да, в Ню Орлиънс (по времето на златните години на джаза) или Франция (по времето на Луи XIV, Луи XV или Луи XVI). Много обичам да пътувам, но винаги се връщам в Бургас. Обичамq когато вървя по улицатаq да срещна поне трима познати, с които да си кажем две- три думи. Обичам, когато съм близо до морето и няма жива душа наоколо. Понякога мечтая за онзи Бургас - града на поети, писатели и художници, но мисля че с общи усилия можем да върнем тази негова слава.
Тони Димитрова и Маруся Русева
Интервю на Надежда Христова/impressio.dir.bg
Защото на едно от емблематичните места в сърцето на града - площад "Тройката", се срещаме със сърцето на театъра в града на поетите и певците. Маруся Русева. Вечно усмихнатата и слънчева бургазлийка, която помага на стотици хиляди да се докоснат до магията на Мелпомена. За 8 години нейното "Арт ателие" организира гостуванията на едни от най-популярните постановки в Бургас и е довело над 110 000 души в театъра. А наш партньор в тези разговори е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години.
- Наричат те „Момичето, което води театралните звезди“ в Бургас. Чувстваш ли се като добрата фея за театъра край морето?
Ако приемем, че феите нямат възраст, защо не! Сега сериозно! Когато работата ти е свързана с такова удовлетворение, както е при мен и си в тази емоция, някакси не можеш много точно да определиш как се отразява това на околните. Виждаш щастливите им развълнувани лица след спектакъл, който ги е докоснал. Виждаш усмихнатите им лица след спектакъл, на който много са се смяли и ги е накарал поне за малко да забравят проблемите си. Виждаш умислени лица след спектакъл, който им е дал материал за размисъл. Ако приемем, че за времето в което аз се занимавам професионално с това, бургаската публика има възможност да гледа много и различни пиеси - да, може и да се каже, че съм добрата фея на театъра.
Вечно усмихната и влюбена в морето
- Претенциозна ли е бургаската публика и как избираш накъде да отправиш поканите си?
Претенциозна донякъде. Хората избират за какво да дадат парите си. В момента има много гостуващи спектакли и е голямо предизвикателство да убедиш публиката, че трябва да дойде точно на твоя спектакъл. Едно време е било по съвсем различен начин - слагали са два плаката в центъра на града и салоните са се пълнели. Сега не става толкова лесно, но съм щастлива да кажа , че почти винаги успявам да напълня залата. Гледам повечето пиеси, които каня предварително. Пътувам из цяла България и може би съм един от малкото организатори, който го прави. Гледам постановките, защото така мога по-добре да ги презентирам на публиката.
- Кога се роди любовта ти към сцената и как се роди твоето „Арт ателие“?
Любовта ми към сцената се роди през далечната 1983 година в Созопол по време на "Аполония". Тогава за децата имаше направена платформа пред изгорялата поща в стария град и Йорданка Стефанова и Валентин Ганев свиреха на цигулки, а Иван Петрушинов забавляваше нас. Всички лета на моето детство изкарах в Созопол (майка ми работеше там само през лятото). Когато след много години се срещнах с Иван Петрушинов в спектакъл, с който ми гостува в Бургас, много се развълнувах. Срещата ми с него ме върна към детството и от вълнение ми се насълзиха очите. Никога не съм си представяла, че хората от екрана или сцените, които променяха живота ми, един ден ще са на една ръка разстояние. “Арт ателие “ се роди през февруари 2011 година, а идеята за това беше в главата ми от няколко години. Един пост във Фейсбук даде начало на дейността ми.
- Какво е чувството да превърнеш хобито си в професия?
Много е хубаво! Сигурно е мечтата на всеки човек. Работя с голямо желание и може би затова се получават нещата (в повечето случаи).
Маруся с госпожа Стихийно Бедствие
- Как звучи статистиката на успеха – зрители, постановки и часове работа?
Ами леко стряскащо, чак не мога да повярвам. Към 3 февруари т.г. статистиката сочи 165 постановки, посетени от около 110 000 зрители от Бургас и региона. Часовете работа не съм изчислявала, както не съм изчислявала и говоренето по телефона. Обикновено успявам да организирам между 20 и 30 представления за година.
- Младите хора са на плажа, в заведенията и дискотеките. Идват ли в театъра и вълнува ли ги той?
Има раздвижване сред младите хора, идват в театъра и той ги вълнува. И сред учениците има изключително читави момичета и момчета. Когато можем, правим срещи между актьорите и публиката. Вълнуват се хората, снимат се за спомен, изказват впечатления от спектакъла. Получава се наистина малък празник.
- Успя ли да откриеш приятели сред големите актьори и ако да – кои са те?
Успях! Аз подхождам към тях с голямо уважение и голяма любов. Без излишна демонтрация и лицемерие. Не съм приятелка с всички, което е нормално, все пак различни хора и характери. Мога да кажа, че съм близка с Виктор Калев, Нети, Стефка Янорова, Гергана Данданова (цялата трупа на Театър Българска армия, които са ми много на сърцето) и още много други. Нашите отношения са странни, не поддържаме постоянна връзка, но когато се видим, все едно сме се разделили вчера. Това е, когато човек припознае “своите си хора“, както обичам да ги наричам.
Маруся и Нети
- Казват за теб, че си много позитивна и слънчева, но всеки има своята лична Голгота. Кои са трудните моменти на слънчевата Маруся?
Наистина съм позитивна и в повечето случаи съм слънчева, това не е поза. На мен много ми личи и така и не усвоих тънкостите на лицемерничене. Преди много години трябваше да направя избор. Аз съм родена с дефект на устната и небцето, който много вадеше очите на хората в онези години. Втренчваха се в белега ми и имах чувството, че искат да влязат в душата ми. Любовта ми към различните видове изкуство ме спаси. Трябваше или да се превърна в затворено дете, с агресия, която щеше рано или късно да избие, или да стана това, което съм - отворена към хората и към живота. Личната ми Голгота е свързана с множеството операции, които трябваше да претърпя и които за жалост нямат край. В момента ми възстановяват костта на долната челюст, което е изключително болезнено и направо се чудя как не съм полудяла още. Обаче доцентът е железен и засега всичко върви идеално. След едната операция отидох на концерт на Хилда Казасян. Както винаги съм казвала всичко е въпрос на вътрешна нагласа, желание и воля. Всичко останало са удобни оправдания. Човек се учи цял живот. Аз съм благодарна на всеки един, който е минал през живота ми - за добро или лошо.
Работя с голямо желание и може би затова се получават нещата, казва бургазлийката
- Трудно ли е да си будител в днешния ден?
Ами никак не е лесно. Въпрос на вяра и енергия. При мен се получи от само себе си, без да съм го търсила насила. Всъщност, това ми е едно от основните правила - “Нищо не бива да става насила и на всяка цена“. Човек не бива да е фиксиран, а ние все повече сме особено в материалното. Не можем да разберем, че "Мерцедес"-ът, силиконовите подплънки и ботоксът, не ни правят безсмъртни. Рано или късно всеки си плаща сметката в живота. Важно е да се живее тук и сега, но малко хора го разбират.
- Преди години ти намери 12 000 евро на улицата в Созопол и ги върна. Имаше ли и миг колебание?
Имах точно 30 секунди колебание. В момента, в който започнах да мисля какво ще направя с тях, през тялото ми мина странна тръпка. При положение, че към парите имаше бордеро от банката и ясно се виждаше на кого са, това вече щеше да е кражба. Нямам нужда от такива пари.
- Защо Бургас, а не София, Париж или Ню Йорк?
София, Париж или Ню Йорк звучат чудесно, но за малко. Камъкът си тежи на мястото. Единственото друго място, което ми е като вкъщи е Созопол, защото съм изкарала цялото си съзнателно детство. Никога не съм имала желание да живея на друго място. В друго време да, в Ню Орлиънс (по времето на златните години на джаза) или Франция (по времето на Луи XIV, Луи XV или Луи XVI). Много обичам да пътувам, но винаги се връщам в Бургас. Обичамq когато вървя по улицатаq да срещна поне трима познати, с които да си кажем две- три думи. Обичам, когато съм близо до морето и няма жива душа наоколо. Понякога мечтая за онзи Бургас - града на поети, писатели и художници, но мисля че с общи усилия можем да върнем тази негова слава.
Тони Димитрова и Маруся Русева
Интервю на Надежда Христова/impressio.dir.bg