Преди шест месеца една от най-добрите български спортистки Биляна Дудова
направи опит за самоубийство. Тя беше намерена в хотелска стая с
прорезни рани по ръцете. Трикратната европейска шампионка по борба
извади страхотен късмет, защото не бяха засегнати основни кръвоносни
съдове. 22-годишната националка от Самоков се завърна на тепиха. Тя
участва на световно първенство (до 23 г.) и вече гледа напред към
предстоящите квалификации за олимпиадата в Токио. Биляна Дудова сподели
как се чувства половин година след инцидента пред "България днес".- Биляна, изглеждате в страхотно настроение на тренировъчните клипове от Белмекен. Готова ли сте отново да атакувате най-големите успехи в борбата?
- Направих промени и вече се готвя индивидуално с моя личен треньор Мариян Недков. Преди също се готвехме с него, но тогава бяхме в националния отбор. Благодарна съм на федерацията по борба, които ми осигуриха тази привилегия. Имат доверие в мен. Надявам се, че догодина ще им докажа как това решение си е заслужавало. Тренировките започват с усмивка. Колкото и да са изморителни, приключват с усмивка. Имах нужда от спокойствие и индивидуална програма. Треньорът знае кога да ме спре или кога да ме напъне повече. Водя базов лагер на базата Белмекен. Залагаме повече на щанги, кросове, плуване. Качвам връх Белмекен. Не изключваме и техническата подготовка. Сега разучаваме хватки. Работим и за обема на белия дроб.
- Смятате ли, че 2020-а ще бъде годината на Биляна Дудова и кога ще бъде следващото ви състезание?
- Надявам се следващата да бъде моята година. Едно от любимите ми числа е 20. Дано това да е някакъв знак. Все още не сме планували кое ще е следващото състезание. До края на годината няма да се боря. Ще се подготвям. Вероятно следващия месец ще замина на лагер за САЩ. Очаквам виза. Това ще бъде голяма крачка за мен. Преди време тренирах с японките, които са най-добрите в света. Американките също са от водещите състезателки. Преди няколко дни завърши световната купа и те останаха втори. Очаквам ползотворен лагер преди следващата година. Тогава най-важното състезание ще бъде олимпийската квалификация в Будапеща през март. Преди това ще имаме европейско първенство през февруари. Очаква ме и държавен шампионат през януари. Там трябва да спечеля моята категория в България, за да се знае, че ще се боря на квалификациите. Искам да се върна в моята основна категория до 57 кг, защото през тази година не успях да участвам в нея. Всяко зло за добро. Догодина надали ще имам проблеми. Надявам се още на първия турнир да взема квотата и да гоня моята цел и мечта - златен медал на олимпиадата в Токио.
- Винаги сте имали проблеми със свалянето на килограмите. Сега как се движите с личното тегло?
- След неприятната ситуация бях качила килограми. Не тренирах един месец. След това започнах постепенно да се готвя и да влизам във форма. За два месеца свалих 11 кг. Много се лутах по какъв начин да смъкна теглото. Не е толкова трудно да свалиш килограмите, по-трудно е да го направиш и да се чувстваш добре. Участвах на световното първенство до 23 години. Загубих първата схватка от китайката с 3:4. Ако бях победила, сигурно щях да стана шампионка. Състезанието беше важно, защото половин година не се бях борила никъде. Имах нужда да се върна психически. Да почувствам тръпката. Взех си поука от грешките. Те бяха елементарни и заради тях загубих срещата. За пръв път преживявам много спокойно загубата. Почти десет години винаги съм се ядосвала и плакала след поражение. Самото участие беше важно след всичко, през което преминах. Дори без да взема медал. Така е било писано. Исках да покажа на всички, че не съм се отказвала. Ще преследвам олимпийското злато с цената на всичко.
- Вашата история е като сценарий на холивудски филм. В един момент беше доста мрачен. Какво точно се случи с вас, за да посегнете на живота си?
- Това е тема, която не желая да коментирам повече. Ще кажа само няколко думи, защото беше много интересно за всички. Изприказваха се много глупости. Изобщо не е било любовна драма. Нито с жена, нито с мъж. Беше много неприятно за мен. Бях в тежък депресивен момент. Случайно се разхождах и мернах във вестника как са ме изтипосали, че съм имала връзка с най-добрата ми приятелка. Беше грозно. Идваше ми да потъна в земята. Както се чувствах зле, ми ставаше още по-зле. Моите близки четяха тези неща. Четох и как майка ми била починала през март и затова съм го направила. Пишеше как съм вземала допинг. Имах лични проблеми. Не искам сега да ги коментирам. Рано или късно това ще излезе наяве и всички хора ще разберат защо се е случило. Това време наближава. Ще бъде много скоро. За всяко нещо има момент. Беше ми доста тежко, но важното е, че всичко мина.
- Защо избрахте да тренирате на индивидуална програма, вместо да бъдете в националния отбор, където ще имате възможност за повече спаринги?
- Точно по тази причина ще водя подготовка в чужбина оттук насетне. Особено когато ми трябват повече спаринг партньори. Една от мечтите ми е да посетя Америка. Искам да видя какво се случва в тази държава.
- Има ли конфликт между вас и треньора на националния отбор Петър Касабов? Това беше една от версиите за инцидента.
- Не желая да го коментирам. Не поддържам никакви контакти с този човек. Само това мога да кажа.
- Тръгвате по стъпките на легендата Валентин Йорданов, който също отиде да тренира и живее в САЩ.
- Той е един от хората, които са зад гърба ми. Помага да се реализирам и да покажа какво мога. Още на много крехка възраст е идвал при мен по време на състезания. Казвал ми е как ще успея и да не се отказвам. В момента се боря за неговия клуб. Валентин Йорданов е една от причините да летя за Америка. Много съм благодарна и е чест да ме подкрепя. Той е не само добър човек, но е уникален като спортист. Рядко можеш да се докоснеш до толкова успял състезател.
- За пръв път от доста години излязохте от спортния режим за толкова дълъг период. Как се чувствахте в образа на един обикновен човек далеч от лагерите и състезанията?
- След тази случка всичко се обърна в положителна светлина. Погледнах на живота от другата страна. Никога не съм искала да се случи нещо подобно с мен. Когато човек е притиснат и не се чувства психически добре, може да направи всякакви глупости. Каквато сторих и аз. Радвам се, че не съм си навредила и вече съм добре. Много се бях напрегнала да постигна това или онова. Сега отново си казвам, че ще го направя, но съм много по-спокойна. Правя каквото трябва, а да става каквото ще. След случката буквално видях кръга от хора, които ме подкрепят истински. И тези двуличници, които са ме използвали. Тях ги пресях през ситото.
- Имали сте специална връзка с вашата майка, която си отива, докато сте ученичка. По време на тези шест месеца мислехте ли си често за нея?
- Не съм я сънувала, но през цялото време си мислех за нея. Тя е като мой ангел, който ме закриля и защитава от лошите неща.