Свети Кирик и Юлита е един от само шестте ни острова в Черно море. Ала
всички го смятат за част от града. Причината е, че е свързан с него
посредством изкуствено създаден провлак и вълнолом. Което обаче не пречи
да стои изоставен от десетилетия – горе – долу от избухването на
демокрацията преди 30 години.Независимо от превръщането на романтичното градче, любимо на столичната бохема, в курорт, където всяка педя земя е с цена, по-висока от златото и за нея пада голяма борба, за да бъде издигнат на нея хотел или поне ресторант. Идеята на младите хора в града обаче е да превърнат острова в обетована земя на изкуствата като художническата република във Вилнюс, която е разделена от града само с река и същевременно е свързана със старата му част с мост, или като световноизвестния квартал на свободата Християния в Копенхаген, който също, преди да бъде присъединен към сушата, някога е бил на отделен остров в Балтийско море.
Площта на нашия Св. Кирик и Юлита е само 82 дка, а при соца през 1965 г. е обявен за част от националното културно наследство. Причините са две. Едната е уникалния храм от 4-и век, стар колкото Ротондата в сърцето на София, смятана за вероятно най-старата черква в цяла Европа. Все пак това е векът, когато християнството става официална религия, благодарение на влюбения в нашите земи император Св. Константин Велики. Преди това на същото място и то в продължение на цялата антична епоха се е извисявал Акропол.
Всеки знае, че Созопол е наследник на някогашната важна и богата гръцка колония Аполония. Понеже е била посветена на сина на Зевс и Бог на изкуствата, тя е била забележителна и със специална статуя. Аполон се е извисявал на тогавашния морски вход и пристанището на полиса на свое име с 13-метрова статуя. Останки от нея обаче нямаме. Причината е, че по римско време тя е отнесена в столицата на империята. Созопол е запален от челния опит на Бургас, който превърна острова Света Анастасия, бивш Болшевик, в туристическа атракция с голяма популярност, за която и ние сме разказвали.