В различните форуми е честа практиката някой да търси помощ или съвет. И също честа практика е останалите да му се нахвърлят, вместо да се притекат, особено, ако той пише неграмотно.
Подобен случай се е разиграл във Фейсбук групата "Майките на София", където жена търси съвет за болното си детенце. Но останалите жени започват да ѝ се подиграват, че не знае правилата за правопис.
И точно този случай предизвиква възмущението на друга майка, който засрамва всички с това което пише:
"Вие ако видите човек на улицата, на който му е зле и има нужда от помощ, ще го накарате ли да ви напише есе, преди да позвъните на 112? А ако човек, който говори на диалект, има нужда от помощ на улицата, ще му помогнете ли, или ще се обадите на приятелите си, за да му се посмеете заедно?
Питам, защото забелязвам какво се случва тук. Днес разтревожена жена пусна пост, в който търси лекар. Беше написан неграмотно. Заваляха подигравателни коментари. 98% от жените, също майки, се присмяха и подиграха. Почти никой не си направи труда да ѝ отговори по същество. Отворих профила ѝ. Има две деца. Едното с тежко увреждане. Но си ги гледа. Разгледах стари нейни постове в същата група. Търси информация, интересува се. Просто майка.
Като всички останали жени в тази група. Някои явно очакваха да рецитира Петьофи. Кога станахме такива? Наистина? Поумняваме ли, когато се присмеем на някого? Ставаме ли по-грамотни, сами по себе си, когато посочим правописните грешки на някой друг? Хубаво ли ни става на душата, когато не помогнем на разтревожена майка, но за сметка на това помогнем на егото си по такъв изкривен начин?
Хайде, стига вече. Хубаво е да си грамотен, когато пишеш. Но е хубаво и да си грамотен в отношението си към хората. Хубаво е да имаш добро образование. Още по-хубаво е да имаш добро сърце. Смирете се малко. Смирете се.
Да стъпваш на егото си, за да гледаш отвисоко, не може да те обогати по никакъв начин. Напротив.
П.П. Жената изтри поста си, без да отговори на нито един подигравателен коментар. Оставам разсъжденията над това на вас."😰