Когато и да се наложи да отидеш за смяна на лични документи, никога няма да е подходящо. Това е изводът ми от дълги и тягостни часове пред едни гишета, пише "Монитор".
Зад които се намират по правило вечно намусени и вечно заети с нещо друго чиновници. Но да започнем отначало, или как се процедира при обир на лични документи? Освен неприятния факт, че някой се е осмелил да те преджоби, докато се возиш в градския транспорт, взели са ти парите и всички лични вещи, ами се оказваш и в административна безизходица. Всички институции сякаш са уморени и спят зимен сън. Защото се оказва, че трябва да се оправдаваш за това, че си отишъл в полицията или паспортна службата и ги занимаваш с проблемите си. След обир беше необходимо, защото такъв е редът, да разкажа в полицията за наглите крадци, които са свили портфейл ловко от дамската ми раница.
Отивайки в районното, видимо разстроена разказвам за какво съм там на портиера. Той отива да пита за къде съм и се бави 20 минути. Връща се, поглежда ме и ми казва: „Няма кой да ви приеме сега, вече е късно (18.30 ч.). Има само работна група, а тя е извън полицията и няма къде да пуснете жалба“. Поглеждам и питам – какво да направя, ако някой реши тази вечер да си купи телевизор с моята лична карта, а отговорът е вдигане на рамене и: „Ами молете се да не стане така, госпожо“.
Прибирам се вкъщи и започвам да се моля поне на следващия ден да успея да се оплача, че са ме обрали. Отивам рано сутринта в 8 ч. на същото място. Посреща ме друг полицай, на когото разказвам за откраднатите ми вещи, а той ми казва, че трябва да изчакам малко. Малкото време се оказа разтегливо понятие – в 9.15 ч. се появи друг униформен, на когото обясних цялата си история. Очаквах да ми се издаде документ или поне нещо подобно, но вместо това униформеният ми каза, че щом нямам претенции да ми търсят парите от откраднатия портфейл, не съм за тях и ме препрати в паспортна служба. Преглътнах 2-та часа загубено време и се отправих към паспортното, където за осми път обясних какво ми се е случило. Дадоха ми заявление за откраднати вещи. След като го попълних, започна реденето на опашка – оказа се, че не съм единствената обрана. След около 40 минути предадох документа и ми казаха да се редя за бланки за нова лична карта. Която въпреки че са ме обрали, ще си заплатя.
И там повисях около 40 минути, за да взема две страници – попълних и тях и отново се наредих. Когато дойде моят ред, вече без да смятам времето, една жена с леко иронична усмивка ми обясни, че им се е „сринала“ системата и днес няма да работят!. Това ме разклати окончателно и се зачудих защо трябва да пропилееш поне 1 работен ден, за да обявиш, че са те обрали?. След около 2 часа реших да проверя и се оказа, че все пак ще мога да подам документи, защото са им оправили системата. Наредих се на опашка от 12 човека и кротко зачаках отново, за да сложа подписа си и да получа заветен номер от една отегчена служителка.
Това е ходене не по мъките, а трагикомедия, която се играе в 21-ви век. С една дума - в модерната дигитализирана среда само бюрокрацията у нас си е старата. И прилага до втръсване остарелите си номера. Крайно време е това да се промени. За да не разчитаме само на молитви към небето да благоволят да ни обслужат на гишето.
* Важно за личните карти и солените глоби!