И най-голямата опасност не е толкова страшна, когато си информиран и подготвен за нея. Така начинът да запазим спокойствието на читателите е да ги осведомяваме с данни от първа ръка. пише Dir.bg и представя доц. Дора Александрова. Тя е завеждащ лаборатория по вирусология към Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ), специалност вирусология, вътрешни болести; въвежда всички молекулярно-биологични и имунологични методи за вирусологично мониториране на пациенти с хематологични заболявания и трансплантация на стволови клетки, придобити международни сертификати за количествено определяне на РНК/ДНК вируси, включително COVID-19.
Пред аудиторията на Dir.bg тя разкри, че още в средата на 2019 г. в Китай е изграден математически модел за епидемия от коронавирус с прогнозиран обхват от около 50 млн. души. Въпреки че тогава новите и смъртносни за човека щамове все още не са били изолирани, за изследователите е било важно да изградят представа за възможноо движение, развитие и изменчивост на заразата.
"Китайците имат дългогодишен опит с епидемиите и проследяват коронавирусите. Още в средата на миналата година е изграден математически модел за епидемия с коронавирус, без да се посочва за какъв тип става дума. В света професионалистите проследяват движението, развитието и изменчивостта на различните вируси и в общи линии тази епидемия е била очаквана. Въпросът е кога се е появила. Това съвпадение с китайската Нова година, със струпването на повече хора", съобщи доц. Александрова.
Тя уточни, че епидемията е била предвидена да обхване около 50 млн. души от населението на Земята и добави: "Мисля, че в общи линии вече върви натам".
Според нея конспиративните теории, че вирусът е лабораторно производство са предизвикани именно от това, че вниманието на специалистите отдавна е било насочено към коронавирусите.
Доцент Александрова смята за напълно адекватни взетите към момента мерки в България.
"Социалната дистанция. За социална изолация в нашия век при толкова възможности за комуникация е малко пресилено да се говори. Никой не е прекъснал своето взаимодействие - нито с колеги, нито с институции. Мисля, че трагизмът тук трябва да отстъпи. Просто хората да приемат този факт - доказано е, че в големи групи, в страни с милионно население, е добре да има по-строги мерки. Икономиката също трябва да се съхранява, но това вече е работа и на икономистите да преценят кога и какви са възможноститете да се включат отделните групи, така че да се осигури един приличен, да не кажем и комфортен живот на цялото население".Според вирусолога трябва да имаме предвид "всички препоръки, които са били взимани и в минало време с налагането на тези социални дистанции, изключително строга и лична хигиена, хигиена и в обществото".
"Не е достатъчно всеки да си измие ръцете. Ние вървим и по улици, които трябва да са почистени, всеки трябва да пази околните, защото малко са ни паднали някои от чертите на възпитание. Много хора кашлят и храчат по улиците, без да използват салфетка".Доцент Александрова смята, че за медицината е все още рано да залага на картата "стаден имунитет", който да прекара хората от нерискови групи през болестта, за да им помогне на организмите им да изградят защита. Въпреки че на теория това е възможно, към момента тя не открива необходимите доказателства, които да гарантират успех на такъв подход.
"Този коронавирус е нов патоген за човека. Моделът "стаден имунитет" според голяма част от професионалистите няма как да бъде наложен при нас, защото не се знае как ще реагира човешкият организъм, когато е инфектиран, какъв имунитет може да изгради всеки един от нас и колко траен ще бъде той. При имуносупресираните пациенти въобще не можем да търсим антитела. Ще бъдат ли с протективен характер, за да пуснем напред група хора, които въобще не знаем какво ще се случи с тях, какъв имунен отговор ще има".Доцент Александрова сподели съжаление, че производствените мощности на България отдавна са изчерпани, като разчита на положителни очаквания от чуждите проучвания:
"Бързите тестове не са само антитела, има и антиген. Ние отдавна сме сложили кръст на такива производства, но бързи тестове за антиген има. Те може да се използват много напред във времето и естествено се правят и такива проучвания, те са задължителни. Затова казвам, че освен тези бързи тестове, за детекция на антитела се очаква да излязат и други, не само имунохроматографските. Бързите са удобни за някаква обща представа, но човек не трябва да се подвежда напълно по техните резултати".Въпрос от читател на Dir.bg за разликата между обикновените болнични легла и реанимационните, които изискват повече персонал, територия и апаратура, накара доц. Алекандрова да вземе отношение и по зрелищните кадри от тренировъчната болнична площадка в зала Арена Армеец. Тя е била категорична, че разположените на игрището легла не може да се използват в инфекциозна клиника, без да им бъде осигурена редовна дезинфекция.
"Тези дюшеци, доколкото съм забелязала, са текстилни, и въобще не знам за каква цел могат да се използват. Може би освен просто тренировъчна, за да се види за колко време могат да се сглобят някакви легла и да се положат във военно-полева болница, но те в никакъв случай нямат характеристиката на инфекциозни. Има си изисквания как да се осъществява дезинфекция. Точно при този тип легла това няма как да се случи".На читателски въпрос колко точно са лежащо болните с COVID в България, доц. Александрова отговори с прератка към Националния щаб "към който трябва да тече цялата информация, а той да подава точно и ясно колко са изследваните и колко от тях на каква фаза се намират от инфектирането".
"За мен са оскъдни данните. Аз също нямам информация какъв е обхватът на изследваното население. Доколкото е известно на всики, ресурсите са ограничени, най-вече откъм специалисти. Може да има много тестове, но някой трябва да ги използва. Аз съчувствам на колегите си и ги разбирам. Във Военна болница, например, има поне 8 вирусолога, много добро представителтво. Въпреки че са толкова много, те няма как да се включат в диагностичния процес, защото там всичко все още се извършва на едно по-примитивно ниво. Те нямат достатъчно апаратура, за да могат да изследват по-голям брой пациенти, на базата на които да се правят някакви генерални изводи и обобщения".Вирусологът от Хематологична болница сподели опита на лечебното заведение:
"В НСБАЛХЗ лабораторията ни също е малка, но доста добре екипирана. Има и автоматизирани системи за екстракция на нуклеинови киселини, което пести време, PCR апаратура. Участваме непрекъснато в международни междулабораторни контроли, така че да сверим това, което правим, вярно ли е или не. Това пак изисква отделяне на някакви средства, но нашите пациенти, които също са доста уязвими, те са имуносупресирани със съответни заболявания, трябва и към тях да се подхожда с изключително внимание. Добре е, че в лицето на нашия директор намираме такова разбиране. Още през февруари сме си закупили тестове в болницата. Никой не ни ги е дал или дарил, но имаме някаква отговорност към хората, които ще подлежат на някакви процедури. Гайдлайните имат изискване всички да бъдат изследвани за коронавирус. Така че ние се съобразяваме, колкото и да е трудно в една държавна болница човек да се самоорганизира. Въпреки всички закони за обществени поръчки, се опитваме по всякакви начини да сме актуални. Имаме и от така дискутабилните бързи тестове за антитела. Всеки тест си има някакво място по време на диагностиката. Просто човек трябва да знае кога да го използва".Доцент Дора Александрова разясни приложението на различните видове тестове за диагностика. Става дума за настоящия златен стандарт PCR, който директно открива вируса в изследваната проба, и тестовете, които позволяват проследяване на имунния отговор спрямо вируса. 100% ефективен тест обаче няма.
Диагностиката сега се основава на PCR /детекция на вирусната РНК/. Тестът се прави при симптоматични пациенти, като се използва назофарингеален или орофарингеален секрет, но е доказано, че вирусът може да се излъчва и с други секрети - фецес, не са изключени и фалшиво негативни проби.
Бързите тестове за антитела са налични, изискват минимално количество проба, стават за 20 мин. Те са приложими в по-късен етап за проследяване на имунния отговор. Използват се в диагностиката и на други вирусни инфекции - хепатит В, С, грип. Бързите тестове за антиген също имат смисъл, могат да се използват в по-ранните стадии, имат 80-90% достоверност и са удобни за широк скрининг. PCR тестът не е приложим като златен стандарт за масово изследване в нашата здравна система.