Растежът на реалния БВП ще се стабилизира на нива от 3.5–3.6% в периода 2020-2021 година поради нарастването на вътрешното търсене, докато нетният износ ще има негативен принос за изменението на реалния БВП.
Това прогнозира БНБ в четвъртия си „Икономически преглед“, съобщават от pariteni.bg.
В сравнение с прогнозата, публикувана в бр.2 на „Икономически преглед“, очакванията са растежът на реалния БВП да бъде без съществена промяна през 2019 г. и 2020 г. и по-висок през 2021 г.
Експертите очакват промяна в структурата на вътрешното търсене, свързана с ускоряване на растежа на инвестициите на фона на забавяне на темпа на растеж на частното и на прави-телственото потребление.
Реализирането на големи инфраструктурни проекти от страна на правителството, ускоряването на растежа на външното търсене, заложено в допусканията на Европейската централна банка, както и дългосрочната тенденция към намаляване на работната сила и увеличение на разходите за труд са предпоставка за ускорен растеж на инвестициите.
В същото време забавянето на потреблението ще се определя от запазването на висока норма на спестяване на домакинствата и ограниченото нарастване на заетостта в условията на негативни демографски процеси.
Растежът на външното търсене на български стоки и услуги да се ускори през 2020–2021 г. За периода 2019–2021 г. очакваме цената на петролните продукти в долари да се понижи спрямо 2018 г., макар и със забавящ се темп. Същевременно цените на енергийните продукти в долари се очаква първоначално да се понижат през 2019 г., а впоследствие да се повишат през 2020 г. и 2021 г.
От БНБ залагат по-голямо поскъпване на стоките и услугите у нас. Прогнозата за общата инфлация е ревизирана нагоре за 2020 г. и в посока надолу за 2021 г.
Рисковете за макроикономическата прогноза според оценките клонят към реализиране на по-слаб растеж на реалния БВП и произтичат най-вече от външната среда и от възможността за по-слабо от прогнозираното нарастване на търсенето на български стоки и услуги.
Вътрешен фактор, който създава несигурност за реализиране на прогнозата,
е динамиката на съфинансираните от ЕС и от националния бюджет публични
инвестиции.
Рисковете по отношение на прогнозата за инфлацията клонят предимно към по-висока инфлация от предвижданото и произтичат най-вече от възможността за по-висока инфлация при енергийните продукти и при стоките и услугите с административно определяни цени.
Допълнителен риск за макроикономическата прогноза създава стабилността на данните за БВП, за които времевият ред се ревизира от НСИ през последното тримесечие на всяка година.