Официалната статистика показва, че понастоящем над 75 хиляди души са под карантина или в изолация, информира ДПА, цитирана от БТА. Досега в страната са извършени повече от 211 хиляди теста, от които само 260 са положителни. До момента няма смъртен случай, свързан с вируса, а нивото на заразата остава значително по-ниско от това в Южна Корея, Сингапур и даже Тайван – страни, толкова възхвалявани от световните медии за ефективния им отговор на пандемията. Кидонг Парк, представител на СЗО във Виетнам, е уверен, че решаващ е бил ранният отговор в страната на кризата.
„Виетнам реагира на епидемията рано и интензивно. Неговото първо проучване за оценка на риска бе извършено през януари, скоро след като започнаха да идват съобщенията от Китай“, казва Парк. По думите му в страната бързо е била образувана Национална комисия за превенция и контрол на Covid-19 под надзора на вицепремиер, която „незабавно“ е приложила национален план за реакция. Въпреки малкия брой потвърдени случаи от 1 април Виетнам е в общонационална карантина – много по-бърза и по-решителна реакция от тази на Великобритания или Италия, където случаите станаха много хиляди, преди да бъде спрян общественият живот.
На други места правителствата наложиха карантини, за да се справят със съществуващите епидемии. Виетнам го направи, за да осуети предотвратима национална криза. Голяма част от успеха на Виетнам може би се дължи на единството на обществото. Министър-председателят Нгуен Суан Фук описа неотдавна усилията за възпиране на вируса като „пролетна обща офанзива 2020“ – умишлено напомняне за ключовата офанзива „Тет“, предприета през 1968 г. от Виетконг по време на Виетнамската война. Не само той направи паралели с войната. Нгуен Ван Транг, икономист от Ханой, казва, че неговите родители от войната не са виждали толкова голяма отдаденост, дисциплина и солидарност. Виетнамските училища са затворени от януари, а масовото поставяне на хора под карантина започна на 16 март.
Оттогава десетките хиляди хора, влезли в страната от силно засегнати държави, бяха поставяни под задължителна карантина в огромни лагери от военен тип. Към 25 март бяха прекратени и международните полети. Още не се предвижда отслабване на тези ограничения. Огромен брой вътрешни полети, влакове и автобуси бяха спрени и всеки, който напуска Ханой – епицентъра на заразата във Виетнам – е поставян под карантина при пристигането си в почти всички провинции. Виетнам бе първата страна освен Китай, потвърдила през 2003 г. случай със САРС (тежък остър респираторен синдром), и бе първата страна, за която СЗО обяви, че е спряла епидемията.
Сега Виетнам е задействал процедура за проследяване на контактните лица, доказала се като ключова в борбата с вируса. „Първото ниво е изолация и болнично лечение на хора с потвърден вирус или хора със симптоми, за които се предполага, че имат вируса“, казва Парк. Всички които са били в контакт с потвърден случай, са задължително карантинирани, добавя той. Тази мярка се простира и върху техните контакти, от които също се изисква самоизолация. При последното ниво общностите, улиците или сградите, където са били потвърдени случаи, също биват поставяни под карантина, казва той. Понякога виетнамската реакция на кризата е сурова.
Официални табели в град Хошимин предупреждават, че който не носи маска и се установи, че е заразил друго лице с опасната болест, може да бъде осъден на до 12 години затвор. На 10 март един виетнамец получи присъда от девет месеца затвор заради агресивен отказ да носи маска. Въпреки че тези стриктни мерки засега дават относително успешен резултат, предстои да видим дали Виетнам или други държави с подобни мерки ще съумеят да ограничат в дългосрочен план разпространяването на вируса.
„Не можем да правим прогнози, но можем да кажем, че развитието на пандемията ще се определя от действията, които държавите, включително Виетнам, предприемат сега“, казва Парк.