Българската асоциация на заведенията прогнозира фалит на около 50% от бранша и настоява за спешна среща с отговорните институции за определяне на незабавни, работещи икономически мерки.
От асоциацията изразяват загриженост от липсата на адекватни мерки за подпомагане на малкия и среден бизнес в бранша.
От Асоциацията са разработили пакет от механизми за подпомагане на сектора
и искат спешна среща с вицепремиера Томислав Дончев, министъра на
финансите Владислав Горанов и министъра на икономиката Емил Караниколов,
на която да обсъдят приемливи възможности за реализиране на тези мерки.
По данни на Асоциацията има случаи на фирми, които са дадени на публичен съдебен изпълнител за данъчни задължения, декларирани в средата на март. Това води до блокиране на сметки и допълнително засилване на кризата, смятат от Асоциацията.
150-200 хиляди работници и служители от ресторанти, заведения и хотели ще бъдат освободени до края на март като резултат от наложените карантинни мерки заради Covid-19, прогнозират от Сдружението на заведенията, предаде БНР.
Загубите, които калкулира всяка фирма от началото на кризата, според
проучване на Българската стопанска камара (БСК), са около 2000 лв.
средно на ден.
За да оцелеят и запазят своите служители някои заведения и
ресторанти се опитват да преориентират дейността си и да започнат да
приготвят храна за доставки, но дори и това не е решение, казва Емил Коларов от Сдружението на заведенията.
„Защото не може три години наред да си работил по една схема и в един момент за 2 дена, за 1 седмица, та дори за 1 месец да реорганизираш дейността си, да започнеш да продаваш храна за вкъщи и хората да те научат и да купуват от тебе. Има, разбира се, такива обекти, за които такава възможност няма като увеселителните заведения, нощни заведения, барове, барчета, кафенца и т.н. Те затварят на 100%. Така служителите или работниците се оказват отпуск или дори вече са освободени“, каза той.
Намерението на държавата да изплаща 60% от трудовите възнаграждения на тези хора също не работи, твърди Емил Коларов. „Ако си представим, че един служител бъде съкратен и той отиде в бюрото по труда и си подаде документите, обезщетението, което ще получи е точно 60%. Т.е. той ще получи същото обезщетение, което ще получи и в момента. Разликата е, че оставайки назначени при нас, ние най-вероятно ще трябва да поемем и техните осигуровки“, обясни той.