Вече е факт, че COVID-19 блокира нормалния живот на човечеството. Учени от цял свят умуват върху лек за вируса. Сред тях е германският имунолог и ветеринарен лекар доц. д-р Волфганг Герхард Люпке, който от 40 години работи в България. Пред "Труд" той обяви, че има рецепта за защита от грипа.
- Не е ваксина. Ще ви обясня. Аз съм ветеринарен лекар, вирусолог и имунолог. На база на солидния си опит знам, че ваксина в близко време не може да бъде вкарана в действие. Родният ми град Пазевалк е побратимен с китайския Ухан, където първо пламна епидемията. Там вече изпробват серуми от оздравели хора, за да предпазват останалите. Това е правено и преди, по време на епидемията от ебола. В България и на много други места по света обаче няма достатъчно преболедували, така че този вариант не става. Но има друг, бърз вариант за производство на серум, който аз предлагам. Той може да спаси хиляди хора, докато ваксината стане готова. Защото ще помогне на здрави – за профилактика, и на вече заразени – за ограничаване на щетите. В Италия виждаме, че те вече са трагични. Там липсват достатъчно апарати за обдишване на тежко болните, излекуваните са единици, а действията на властите дават почти нулев резултат.
- Как се приготвя вашият серум?
- От болни хора се взема материал, който се размножава и се инжектира на телета. След това с тяхната кръв може да се произведе хиперимунен серум, който да се използва под формата на аерозол за изграждане на пасивен имунитет и за лечение на вече заболели.
- Защо точно на телета да се инжектира?
– Защото телетата не се разболяват от коронавируси и бързо изграждат антитела точно срещу този щам, който сега мори човечеството. Получава се кръстосан имунитет. Затова серумът ще е особено полезен, докато бъде направена ваксина. Той може да се произведе по-бързо от препаратите против малария, които дават добър резултат за лечение на COVID-19, но все още са твърде ограничени.
– Колко време е нужно за производството на серума от телета?
– Максимум един месец. Ако днес инфектираме телетата, след 14 дни вече ще има обилни количества антитела, а след 3 седмици ще разполагаме с високотитърен хиперимунен серум. Ефектът от него е 100% гарантиран. При заразени хора коронавирусът атакува клетка и се размножава вътре, като използва обмяната на веществата в нея. След това се излъчва многократно размножен, за да напада други действащи клетки. Но това е палиативна мярка. За да се спре заразата, е нужен аерозолът. При прилагане през известни интервали той създава антитела, които отблъскват вируса, преди той да се е настанил в клетките на дихателния тракт. При вече заразени с първични симптоми аерозолът блокира вируса, когато размножен той излиза от заразена клетка, т.е. ограничава тежките поражения.
– Този аерозол няма ли да е опасен за тежко болните? Те повечето, казват, са хора с хронични белодробни и сърдечни заболявания?
– Нали ви казах, че серумът е аерозол? Ние ежедневно дишаме толкова отрови! Антителата в аерозола можем да сравним с полените. Но, за разлика от тях, те няма да предизвикат алергична реакция.
– Вие представихте ли проекта си на нашите власти?
– Първо опитах да го представя в Германия, защото знам, че там има възможности бързо да се реализира. А и работя за немска организация, която обяви готовност да инвестира в него. Писах до Централния институт по заразни болести „Роберт Кох“ и получих отговор, че ще проверят предложението ми. Уведомих с писма канцлера Ангела Меркел, председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, а съвсем наскоро – и папата, и президента на САЩ Доналд Тръмп, защото проблемът е глобален.
– А не уведомихте ли българските институции за откритието си?
– Ето, правя го сега чрез вестник „Труд“. И се надявам уважаваните експерти в Националния кризисен щаб да разберат, че това е спасение. Познавам премиера Бойко Борисов от времето, когато беше кмет на София. В столицата имаше кучкарник, който работеше като място за убиване на четириноги. Ние го трансформирахме в кастрационен център. Борисов действаше много делово. Той е най-подходящият човек, който може да овладее тази кризисна ситуация. Разбира се, заедно с Народното събрание и с президента. Нито една страна не е подготвена за този бич, но Министерският съвет на България се справя отлично и в момент, когато всичко нужно липсва, успява да набави бързо най-необходимото и да търси още резерви.
– А как, според вас, се справя България с кризата в сравнение с други страни от ЕС?
– България реагира много добре с максималното ограничаване на преките и косвени контакти, с изолирането и лекуването на болните и издирването на контактни хора. България работи образцово! Хората са информирани, за пример е и подходът към малцинствата, които са малко небрежни към хигиената. Националният кризисен щаб е безупречен, както и правителството. В родната ми Германия, например, подходиха малко несериозно и чак сега разбраха колко е тежко положението. Докато тук се работи системно - налице е офанзива за закупуване и производство на защитни облекла и предпазни средства, има и контрол на границите. Но решаващите фактори навсякъде и въпреки мерките на властите са два – съвестта на населението и възможностите на медицината. Засега няма ваксина за този коронавирус. Шанс е рецептата, която препоръчвам. Тя ще спаси населението от ужаса, който се случва в Италия.
– Къде у нас може да се произведе серумът?
– Подходящо място е институтът по шапа в Сливен. Там можем да проведем експериментално заразяване на 20-30 телета. Животните ще са опасни в първите 4-5 дни, после започват да произвеждат антитела и вирусът вече не се излъчва от тях. С елементарна хигиена и с предпазни средства ангажираните с проекта хора ще са защитени в този рисков период. А само след месец ще можем да спасяваме заразени и да предпазваме здрави. България има възможност да стане еталон и да я сочат като световен пример. Тук съм от 40 години и смятам, че страната го заслужава, защото се преобразява към добро.
– Как виждате това „преобразяване“?
– То се видя осезаемо с европейските програми. Макар че не всички средства отиват там, където трябва. Има, например, стадиони и детски площадки, построени с европари в селища, където вече няма деца и млади хора. Аз съм на почти 79 г., но съм оптимист и вярвам, че някога отново в тези населени места ще има пълнокръвен живот. Действам по една програма за съживяване на селата, финансирана от германска организация и със съдействието на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив, където преподавам. За 25 г. са го завършили 30 хиляди студенти. Те се реализират, защото са добре подготвени. Намерих съдействие от страна на областния управител на Варна и скоро проектът за съживяване на българското село ще тръгне пилотно и във варненския регион. Но в момента по-важното е да се започне производство на серума за предпазване от коронавирус.
– Чист германец сте, какво ви свърза така задълго с България?
– В София завърших ветеринарна медицина и след това имах брак с българка. Синът ми живее в Германия, но наскоро си купи апартамент в България и ще се премести тук. Не харесвах дискриминацията в бившата ГДР. С нея се сблъсках за първи път през 1967 г., когато като прясно дипломиран ветеринар постъпих на работа. Началникът първо ме пита къде съм завършил – в Лайпциг или в Берлин. Когато съобщих, че съм учил в България, той обяви, че не желае да работи с мен, защото завършилите в чужбина не знаели нищо. След това ме попита колко жители има Букурещ, тъй като мислеше, че това е столицата на България. Преглътнах обидата и се подготвих за работа - с престилка, ботуши, ръкавици. С "Трабант" потеглих към първата си задача - голяма ферма с над 300 глави добитък, в която щяхме да изследваме крави за бременност. Шефът се учуди, като ме видя там и отново ми каза, че не съм желан. Отвърнах му, че до обяд ми плащат и искам да науча нещо от опитен лекар като него. Така ме пусна да вляза в обора. Гледах как изследваше юници и крави. По едно време ме помоли да чистя животните. Направих го и след 3 часа и половина работа той каза на бригадира да събере персонала. Помоли ме да изследвам една юница, която се откъснала и имала контакт с бик. Установих бременност в осмата седмица, въпреки че животното имаше само един яйчник. Тогава шефът предупреди всички: „Когато този човек влиза тук, все едно идвам аз“. Стисна ми ръката и обяви, че никой млад колега, завършил в ГДР, не би могъл да даде толкова точна диагноза. След това писах на моя професор по акушерство в София и му благодарих за знанията. Работих 13 години в ГДР и направих две неща, които ме направиха известен в цялата република.
– Какви бяха те?
– На дежурство в участък на колега ме викнаха в свинеферма, където имаше заболели прасета, но нито едно не беше умряло. Дадоха ми термометър, за да ги проверя. Още на входа си погледнах часовника. Видях, че е почти 16 часа. Знаех, че два часа преди времето за хранене животните почват да квичат, особено в големи ферми за угояване. А в това стопанство цареше гробна тишина. Преди да прекрача прага, заявих, че прасетата са болни от чума. Така ни беше учил професорът по заразни болести – че няма друго заболяване, което да предизвика този ефект. Цялата ГДР настръхна. Дойдоха топексперти начело с главния епизоотолог. Взеха проби и потвърдиха диагнозата. След това стана ясно, че за фермата са отговаряли семейство потомствени ветеринари. Мъжът беше с 16 г. стаж, жена му – с 14 г., но въпреки практиката и опита на родителите им не са успели да поставят правилна диагноза, за разлика от мен – завършилият в България млад ветеринар. След този случай придобих голям авторитет. Вторият бе през 1979 г. Тогава пламна епидемия от птичи грип. От 6 места в страната изследваха проби и обявиха, че заразата е фалшива, само аз се забавих. Спах една нощ в Държавна сигурност и след това заявих, че птичият грип е истински и заразата е страшна. Пуснаха армията и 600 000 кокошки бяха унищожени, а с огнехвъргачки бе изпепелено всичко. Моята диагноза се оказа единствената вярна за разлика от тези на ветеринарните факултети в ГДР. Потвърдиха я Централният институт по вирусология и институтът по птиците. Но накрая наградиха сгрешилите, за да се дезориентира класовият враг отвъд желязната завеса.
– Затова ли се върнахте в България?
– Да, огорчението ми беше твърде голямо. Тогава ме питаха дали ще потегля към Западна Германия, но аз бях категоричен, че се връщам в страната, която ми даде знанието - България. Това става през 1980 г. Разказвам историята си, защото сега отново виждам как вирусолози и имунолози от Европа стоят и нищо не правят. С моя метод могат да бъдат спасени много хора, така че човечеството да оцелее с по-малко жертви.
Проф. д-р Волфганг Герхард Люпке е завършил ветеринарна медицина в София. Преподавател е по „Животновъдни технологии“ във великотърновския филиал на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив. Работи и за немската организация Regionwelt, чрез която подготвя проект за съживяване на селата чрез подпомагане на животновъдството и земеделието. Като ветеринарен лекар и учен се труди в България от четири десетилетия насам.