Българските туристи няма да спасят летния сезон у нас

Вътрешният туризъм и вътрешният пазар са капка в морето на българския туризъм. Няма как българските туристи да спасят сезона. Това мнение изрази в пред БНР проф. Стоян Маринов от Икономическия университет във Варна.

За миналото лято пътувалите в чужбина българи са похарчили около 500 милиона евро, а 3 милиарда евро са дошли от чужденците, дошли на морски ваканционен туризъм у нас.

Ето защо дори тези българи, пътували в чужбина, да останат у нас и всичките да дойдат на нашето море, пак няма да се компенсират загубите, уточни проф. Маринов.

70% от нашия туризъм се осъществява по морето, а 80 на сто от тези 70% е делът на чуждестранните туристи. 

Ако не се отворят границите и не паднат ограниченията за карантина, не можем да говорим за туристически сезон, макар и в ограничен обем, категоричен е Маринов.

Браншът е в готовност. Всичко зависи на първо място от затихването на тази пандемия, а оттам нататък от бързото договаряне на представителите на властта, за да се облекчат пътуванията, каза Стоян Маринов.

Според него е важно лидерите на съседни страни да уеднаквят критериите и стандартите за безопасност, за да има за туристите еднакви условия. Засега всяка страна е разработила собствен пакет от мерки за безопасност и сигурност.

За юли и август няма отказани почивки или ако има, те са единични. Голяма част от резервациите за втората половина на юни също са запазени. Тези, които се отказват, не се анулират, а се прехвърлят за юли и август.

„Големите туроператори, които имат десетки хиляди записани туристи за България, са на стенд бай и чакат евентуално да паднат тези гранични забрани, да могат да се вдигнат самолетите и сезонът ще се случи, но това трябва да стане най-късно от 1 юли. Ако пропуснем и юли, отиде и август. Това означава за тези два месеца и части от септември България да загуби някъде около 2 милиарда евро. Можете да си представите – това са 4 милиарда лева – толкова, колкото държавата отдели, за да подпомага бизнеса за периода на извънредното положение“, коментира проф. Маринов.

Основният за нас съседен пазар е румънският, затова е много важно да се отворят границите с Румъния, посочи още Маринов. Турците предпочитат планинските ни курорти през зимата, гърците пък идват на еднодневни пътувания в южната част на България, допълни той. „Оттам нататък Украйна, Молдова, защото може да се осъществява автобусен транспорт от тези страни.“

Трябва да използваме предимството си, че се справяме много добре с пандемията и не бива да допускаме някои държави да ни изпреварят с рекламата в тази насока, смята Стоян Маринов. Той даде пример с Черна гора, която вече се рекламира пред туристите като дестинация, свободна от коронавирус.

В уеббинари в сайтовете на руските туроператори пък преобладават теми, свързани с Гърция и Турция. „В това отношение ние трябва да бъдем доста по-активни“, смята проф. Маринов.

Първите, които ще заработят, са малките обекти – семейните хотели, които по-лесно могат да изпълнят хигиенните предписания. При по-големите хотели липсва конкретика в указанията. Институциите и браншовиците трябва да конкретизират всички предписания и мерки, за да се възстановят здравният и конгресният туризъм. Откритите СПА комплекси например могат да заработят при спазване на изискванията за дистанция и хигиена, допълни проф. Стоян Маринов.