Интернистът д-р Елена Радева е на първа линия в битката с К-19 във Франция. Ето какво разказва тя в интервю за "Телеграф". - Д-р Радева, нека ви попитам направо - пандемията “нова форма на робство ли е”, както твърди д-р Антония Първанова, а хората от Националния щаб “джихадисти” и „садисти” ли са, както ги определи доц. Атанас Мангъров в едно тв предаване? - Робството по определение е социално-икономическа или правна система, при която определена група хора, наричани роби, са собственост на друга група хора. Робите не притежават лична свобода, те могат да бъдат купувани или продавани като предмет. В по-широк смисъл робството означава безправие, зависимост.
Пандемията наложи нови правила, дойде с цялата си драма, с всичките си неизвестности. Свари полуподготвени държави и здравни власти, заля и препълни вътрешни, инфекциозни отделения и реанимации, причини физически и психически увреди на широк кръг от населението по земята. Светът се видя поставен пред извънредна ситуация от един малък вирус, за който знаят все още твърде малко учени и изследователи по цял свят. На този етап сигурно лечение няма. Пандемията промени всички, неминуемо. Мисля, че до края на живота си след всичко, което видях, няма да спра да си мия ръцете поне по 20 пъти на ден или пък ще си махна някога маската, когато преглеждам. В този смисъл пандемията не е робство, макар и всички ние, медици или обикновени хора, да се чувстваме с накърнена свобода. Подхождам с изключително разбиране към протестите на родителите, които виждат децата си с маски и плачат, че им е отнето детството. Мога да ви уверя, че ние медиците страдаме не по-малко от тях, но всичко е в името на общата сигурност и с това не може да се прави компромис.
С определения „джихадисти“ и „садисти“, които доц. Мангъров използва, абсолютно не мога да се съглася. Подобно нещо просто няма как да се случи във Франция или по света - още повече че е изречено от лекар и насочено към други лекари, и то в национална медия. За това се следи много строго и ако се случеше другаде, щяха да последват светкавични и строги санкции по Кодекса на лекарския съюз. Подобно непрофесионално поведение е в груб разрез с етичните принципи на лекарската етика. - Вашето разтърсващо послание в мрежата по повод “конспирацията COVID-19” предизвика небивал интерес, беше споделено за нула време от над 3000 души. Една от причините за него са обществените нагласи на недоверие и подкопаването на лекарската професия от колеги като Мангъров и компания, но не е ли това емоционален израз на една битка с вирус убиец, за който все още се знае твърде малко? - Аз споделих личния си опит с COVID-19, провокиран от мои близки приятели, интелигентни, образовани хора, с които сме семейни приятели от 30 години.
Ставаше въпрос за носенето на маски в училищата. От една страна ги разбирам, защото навън маски очевидно не се носят и децата прекараха лятото по ваканции и паркове с родителите си. Това е безспорно ограничаване на тяхната свобода, както твърдяха приятелите ми, особено в ситуация, в която и властимащите в момента не дават пряк пример - за да искаш народът ти да се пази и да респектира мерките, ти пръв трябва да дадеш пример, а такова нещо за съжаление не наблюдавам често. Вижте във Франция интервютата на президента Еманюел Макрон или премиера Жан Кастекс, или на други европейски лидери, всички са с маски, спазват противоепидемични мерки и социална дистанция, дори и последният им тест да е бил негативен. В това отношение, без да се насочваме само към доц. Мангъров, това е задължение на цялото общество, на всички нас. Всеки трябва да може да направи забележка на другия, че не спазва тези мерки, ето в това е истинската свобода, останалото е цинизъм и глупост.
Във Франция имаше първа вълна, защото изведнъж се заразиха много хора и здравната система се оказа неподготвена, но имаше и епидемия! Болниците рязко се препълниха с новозаразени, някои от които тежко болни. Разболяха се колеги, персонал, нямаше кой да работи. Всеки ден правех визитация с различни сестри, които идваха да помагат за по ден-два. Мобилизира се и населението, шиеха се маски от шивачки, кметствата ги раздаваха на хората, защото просто нямаше за всички, а животът трябваше да продължи. Защо в България това не се случи, нямам ясен отговор, и дано да не се случва, но определено смятам, че роля за това имаха строгата карантина на Националния оперативен щаб. Във Франция мерките не бяха на такова ниво и нещата ставаха по-бавно.
Аз бях особено горда, че родината ми се справя така - с карантина на всички идващи от чужбина, и проверки по домовете. Точно така трябваше да се направи - и с глоби, и контрол, защото с COVID-19 шега не може да има. В това отношение не разбирам отношението в момента към проф. Мутафчийски, когато заплаши - „яко ще се мре“, притеснение, което имахме всички медици, които действително виждахме за какво става въпрос и гледахме болестта „очи в очи.“ Новият коронавирус не е някакъв си грип, той е коварен, непредвидим и неуправляем. Нито едно противовирусно средство не му въздейства ефикасно на 100 процента.
Българска лекарка от Франция: Поразена съм от наглостта на Мангъров и Първанова и престъпните им твърдения за К-19 Това, което се случва с доц. Мангъров, доктор Първанова и други лекари, в този смисъл е недопустимо. Доцент Мангъров е инфекциолог, но детски. Както е известно, COVID протича леко при децата, но има и деца в реанимация във Франция в момента. Освен това той причинява и болестта на Кавазаки, от която загина едно дете на 9 г. в Марсилия. Доктор Първанова има образователна степен магистър по обществено здраве и чете литература, която не интерпретира достатъчно задълбочено, което сигнализират и други колеги. Добре би било всички колеги, които излизат на интервюта в медиите, да се позовават първо на личен опит в борбата с коронавирусната инфекция, но аз поне не съм чула те да споделят точно такъв. Те, както и други някои колеги, открито, престъпно и репетитивно прокламират: махнете си маските и бъдете свободни, инфекцията е лека и всичко е наред. Това не е вярно, неаргументирано е и не бива да продължава, защото активно вреди на хората. Просто е престъпно, казано с една дума.
- Как гледате на използването на пандемията за политически цели?
- Аз не съм политик, аз съм лекар. Мен ме интересува мерките да се спазват, да няма заболели, да няма починали. Не ми се влиза в полемики излишно, искам да си гледам работата. Написах поста си спонтанно, породен от лична, силна емоция. В резултат точно на използването на епидемията за политически цели чух от близък приятел думите „не ме интересува, че колегите ти са умрели, всички ще умрем, ти като работиш в такава среда, носи и маска, и бурка, ако искаш, но детето ми няма да носи маска“.
На плещите на политиците по света, не само в България, тежи в момента огромна историческа отговорност и те за секунда не трябва да го забравят. Дали мерките се спазват или въобще ги няма, един ден всички те ще отговарят пред народа си или пред съда, защото епидемията още не е приключила. - Във френското законодателство има ли предвидени наказания за лекари, които разпространяват подвеждаща информация за коронавируса и с това застрашават живота на гражданите? - Проблемът се разглежда подробно в член R. 4127-13,4127-14,4127-15 в Кодекса по деонтология във Франция. В момента, както знаете, това се случва с проф. Дидие Раул (директор на департамента по инфекциозни болести към университетската болница в Марсилия – б.р.). Не говорим за наказателно законодателство, а за лекарско такова, упражнено от Chambre disciplinaire nationale de l’Ordre des medecins (Националната дисциплинарна камера на медиците – б.р.).
Той в момента е изправен пред Лекарския съд, което за един лекар си е достатъчно страшно, тъй като понякога налага запрещение за всякаква професионална дейност. Не знам и какви мерки ще се предприемат, това се обсъжда от етичната комисия. Точно днес четох статия от д-р Жил Рош, вирусолог от Монпелие, с опит и научна дейност, съпоставими с тези на Дидие Раул. В открито писмо той критикува остро всички твърдения на опонента си, започвайки така: „За бога, Дидие Раул, спри се“.
Визирайки по точки, ще цитирам: „От януари месец насам всичките твои декларации се оказаха фалшиви. Те не трябваше да ни тревожат. Това щеше да бъде едно грипче. Дори и травмите от тротинетка са по-смъртоносни. От август няма да имаме повече случаи. Не е необходимо, а и не е етично да се правят други компаративни клинични проучвания.“ После продължава: „Ти погази нуждата на клиничните опити. Ти обиди целия научен комитет, наричайки ги некомпетентни и ограничени, погазихте най-светия дълг на братството ни. Ти ограничи без лимит разпространението на невярна информация, дезориентираща населението, което разклати сериозно доверието изобщо в медицината. Докъде ще доведе този делир?“. Казвайки „братство“, подчертавам, че терминът е точно такъв. Ние например завършваме официалните си писма към колега с молба за консултация с обръщението Bien confraternellement, тоест с братски поздрав, и ги започваме с Cher confrere, или скъпи събратко. И така е прието.
Тук това е свята дума и най-силно разбрах смисъла ѝ точно сега, при епидемията с COVID, когато колеги плачеха от преумора или сестри се сриваха в коридора, повтаряйки: „Не издържам повече“. В такива моменти си мислиш дано аз да издържа повече, за да не страда колегата ми. Може би всички стигнахме до някаква висша форма на братска саможертва и взаимопомощ, което не се бе случвало никога с такава сила. Предполагам, че всичко, цитирано от писмото на доктор Жил Рош дотук, ви звучи някак съвсем познато и с други аналози? От едната страна са някакви алармисти, паникьори, които стресират населението и му предизвикват неврози и психози, а от другата някакви „спасители“, които успокояват, съветват, че няма смисъл от маски, докато самите те носят такива. Същите интерпретират невярно научни твърдения, които дори нямат и практически опит, защото не са лекували болни с COVID. А накрая завършват мъдро в своя ъгъл, Лекарският съюз да си знае гьола като всяка жаба, защото аз съм всезнаещ и вездесъщ.
В последното си интервю доц. Мангъров каза, че болните „се интубират излишно“ и защо ли се интубират, когато имат нужда само от кислород? Припомням, че всеки студент по медицина изучава още в трети курс показанията за интубация, тоест хиперкапния – повишаване на стойностите на въглеродния диоксид в кръвта, с последващи от това промени в съзнанието, сънливост, обърканост, халюцинации до кома. Не може да се говори така в една национална медия! Това означава, че ако утре състоянието на някой болен се усложни, колегите реаниматори ще трябва да употребят неимоверни усилия да обяснят на близките нуждата от интубация и болният може да загине.
Не може да се казва, че „ще изгорят няколко сухи съчки“! Става въпрос за прави, здрави хора, които дори и да са на възраст, дори и с едно-две придружаващи заболявания, си живеят живота, пиейки си системно поддържащото лечение. Имам диплом по кардио- и нефрогериатрия, възрастта не е официално показание да не се правят байпаси при инфаркти. На възрастни пациенти се присаждат бъбреци, дори и да са на 90 г., при условие, разбира се, че нямат напреднала деменция. Съпругът ми е ортопед, той оперира пациенти и на по 100 или 107 години, и това е практика на Запад.
Това е бъдещето на медицината и така трябва да се мисли. И не е вярно, че „сме неглижирали“ болни с рак и други тежки заболявания заради COVID - нито в България, нито по света. Този тип колеги, като твърдят това, генерират сами по себе си още твърдения за комплоти и ги представят по изкривен начин на обикновените хора. Никой не е неглижирал раково или тежко болни, нито спешни остри състояния, нито травматизъм при пандемията.
Спешните ни отделения не спряха да работят с извънмерни усилия, докато самите лекари, сестри и санитари се разболяваха, защото нямаше маски и облекло за всички. Да кажете, че сме неглижирали пациент, е нагло. Отложени бяха само плановите операции - например смяна на колянна става, поставяне на импланти, по простата причина, че пребивавайки в болнична среда, за тези пациенти имаше много по-голям риск да се заразят, отколкото ако си седят вкъщи и спокойно изчакат.
Вие очевидно одобрявате мерките, предприети от българския щаб за контролиране на пандемията. Като лекар, бил месеци в COVID отделение, какво допълнително бихте препоръчали, за да се избегне тежка криза, каквато имаше вече в други страни? Или медицината натрупа опит и с всеки изминал ден има по-добри възможности да се справи в тази битка? - Твърдо ги одобрявам. Решенията на здравните власти трябва да се слушат и да се изпълняват безапелационно. По тях не може да има интерпретации. Те са резултат от консенсус, взети са с цялата отговорност.
Властите може и да надценяват рисковете и конкретната ситуация, но е по-добре така, отколкото утре да броим жертвите. Не само аз мисля така, а и всички българи медици, които работим в България или по света, които видяхме с очите си що е то COVID. Трябва да се мисли трезво и реалистично, да се проверяват фейк новини по мрежите, трябва да се черпи информация от източниците - от лекаря, от медицинската сестра, от хората с опит и квалификация. Не е нужно много, за да живеем с COVID, място за паника няма, но да живеем в измислена реалност, че той не съществува и че е някакво безобидно грипче, е неразумно. Не чакайте опасността да потропа на вашата порта, за да се уверите, че съществува.
Защо в България нямаше епидемия или първа вълна като в Европа? Обичам да се шегувам, като казвам, че в България си мием често и достатъчно съвестно ръцете и се къпем по-често от другите нации, не защото имаше карантина, когато другаде нямаше, защото имаше сериозно отношение на лекари към нация и който свързва това с политика, е глупав човек. Оказват, разбира се, влияние и фактите, че истинска първа вълна имаше в икономически развити страни, с развита инфраструктура и основно транспорт.
Във Франция например е често срещано явление хората да работят на 40 или 100 км от жилището си. Пътуваме постоянно в метро, с коли, влакове или самолети, дори вътре в страната. Представете си един заразен индивид в голям град с интензивен живот колко още хора може да зарази, особено когато е безсимптомен.
Нека в България да няма повече заболели, нека така си остане, моля се с цялото си сърце за това. Имам семейство, роднини, приятели, сърцето ми е там. Затова не мога да остана и безучастна точно към приноса на колеги към подхранване на комплотистки теории, минимизиращи нуждата от санитарни мерки. И особено когато това се прави с някаква политическа цел, трупане на популярност по медии и прокламиране на нездрави идеи. Медицината е над всякакви политически пристрастия.
Всеки лекар може да членува в която си иска партия, но когато в ръцете му са здравето и живота на хората, трябва да си гледа работата, защото е положил за това Хипократова клетва и моралът му трябва да е пример за цялото общество.