Пандемията нанася сериозни поражения на Европа. Повече от 240 000 души са загубили живота си. Милиони са пострадали от самата болест, самите те или пък са загубили свои близки, преживели са смущения в работата, бизнеса и всекидневието си.
Така започва своя анализ директорът на отдела за Европа в Международния валутен фонд (МВФ) Алфред Камер, публикуван на интернет страницата на Фонда и цитиран от business.dir.bg.
Икономическото въздействие на пандемията е огромно. В регионалния доклад за икономическата ситуация на Стария континент прогнозираме 7% спад на БВП на Европа през 2020 г.
Възстановяването от тази криза ще бъде неравномерно и частично. Въпреки че се очаква реалният БВП да се възстанови с 4,7% през 2021 г., той все пак ще бъде по-нисък с 6,3% за 2021 г. спрямо нашите предпандемични прогнози, което предполага загуба на БВП от почти 3 трилиона евро. Голяма част от тази загуба няма да бъде възстановена в средносрочен план, отбелязва Камер.Безпрецедентният политически отговор, както по бързина, така и по мащаб, предотврати по-опустошителни резултати, подчертава авторът и дава пример: "Според нас най-малко 54 милиона работни места са били подкрепени на даден етап от схеми за запазване на заетост в Европа. Това поддържа много семейства и фирми на повърхността в тези трудни времена".
Но рисковете остават значителни и нарастват, тъй като втората вълна от инфекции се засилва. Предвид значителната несигурност, политиките трябва да останат решително подкрепящи, за да поддържат възстановяването, посочва Камер.
Директорът на отдела за Европа в МВФ изтъква, че фискалната политика свърши тежката работа. Смятаме, че средният размер на обявените дискреционни фискални мерки за 2020 г. (всички допълнително въведени мерки и политики на правителствата, които имат въздействие върху бюджетните параметри - б.р.) възлизат на 6,2% от БВП за развитите европейски икономики и 3,1% от БВП за развиващите се икономики.
Паричната политика и макропруденциалните политики (най-общо казано мерките за ограничаване на системните рискове - б.р.) бяха от съществено значение за осигуряването на благоприятни условия за финансиране за всички сектори на икономиката, отбелязва Кавер. Той допълва, че намаляването на лихвените проценти, закупуването на активи, облекчаването на условията, при които банките могат да получат ликвидност, и намаляването на банковия капитал и ликвидните буфери спомогнаха за осигуряване на притока от кредити, особено за малките и средни предприятия.
Алфред Камер откроява и паричната политика на Европейската централна банка, както и извънредното финансиране от МВФ в подкрепа на шест европейски държави.
Тези политически намеси допринесоха за избягване на още по-дълбока рецесия и на дълготрайни икономически белези върху европейската икономика. За икономиките на ЕС смятаме, че без политическите действия и силната подкрепа от ЕС икономическата активност можеше да е с още 3-4 процентни пункта от БВП по-ниска през 2020 г.
Препоръката на директора на европейския отдел на МВФ е политиците да правят всичко възможно, за да възпрат пандемията и икономическите щети от нея, и да не се отказват преждевременно от подкрепата за икономиката, за да бъде избегнато повторение на грешките от световната финансова криза през 2008 година.
Защитата на здравето на хората остава първостепенна задача, включително чрез международно сътрудничество, обобщава Алфред Камер.