Международен екип от специалисти от Германия, Италия и Канада, използвайки съвременни научни методи, е възстановил хронологията на най-масовото измиране на видове в историята на Земята - пермското, пише сп. "Нейчър джиосайънс".
Събитието, случило се преди 252 милиона години, е довело до изчезването на 75 процента от сухоземните и 95 процента от морските видове.
Ключова роля в настоящото изследване играят черупки на изкопаеми брахиоподи - подобни на миди организми, които съществуват на Земята повече от 500 милиона години.
Учените са открили вкаменелостите им в Южните Алпи, отложени на дъното на плитки шелфови морета в самото начало на масовото измиране. Съставът им свидетелства за промените в околната среда.
Прецизен изотопен анализ е показал, че количеството въглероден диоксид както в атмосферата, така и в океана се е увеличило драстично. Въглеродният диоксид е изхвърлен е от сибирски вулкани по време на катастрофални изригвания. Последвалите затопляне и подкисляване на водите се оказват фатални. Морските калцифициращи организми, към които спадат мекотели, ракообразни и корали, изчезват в началото на Голямото измиране.
Вулканичните изригвания имат и други последици. С повишаването на глобалните температури, причинени от парниковия ефект, на сушата се увеличава химическото изветряне.
В продължение на няколко хилядолетия все повече органични частици попадат в реките и крайбрежните плитчини, а оттам и в океана. Резултатът е огромно изчерпване на кислород и колапс на цели екосистеми.
Учените отбелязват, че изчезването започва да се случва според ефекта на
доминото (изчезването на някои групи води до смъртта на други) и това
обяснява безпрецедентния мащаб на пермското измиране на видове.