Българската народно банка не смята да удължи мораториума за плащанията по кредити на битови потребители и бизнеса. Това обяви управителят на централната банка Димитър Радев по време на онлайн среща с представители на Американската търговска камара в България, съобщава БНТ.
В събитието са взели участие повече от 70 представители на организацията включително шефове на банки у нас. Управителят на БНБ Димитър Радев Управителят на БНБ Димитър Радев По данни на БНБ кредитирането до момента остава стабилно. Радев обръща специално внимание, че банките трябва да остават внимателни при идентифицирането и оценяването на рисковете, които поемат, при отпускане на заеми.Независимо от стимулите да увеличават кредитирането банките не трябва да го правят на всяка цена или при всякакви рискове. Централната банка остава в готовност да приложи, ако това се налага, допълнителни мерки, повечето от които свързани с капиталовите изисквания, и наблюдава ситуацията внимателно при отпадане на мораториума върху кредитите. По данни на БНБ към 1 октомври банките са отсрочили кредити за 9,1 млрд. лева, което е около 15 на сто от общия размер на предоставените кредити. Отсрочените заеми за бизнеса са за 6,96 млрд. лева, а на домакинствата са разсрочени кредити на обща стойност 2,1 млрд. лева. Банките обявиха мораториум върху плащането на заеми на хора и фирми пострадали от ковид епидемията. Максималната отсрочка е до 6 месеца.
В началото на лятото мораториумът беше удължен до 30 септември като кредитите могат да се отсрочват до 31 март 2021 г. Според управителя на БНБ фактът на приемането на България в Банковия съюз през 2020 г. доказва стабилността на българския банков сектор. Показателите на страната включително капиталовата адекватност, съотношението на ликвидност и рентабилността, са по-добри от средните за Европейския съюз. Единственото изключение е равнището на необслужваните кредити – след трайно понижение през последните години, то достигна до около 6%, при средно 3% за ЕС.
Престоят в еврозоната – най-малко три години По време на онлайн срещата е станало ясно, че най-оптимистичният вариант за приемането на България в еврозоната е 2024 г. Дотогава страната ни ще остане в т.нар. чакалня за еврозоната – валутния механизъм ЕРМ 2. В него Дания вече е 20 години, а Литва е престояла повече от 10. Най-важният въпрос е какво трябва да бъде свършено, докато сме в ERM II, обясни управителят на БНБ. „Ние трябва напълно да изпълняваме критериите за конвергенция (т.нар. „критерии от Маастрихт“). Те изискват контрол върху инфлацията, държавния дълг, бюджетния дефицит, стабилността на валутния курс и вътрешните лихвени проценти”, каза още Радев.
Това означава, че България трябва да поддържа инфлация от не повече от 1.5 процентни пункта над средната стойност от трите държави членки с най-ниска инфлация, бюджетен дефицит под 3% и брутен държавен дълг под 60% от БВП, стабилен валутен курс в условията на ERM II, както и номинални дългосрочни лихвени проценти до 2 процентни пункта над тези в трите държави членки с най-ниска инфлация.
Освен критериите от Маастрихт цялостният процес включва изпълнение на ангажименти както преди присъединяването към ERM II, така и след това до приемането на еврото. От БНБ са категорични, че досегашният престой на страната в чакалнята на еврозоната е бил само в плюс за България. Как ще се извършват преводи след приемане на еврото
Досегашните системи за банкови преводи RINGS и BISERA ще спрат да функционират, когато се присъединим към еврото. Плащанията по RINGS ще мигрират към платформата TARGET за плащания в евро. Плащанията на клиентите на банките през BISERA ще мигрират към Единната зона за плащания в евро SEPA.
Националният трафик на плащанията ще бъде трансформиран изцяло. В момента заедно с BORICA изпълняваме проект за незабавни плащания в левове на стойност до 100 000 лева. Тези плащания ще са в съответствие с паневропейската рамка за кредитни преводи на Единната зона за плащания в евро SEPA.
От ноември 2022 г. ще има нова консолидирана платформа TARGET, обединяваща TARGET2, TARGET2-ценни книжа и TIPS. Съответно БНБ, 18 търговски банки, BORICA и централните депозитари се подготвят за тази нова консолидирана платформа.