От всички построени сгради у нас най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (73,2%), следвани от жилищните кооперации (18,1%). Това сочат данните на НСИ за третото тримесечие на тази година.
В сравнение с третото тримесечие на 2019 г. нараства броят на новопостроените къщи и жилищните блокове, докато този на сградите от смесен тип и вилите намалява.Най-висок е делът на двустайните жилища (41,6%), следват тристайните с 35,2%, а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи (3%).
Повече, но по-малки жилища са въведени в експлоатация у нас през третото тримесечие на тази година, показват още данните.
Между юли и септември в експлоатация са въведени 879 жилищни сгради с 3912 жилища в тях. Спрямо третото тримесечие на 2019 г. сградите са с 91 повече, а жилищата в тях нарастват с 928.
Средната полезна площ на едно новопостроено жилище обаче намалява от 97 кв. м през
третото тримесечие на миналата година на 91,6 кв. м през същия период
на 2020 г. Най-нашироко живеят жителите на Габрово със средна полезна
площ на новите жилища от 190,9 кв. м и на Русе със 181,5 кв. м.
Най-тесни са новопостроените жилища в Благоевград със средна полезна
площ от 65,9 кв. м и в Кюстендил с 56,9 кв. м.
В София средната полезна площ на въведените в експлоатация жилища през третото тримесечие е почти 95 кв. м и намалява спрямо 100 кв. м през същия период на миналата година. В Пловдив новите жилища са със средна площ от 92 кв. м, която също е по-малка спрямо 98 кв. м през третото тримесечие на миналата година. Най-драстичен обаче е спадът на средната полезна площ на новите жилища във Варна – 74 кв. м спрямо 96 кв. м година по-рано.
София е лидер по нововъведени в експлоатация жилища през третото тримесечие с 1173, следвана от Варна с 993 и Пловдив с 568. Над сто жилища за тримесечие са били въведени в експлоатация и в Бургас, София-област и Благоевград. На обратния полюс са Видин и Монтана с едва съответно две и седем нови жилища между юли и септември.