Българската народна банка (БНБ) прогнозира, че реалният БВП на България ще се понижи с 4.4% през 2020 г., заради негативния принос на нетния износ и в по-малка степен от спада на частните инвестиции. Това става ясно от последната "Макроикономическа прогноза" на Централната банка.
Положителен принос за реалния БВП през 2020 г. ще има и частното потребление, което според данните на НСИ показа значителна устойчивост през първите девет месеца на годината на фона на свиването на икономическата активност.
В съответствие с допусканията за развитието на външната среда и за постепенно овладяване на пандемията през периода 2021 - 2022 г. прогнозираме икономическата активност да нарасне с 3.7% през 2021 г. и 3.6% през 2022 г. и да достигне годишното си ниво отпреди пандемията през 2022 г., пишат от БНБ.
Банкерите очакват прогнозираното завръщане към растеж на реалния БВП през 2021 г. да се дължи най-вече на преминаването от отрицателен към положителен принос на нетния износ и на инвестициите в основен капитал. Според тях частното потребление ще продължи да бъде подкомпонентът с най-голям положителен принос за изменението на БВП през годината.
Растежът на БВП през 2022 г. ще се определя най-вече от положителния принос на частното потребление и на инвестициите в основен капитал. p>
Инфлация
Годишната инфлация се очаква да възлезе на 0.3% в края на 2020 г., при 3.1% в края на 2019 година.
За понижението на инфлацията допринасят всички основни подгрупи стоки и услуги, като забавянето е главно по линия на същественото понижение на цените на енергийните продукти.
Очакваме общата инфлация да се ускори до 2.0% в края на 2021 г. главно поради нарастването на цената на петрола и повишаването на инфлацията при вътрешните цени на храните и на базисната инфлация, след което през 2022 г. да се забави до 0.9% в условията на стабилизиране на международните цени на основни суровини, прогнозират от Централната банка.
Безработица
Прогнозираме влошената макроикономическа среда да намери отражение в спада с 2.6% на броя на заетите общо за икономиката през 2020 г., пише в прогнозата на БНБ. Според експертите това понижение е значително по-слабо от очаквания спад на икономическата активност, за което благоприятно влияние оказват въведените мерки от правителството за подкрепа на лицата, заети в най-засегнатите от пандемията сектори.
Очакваме заетостта да започне да се възстановява слабо през 2021 г., като растежът ѝ ще бъде силно потиснат от ограничителните мерки върху дейността на част от бизнеса в началото на годината и от запазването на високи нива на несигурност по отношение на бъдещата икономическа активност на фирмите. През 2022 г. прогнозираме заетостта да продължи да нараства с ниски темпове, но без да достига нивото от 2019 г.
Същевременно коефициентът на безработица се очаква да се повиши до 5.4% през 2020 г. вследствие на нарастването на броя на безработните в икономиката и намалението на работната сила, дължащо се на преминаване на част от заетите към неактивност.
Депозити
До края на 2020 г. и през първата половина на 2021 г. депозитите на фирмите и домакинствата в банковата система ще продължат да нарастват със сравнително високи темпове.
При допускане за постепенно овладяване на пандемията очакваме от втората половина на 2021 г. до края на прогнозния период растежът на депозитите да следва слаба тенденция към забавяне в резултат на предвижданото постепенно възстановяване на икономическата активност, намаляване на несигурността и съответно на спестяванията с предпазен мотив. Запазващият се висок приток на привлечени средства в банковата система ще допринася за задържане на лихвените проценти по депозитите на достигнатите исторически ниски равнища, обясняват от БНБ.
Кредити
До края на 2020 г. кредитите за нефинансовите предприятия и домакинствата ще нарастват с темпове, близо до наблюдаваните през третото тримесечие на годината, очаква БНБ. Забавяне на кредитния растеж се очаква през 2021 г. главно в резултат от изтичането на частния мораториум върху плащанията по банкови кредити и допускането за изплащане на част от отсрочените кредити.
С изтичането на удължения срок за отсрочване на задължения на клиентите на банките може да се очаква и увеличение на дела на необслужваните кредити в банковите портфейли, което вероятно ще повлияе за повишаване на лихвените проценти по новоотпуснатите кредити и за затягане на другите условия по кредитите, смятат от БНБ.
Тези процеси в съчетание със сравнително потиснатата инвестиционна активност в страната ще ограничават растежа на кредита през 2021 г., разясняват експертите. Очакванията на БНБ са с постепенното възстановяване на частното потребление и инвестициите темпът на нарастване на кредитите за фирми и домакинства да се ускори през 2022 г., но да остане по-нисък в сравнение с 2019-а.
*Прогнозата на БНБ е
изготвена на базата на информация, публикувана към 22 декември 2020 г.,
като са използвани допускания за развитието на международната конюнктура
и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните
пазари към 11 декември 2020 г.