50 български учени намериха достойно място в престижна класация за най-големите умове на планетата. Според Станфордския университет нашите учени са сред първите два процента от най-добрите в света, съобщиха Нова тв и БНТ.
Класацията на американския университет "Станфорд" се определя от броя на научните публикации, цитатите им в други изследвания, както и какъв е приносът на учения в изследването. Преди да се подредят в класация е проследена работата на близо 7 милиона учени от целия свят. Така сред най-добрите място намират 25 учени от БАН, 12 от Софийския университет и 13 от други висши училища. Успехът е безспорен, защото за първи път се появява такава индивидуална класация.
4-ма физици, 7 химици и 1 учен от медицинския факултет на Софийски университет влизат сред 2-та процента на учените с най-голям принос в развитието на съвременната науката.
Освен "красивите умове" от най-старото висше учебно заведение у нас, в класацията попадат и изследователи от Българската академия на науките и други родни университети. И всичко това в огромно съревнование с учени от целия свят!
"Аз съм в област физико-химия и съм около първия 1 процент, края на първия 1 процент, така че това е това за нашите условия е нещо, с което мога само да се гордея и да се радвам", споделя проф. Николай Денков от Факултета по химия и фармация на СУ "Св. Климент Охридски".
Професор Николай Денков, който за кратко беше и министър на образованието, е посветил живота си на науката. Изследванията му имат широк отзвук в чужбина. Посвещава живота си на молекулите. Дори да звучи сложно, всъщност разработките му имат съвсем практическо влияние в живота ни.
"Повечето от лекарствата, които се създават, не се разтварят във вода, а ние искаме да ги разтваряме във вода - дали ще е хапче или инжекция, иначе няма как да влезе в организма и тези вещества покриват молекулите на лекарственото вещество и го правят разтворимо във водата", разказва той.
В съседния на химичния факултет е и друг отличен професор - Николай Витанов от Физически факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Името му в класацията изпревари дори нобелови лауреати.
"Понеже в България има много силни школи исторически по физиката и химия, за това от България доминират представителите в тези две направления в тази класация", казва той.
Витанов посвещава научната си дейност на квантовите компютри, които могат да решат нерешимото.
"С тях например може да се конструират нови лекарства на компютър, такива че биха съкратили различни процедури по одобрение на нови лекарства. Сега с коронавируса, знаем, че един от основните проблеми пред ваксините беше изследването на големи групи хора. С квантови симулации, извършени на квантов компютър, това би се съкратило многократно", разказва проф. Витанов.
И двамата професори, наредени сред най-умните в света, първо опитали късмета си извън България. Успехът дошъл, но избрали да се върнат - заради свободата и нуждата да си сред свои.
"Бях и в Ривър Колидж в Лондон, средата на 90-те, студентите по
физика излизаха с по-малко познания, отколкото излизат нашите. И аз
знаех, че в България има този потенциал от студенти в природните науки",
добавя той.