В неделя американска авионосна ударна група, водена от самолетоносача "Теодор Рузвелт", влезе в Южнокитайско море за "рутинни операции". По-рано Япония излезе с критика към претенциите на Китай в стратегическия водоем.
Пентагонът коментира ситуацията с обещание да защити Сенкаку - островите от Източнокитайско море, контролирани от Токио, но също така претендирани от Пекин.
Законодателството, прието в петък, също така позволява на силите на бреговата охрана да предприемат превантивни атаки срещу чужди кораби без предварително предупреждение.
Това може да стане, ако командирите преценят, че такава стъпка е необходима, и включва разпоредба, според която персоналът на бреговата охрана може да се качва и инспектира чуждестранните кораби.
Освен това се позволява на силите на бреговата охрана да унищожават структури, принадлежащи на други страни, построени в райони, претендирани от Китай.
Говорителят на китайското външно министерство Хуа Чунинг заяви, че законът е в съответствие с международните практики и добави, че Пекин:
"Ще продължи да се ангажира да поддържа мира и стабилността в морето".
Пекин претендира за контрол върху широки участъци от Южнокитайско море - стратегическа морска зона, която служи като ключов проход за международното корабоплаване и е основен източник на неизползвани риболовни и въглеводородни ресурси.
За части от водното тяло претендират още Виетнам, Малайзия, Бруней, Филипините и Тайван. Съединените щати, които не са страна по спора, започнаха да изпълняват мисии за "свобода на навигацията" в региона в началото на 2010-те, след като тогавашният държавен секретар Хилари Клинтън определи водното тяло като "въпрос от национален интерес за САЩ".
Пекин нееднократно критикуваше "намесата" на САЩ в региона и настояваше страните от региона да могат да разрешат спора си независимо.
В тази снимка, за която не е ясна датата, от китайската агенция Цинхуа, китайски бомбардировач Х-6К патрулира островите и рифовете в Южнокитайско море. Асошиейтейд Прес/Цинхуа
Китайската брегова охрана и корабите от Военноморския флот на Народната освободителна армия вече са замесени в множество инциденти с чуждестранни плавателни съдове в Южнокитайско море, включително предполагаемото удряне и потъване на виетнамска риболовна лодка миналия април, както и случаи, в които китайски кораби са гонили американски извън района.
С някои страни конфликтът продължи десетилетия, като Пекин и Ханой например се бориха в голямо сражение на островите Спратли, която през 1988 г. доведе до смъртта на виетнамски войници и рани един китайски войник.
Китайската брегова охрана възниква през 2013 г. и се превръща в клон на войската през 2018 г. Нейните кораби са предимно леко въоръжени, като обикновено носят двойни картечници 14,5 мм като основно въоръжение.
Флотът на бреговата охрана обаче включва по-тежко въоръжени кораби, включително поне един тип, известен като CCG 3901, който разполага с чифт 76-милиметрови оръдия за бърза стрелба.
"Най-големият кораб на бреговата охрана в света CCG 3901 завърши първото си патрулиране на островите Парасели в #ЮжноКитайскоМоре", написа в Туитър Анкит Панда и приложи следната снимка:
Най-големият кораб на брегова охрана в света - китайският CCG 3901, патрулиращ островите Хиша в Южнокитайско море през април, 2017 година. Снимка: scsb.gov.cn
Червената буря се надига
Приемането на закона идва на фона на голяма ескалация на напрежението между Китай от едната страна и САЩ и техните тайвански и японски съюзници от друга, само дни след встъпването в служба на Джо Байдън като президент.
По-рано тази седмица постоянната мисия на Япония при ООН издаде рядка дипломатическа нота, отхвърляща претенциите на Китай за част от Южнокитайско море и предполагаща, че те не са в съответствие с Конвенцията на ООН по морско право, по която двете държави са страни.
В събота тайванските военни съобщиха, че китайски бомбардировачи, изтребители и турбовитлов самолет за борба с подводници са нарушили зоната си за идентификация на ПВО-то им на юг от острова, като през 2020 г. са съобщени около 380 подобни "нахлувания".
Китай не признава легитимността на тайванската зона за идентификация на ПВО и смята самата островна държава за бунтовна провинция, която един ден трябва да бъде обединена с Китайската народна република.
Също така в събота, новоназначеният министър на отбраната на САЩ Лойд Остин разговаря по телефона с японския си колега Нобуо Киши и обеща, че Съединените щати ще помогнат на Токио да защити островите Сенкаку, архипелаг от необитаеми островчета и скали, разположени в Източнокитайско море между континентален Китай и японския архипелаг Рюкю.
Китай нарича архипелага островите Дяою и започна да изисква връщането им в рамките на Китайската народна република през 70-те години, като посочи, че те са били превзети от Япония по време на война с династията Цин през 1895 г.
Токио от своя страна твърди, че твърдението на Пекин е свързано с факта че архипелагът може да е богат на въглеводородни ресурси.
Група от оспорвани острови. Уоцури горе, Минамикоджима долу и Китакоджима, известни още като островите Сенкаку в Япония и Дяою в Китай. Снимка : Ройтерс / Киодо
В неделя американското Индо-тихоокеанско командване съобщи, че ударна група от военноморски сили на флота, водена от самолетоносача "Теодор Рузвелт", е влязла в Южнокитайско море ден по-рано:
"За провеждане на рутинни операции, включително мисии за осигуряване на свобода на моретата, изграждане на партньорства в отбраната и насърчаване на морската сигурност".