На фона на заливащите ни от всякъде предложения за бързи пари Българската народна банка отчете бум на необслужваните "бързи" кредити. Към края на декември 2020 г. размерът на необслужваните заеми, предоставени от дружествата, специализирани в кредитиране възлиза на 297.4 млн. лева. Това представлява увеличение с 57.8% (109.0 млн. лева) в сравнение с края на декември 2019 г. и с 33.6% (74.9 млн. лева) спрямо края на септември 2020 година.
За период от една година общия размер на бързите кредити е достигнал от 2.9 млрд. лева до 3.07 млрд. лева, което е увеличение с над 5.86 на сто.
Както Dir.bg писа в сравнение с 2019 година, през първото деветмесечие на 2020 година са получени повече жалби на потребители в Комисията за защита на потребителите.
Увеличението, според експертите се дължи на потребители, които считат, че им се начисляват лихви за забава в период на извънредно положение, тоест от страна на дружествата се нарушава чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание.
"Потребителите също така все по-често търсят КЗП за информация относно правата им и начисляването на лихви за забава в период на извънредно положение", допълниха от регулатора.
Важно е да припомним, че в последните месеци на 2020-а парламентът отмени спорната поправка в Закона за потребителския кредит, свързана с неустойките при бързи кредити, която беше атакувана от президента. Според текстовете разходите по договор за кредит с финансова институция не могат да бъдат по-големи от двукратния размер на главницата, като при изпълнение на това условие, те не се считат за прекомерни и накърняващи добрите нрави. Иначе казано, гласувано бе разходите, които потребителят ще плаща при неизпълнение на задълженията си по договор за потребителски кредит от финансова институция, да могат да достигнат до двойния размер на главницата.
При банките за момента ситуацията за необслужваните заеми е обратната
Мораториумът даде възможност на банките да позволят на засегнатите от кризата кредитополучатели да отсрочват плащанията, без това да води до автоматично прекласифициране на попадащите в обхвата му кредити като преструктурирани или необслужвани.
До края на първото тримесечие на 2020 г. бе налице дългогодишно постепенно намаление на брутния размер на необслужваните вземания и на техния дял. За този период обемът им намаля с 1.7% до 6 млрд. лв., през второто той бе минимално увеличен с 0.1%, а през треото тримесечие, при въздействието на частично възстановяване на икономическата активност, отново бе отчетен спад - с 2% до 5.9 млрд. лева. За сравнение през третото тримесечие на 2019-а размерът на необслужваните кредити бе 6.9 млрд. лв., а година по-рано - 7.4 млрд. лева.
Нетните необслужвани кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) през третото тримесечие на 2020 г. намаляха с 86 млн. лв. (2.6%) и в края на септември възлязоха на 3.2 млрд. лева. Този остатъчен кредитен риск остана изцяло покрит от капитала, превишаващ капиталовите изисквания и буфери.
Какво следва след Мораториума?
Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев предупреди за възможно влошаване на икономическата криза. Той отправи това предупреждение в публикация в бюлетина на Асоциацията на търговските банки.
"Отчитаме възможния сценарий на изостряне на икономическата криза и свързано с това съществено влошаване на кредитните портфейли", посочва гуверньорът на БНБ.
Според Радев "перспективата за продължаващи негативни развития в
икономиката е основание да очакваме материализиране на кредитен риск и
влошаване на качеството на активи в балансите на банките. Очертава се
висока вероятност за обръщане на наблюдаваната през последните няколко
години тенденция на спад в размера и дела на необслужваните експозиции.
Изтичането на крайния срок на мораториума за отсрочване на задължения по
банкови кредити също може да бъде последвано от повишаване на
необслужваните експозиции".