Мартин Владимиров e анализатор към Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. Работата му включва анализ на енергийната сигурност на Европа и Балканите, енергийния преход, алтернативните енергийни технологии и геополитическите измерения на енергийните и финансови пазари включително задълбочен преглед на елементите на руското и китайското икономическо влияние в Европа.
Преди Центъра, г-н Владимиров е работил като енергиен консултант към международната компания "The Oil and Gas Year ", където пише енергийни доклади за страните от Централна Азия и Близкия Изток, фокусирайки се върху петролните и газовите сектори. Той е и афилииран експерт към Европейския геополитически форум в Брюксел.
В университета ''Джонс Хопкинс'' е и асистент в департамента по международните отношения, където води семинари по теория на международната сигурност.
- Г-н Владимиров виждаме сериозни промени в глобалната енергийната политика. Как точно може да се впише България в този процес?
- Българската енергийна политика е на кръстопът. Това е така, защото от една страна България се е подписала под европейската рамка за дългосрочна енергийна политика за декарбонизация и промяна на структурата на енергийното потребление и производство. А от друга страна България е заложник на дългогодишната си бих казал политическа, а не толкова икономическа, рамка в енергийната сфера, базирана на зависимост от въглищните технологии и индустрия. От друга страна стои зависимостта от големите енергийни проекти, финансирани и промотирани от Русия. В този ред на мисли българската енергийна политика се опитва да задоволи интересите на всички и затова стратегическите документи, които бяха публикувани, включително Интегрираният план "Климат - Енергетика" и националната стратегия, показаха ясно, че правителството ще се опита да насочи усилията си във всички посоки - нещо, което е невъзможно. Всяка държава стои пред една енергийна "трилема". Страната трябва да избира между сигурност на доставките, достъпна цена на електроенергията и нейната екологична съобразност. На практика е невъзможно да се изпълнят и трите цели заедно. Тоест винаги трябва да се вземе избор на две от три възможности.
България стои и пред геополитически дилеми. Страната ни е част от евроатлантическата общност и трябва да се съобразява с идеите, политиките и ценностите за национална енергийна сигурност. В този аспект страната ни трябва да върви към диверсификация на енергийните източници и намаляване на зависимостта си от страни, които са противници и дори врагове на съюзите, в които участваме. Говоря за Русия и нашите съюзници от НАТО. През годините ние сме показвали, че в областта на енергийната сигурност предпочитаме по-скоро да забавим постигането на целите за диверсифицирани енергийни доставки, либерализация на пазара и интеграция в региона и намаляване на зависимостта от руските енергийни ресурси. Както много пъти сме отбелязвали в докладите на Центъра за изследване на демокрацията, българската енергийна политика е завладяна от интересите на местни олигархични кръгове и много често от чужди държавни интереси. Най-вече от Русия. В много от тези проекти виждаме опит за сътрудничество между местните олигархични мрежи и руската държава.
България не може да се измъкне от зависимостта си от големите енергийни проекти, които са "Турски поток" и АЕЦ "Белене", именно защото взимането на решения не е базирано на дългосрочна стратегия, част от националните ни приоритети в синхрон с европейската ни политика. Решенията ни са продукт по-скоро на лобисти, олигархични интереси, които имат директна полза от запазването на статуквото.
- И запазването на тези проекти не ни води по-близо до европейските цели за зелена политика?
- Именно - вместо да се движим в синхрон с развитието на енергийната политика на Европа, насърчавайки възобновяемите източници и влагайки повече усилия и финанси в намаляване на енергийното потребление и подобряване на ефективността - изобщо трансформация в начина на потребление и производство в икономиката, което трябва да е цялостната концепция за това как трябва да функционира икономиката ни. В този ред на мисли искам да подчертая, че ЦИД работи върху един онлайн инструмент - калкулатор на ЕС - чрез който се разработват различни сценарии за развитие на българската икономика. Този калкулатор го разработваме заедно с белгийски институт, като целта е политиците и държавните експерти да имат възможност интерактивно да моделират бъдещето на отделните сектори на икономиката. Целта е постигане на нисковъглеродно бъдеще до 2050 г. Въпросът е какви политики и траектории да начертаят политиците.
До момента ние нямаме достъп до такъв софтуер или публични инструменти, които да ни помогнат да изберем кой е най-верния път към постигането на бъдещето, за което сме се подписали.
- За България данните какво показват?
- Ние стъпваме върху историческите данни за България, които правителството е публикувало. И на базата на тези изследвания, политиките, които съществуват и стратегическите документи в икономиката, начертаваме различни сценарии. Единият от сценариите е референтен, в който проучваме варианта при липса на амбиция в създаването на нови политики, които да насърчават прехода към нисковъглеродна икономика. При такъв сценарий не може да очакваме голяма промяна до 2050 г., но въпреки това, на базата на частни инвестиции и на промени в икономическата среда, пак се наблюдава намаление на емисиите. То обаче е много по-бавно и всъщност не успяваме да постигнем целите на Европа до 2050 г. Начертали сме и сценарии, близки до плана "Климат енергетика", те стъпват върху основите и допусканията в плана. Имаме и сценарии за една по-амбициозна и дългосрочна политика за декарбонизация в транспортния сектор, индустрията и земеделието. Имаме различни траектории за визията до 2050 година и смятаме да публикуваме официално линк към платформата, който да е достъпен за експертите.
Така държавните експерти ще могат да седнат и да сравнят написаното в стратегическата рамка и нашите прогнози и дали тези цели ще бъдат постигнати. Това ще е добро сравнение за въздействието на отделните политики.
- Зелените политики на ЕС означават и промяна в цените за потребителите. Как може да го обясним това на хората у нас? Все пак е трудно да се обяснява на енергийно бедните защо са важни тези зелени политики.
- Много важно, базисно решение е темата за енергийната бедност изцяло или поне частично да се прехвърли от социалното министерство към енергийното. Това в голяма степен е енергиен проблем. Голяма част от експертите и полиците се оправдават, че енергийната бедност е просто продукт на общата бедност на населението. Това е самообезоръжаващо мнение и нагласа за света. Ясно е, че енергийната бедност е огромен проблем у нас. Но тя може да се бори с конкретни мерки, които да променят положението на най-уязвимите групи, без това да рефлектира изцяло върху ценообразуването или върху други икономически сектори и да не се стига до ненужно харчене на енергия.
Либелизирането на цените на електроенергията и природния газ може да бъде съчетано с таргетирани мерки за помагане на най-уязвимите групи, но не просто да се раздават пари за купуване на дърва, или още по-зле - за покупка на въглища. А реално да се инвестира в преобразуване на начина, в който тези потребители използват енергия. Тоест безвъзмездно финансиране на газификация, енергийна ефективност, саниране на сгради и подмяна на отоплителните уреди.
Много по-изгодно е в някои случаи вместо да се дават енергийни помощи за подпомагане на домакинствата, тази подкрепа да е обвързана с промяна на отоплителните уреди, които се използват. Виждаме това за съжаление само на местно ниво в София, но тази пратика трябва да стане повсеместно и с много добри критерии за наблюдение, за да не се получи парадокс: например общините да започнат да раздават безплатно климатици, а изведнъж да се появи вторичен пазар за такива уреди, защото хората предпочитат да спечелят от продажбата на уредите. Това трябва да се включи в една всеобхватна стратегия за енергийната бедност, а такава нямаме. В момента това е част от общата социална политика и се губи някъде в другите дейности за подкрепа на бедните хората. Трябва да има нещо много по-целенасочено като измерване на ефекта. Това трябва да кореспондира и с политиката за подобряване на чистотата на въздуха.
- Зелените политики няма да ни донесат евтин ток и политиците не бива да говорят за това.
- Точно така. Има нужда от разбиране на тези зелени митове, че едва ли не ВЕИ технологиите са свързани с една скрита мафия, която се възползва от преференциални тарифи и субсидии. Трябва да е ясно на гражданите, че ВЕИ технологиите оттук нататък могат да се развиват на пазарен принцип. Държавната помощ трябва да се ограничи до създаване на енергийни кооперативи и общности, които да могат да инвестират сами в малки ВЕИ мощности или да участват в програми за саниране на местно ниво. Такива програми трябва да бъдат промотирани като един вид връзка между решаване на проблема с енергийната бедност и енергийния преход - с един куршум два заека. От една страна така ще се въвлекат уязвимите групи в един вид смесени енергийни общности за децентрализирано производство на енергия. Такива кооперативи съществуват в цяла Европа и има много интересни иновативни инструменти, при които на практика тежестта от инвестицията не пада върху отделния потребител на енергия, а се разпределя равномерно между държавата, частните финансови институции и общините. Така уязвимият енергиен потребител продължава да плаща месечна такса за своето потребление, но с тази такса той участва като съакционер в подобни дружества. Такива модели са много популярни в Европа и по този начин превръщат потребителите в активен участник в енергийната система.
Това дава възможност за собствено енергийно производство, но от друга страна го привлича при взимането на решения на енергийно ниво - така потребителят става много по-осъзнат при енергийната трансформация и за възможността след това да той да печели от него. Трябва да убедим обществото, че енергийният преход е печеливша стратегия за всички, защото това ще е най-евтината форма на енергия в бъдеще, в момента вече новите ВЕИ централи са много по-евтини от инвестиции в централи на въглища, АЕЦ или природен газ. По този начин потребителите могат да решат и много икономически проблеми. Не само проблема на енергийното потребление, но и как да финансират един бизнес модел за себе си и домакинството. Този модел може да е базиран на производството на енергия или на пестенето на енергия. А защо да не говорим и за развитие на пазар на енергийната ефективност, при който домакинствата да могат да търгуват зелени сертификати например.
- За постигането на този преход до беземисионна икономика ни трябват източници на енергия? Може ли такива да бъдат природния газт и ядрената енергия?
- Очевидно е, че природният газ, поне през това десетилетие, ще изпълнява ролята си на преходно гориво. Европа обаче вече е взела завоя и е ясно, че не смята природния газ за дългосрочно решение на проблемите. Въпреки намеренията за изключването на природния газ от източниците на финансиране и изобщо от визията на Европа, то обществата са напреднали толкова много, че едва ли ще можем лесно да се откажем от природния газ.
Същото е валидно и за ядрената енергетика - тези централи ще продължат да играят ключова роля на базова мощност в много страни, включително и у нас. Нашите модели показват, че АЕЦ "Козлодуй" ще продължи да играе ключова роля в енергетиката ни до 2050 година. Но нови мощности, както на природен газ, така и на ядрена електроенергия в момента са неконкурентни на пазарните цени. Такива проекти не могат да бъдат осъществени на частни начала и на пазарен принцип. Просто производствената цена на тези мощности е много по-висока, отколкото е средната пазарна на енергията в много страни на Европа.
- Тоест бъдещето е на ВЕИ и на системите за съхранение на енергия?
- Ами това е дългосрочното бъдеще. Но не означава, че това бъдеще е евтино или не изисква огромни технологични скокове. Дори и политически и регулаторни промени. Водородът ще играе все по-голяма роля в бъдеще и може да измести природния газ, но това са последствия, които предстоят да бъдат формирани след 2030 г. и нататък. Дотогава за страните от Централна и Източна Европа е важно да не се заключваме в едни дългосрочни енергийни зависимост като потребление на конкретни горива. От тях после да не можем да се измъкнем заради направената инвестиция. Това е валидно особено за изграждане на ядрена централа, независимо дали ще е АЕЦ "Белене" или нова мощност в АЕЦ "Козлодуй". Първо, ще е направена една голяма инвестиция, после цената на електроенергията ще се повиши, а и държавата винаги ще е отговорна за проекта. Няма АЕЦ в света, при който държавата да не е отговорна за последствията при евентуален инцидент. Да не забравяме и премахването на централата след 50 или 70 години. Кой ще плати разходите за извеждането от експлоатация? Тези неща не се коментират, но са ключови. Сега например Германия ще плати много тлъста сметка, за да се откаже от ядрената енергетика. Тоест ние трябва да си направим правилно сметката, че в бъдеще ще има много разходи за такава централа, които ние не можем да предвидим.
В този контекст въглищния преход е неизбежен не заради изискванията на ЕС, а заради икономическата обосновка на тези централи, които вече не са конкурентни - те просто няма да функционират и да произвеждат електроенергия заради високите им цени. Да, в краткосрочен план ще имаме нужда от повече природен газ, няма да се учудя ако някои централи преминат на природен газ. Така се случи в ТЕЦ "Варна", въпреки че процесът там е доста непрозрачен и всичките проблеми около сделката.
Но подобни газови мощности вероятно ще играят ролята на свързващо звено при един по-сериозен преход в енергиен аспект. Технологично не е проблем и въглищните централи в басейна "Марица Изток" да преминат към използване на природен газ. Не съм сигурен по-скоро дали ще се появи частен инвеститор, включително и американски компании, които биха инвестирали над милиард долара, за да преминат на синьо гориво в ситуация, в която ЕС ясно заявява, че природният газ не е приоритет и финансови инструменти няма да се използват в подкрепа на газови централи. Частния инвеститор знае, че ако построи една газова мощност, то тя няма да оперира повече от 15 години. И тогава сметката става много сложна дали изобщо има смисъл да се прави такова вложение.
- Какво е мнението ти за новата американска политика и зеления курс, който поема президентът Джо Байдън? Може ли да очакваме и нотка ядрена енергетика там?
- До голяма степен политиката на новата администрация на САЩ е продължение на политиката на президента Обама. Той бе започнал дългосрочна стратегия за декарбонизация. Очаквам инвестициите във ВЕИ технологии да се засилят допълнително сега - САЩ и в момента са номер 2 по инвестиции в зелени централи, след Китай. И това е постигнато на пазарен принцип, въпреки многото ограничения на щатско ниво, каквито например има в Калифорния.
Така че този процес за изграждане на ВЕИ няма да бъде забавен, а дори ще се забърза сега. Очаквам доста по-голямо сътрудничество между САЩ и Европа в борбата с климатичните промени. Няма да се учудя например, ако инициативата "Три морета", започната от администрацията на Доналд Тръмп, се пренасочи към финансиране на проекти като големи ВЕИ централи или подобряване на електроенергийната системна свързаност. Защо не и проекти за офшорни вятърни централи, зелен водород и други. Фокусът може би сега ще бъде изместен от геополитически проекти като газопроводите и ще отиде към новите технологии./business.dir.bg