Какви са минималните заплати в Европа

  

Размерът на минималната заплата в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) през последните години расте с осезаемо бързи темпове. Толкова бързи, че днес покупателната способност на минималното възнаграждение в Полша и Словения е по-голяма от тази в някои западни членки.

И докато в държавите от региона все още минималните заплати са най-ниските в Европейския съюз (ЕС), те скъсяват дистанцията си с останалите страни-членки най-вече в резултат на значителното им увеличение през последното десетилетие, пише сайтът Emerging Europe.

В допълнение може да се каже, че когато се има предвид размерът на минималните възнаграждение към разходите на живот, разликата между източноевропейските и западноевропейските страни изглежда още по-малка.

Според ново проучване на Евростат най-високата минимална заплата в развиваща се Европа се изплаща в Словения. Към януари 2021 г. минималната работна заплата в страната е 1024 евро, далеч по-висока от втората класирана развиваща се европейска държава, Литва, където минималната работна заплата е 642 евро.

В другия край на спектъра е България, която има най-ниската минимална заплата от всички нововъзникващи европейски членове на ЕС - 332 евро, което е по-ниско дори от Сърбия, която е  извън ЕС, където минималната заплата е 366 евро.

Когато просто сравним брутните суми, минималната работна заплата в България е 6,6 пъти по-ниска от тази, която се печели от най-ниско платената в Люксембург (2 202 евро). 

Когато обаче се вземат предвид разходите за живот и покупателна способност (PPS) в целия ЕС, разликите значително падат. Всъщност, когато минималните заплати в България и Люксембург се сравняват при тези условия, разликата между двете страни пада рязко до едва 2,2, въпреки че работниците в България остават на дъното в целия ЕС.

Това обаче не важи за Полша. Докато минималната заплата в страната е една от най-ниските в ЕС, от 614 евро, когато се вземе предвид покупателната способност, страната изпреварва държави, като Малта, Португалия и Гърция, както и всички останали в ЦИЕ без Словения.

Данните на Евростат показват още, че между 2011 и 2021 година най-голям скок на размера на минималното възнаграждение има в Румъния - от 11,3%. След нея са Литва и България със съответно 10,7 и 10,4 на сто.

Междувременно депутатите в Европейския парламент гласуваха доклад за намаляване на социалното неравенство. Принципът, че „трудът е най-добрият начин за борба срещу бедността“ не се прилага за нископлатените сектори, както и за тези, които работят при несигурни и нетипични условия на труд, пише в доклада.

 

С документа от институцията призовават Европейската комисия (ЕК) и държавите членки да включат предотвратяването на бедността сред работещите в общата си цел за изкореняване на бедността в общността.

Данните на Евростат показват, че през 2018 г. 9,4% от европейските работници са били изложени на риск от бедност. Ниските заплати не са се увеличили със същия темп в сравнение с другите видове заплати в много държави членки, което изостря неравенствата в доходите и бедността сред работещите и намалява способността на лицата с ниски доходи да се справят с финансови затруднения.

Според определението на статистическата агенция хората изложени на риск от бедност сред работещите, работят повече от половин година и годишният им разполагаем доход е под 60% от средния национален доход след социалните трансфери.
 
Евродепутатите приветстват предложението на ЕК за директива относно адекватните минимални работни заплати, като го описват като важна стъпка, за да се гарантира, че всеки може да изкарва прехраната си от работата си и да участва в обществeния живот.

 

Директивата следва да гарантира, че законоустановените минимални работни заплати, където това е приложимо, винаги се определят над прага на бедността, посочват европейските депутати. Работодателите не следва да приспадат разходите необходими за извършване на работа, като например настаняване, необходимото облекло, инструменти, лични предпазни средства и друго оборудване, от минималната работна заплата.