Паспортизацията на сградите е важна, но трябва да се търси баланс между интересите на етажната собственост, на общината и държавата. Това каза пред БНР Павел Миланов, председател на Асоциацията за регулиране на отношенията в етажната собственост.
Какви според него ще бъдат последиците, ако при обследването се установи, че даден блок е в лошо състояние:„Реално стават непродаваеми апартаментите в него и хората ще си живеят, докато не падне блокът. Това ще стане“, каза Миланов.
По думите му хората си правят едни прости бакалски сметки на база на квадратурата на апартамента.
„Старите жилища са чиста квадратура, те имат идеални части. Отделно към новите жилища има подземни паркоместа. Това всичко е квадратура, която ще влезе допълнително към жилищата и трябва да я предвидим. Така че, това, че правим сметка на 65 квадрата, е сметка без кръчмар. Квадратурата на една сграда е много сериозна и това ще струва доста пари.“, посочи председателят на асоциацията.
Най-страшното обаче е не самата цена, а самият начин, по който ще се извърши обследването за паспортизиране на сградата, коментира Миланов.
„Най-страшното е, че ние трябва да си освободим жилищата, за да може да се направи едно такова сериозно обследване.“
„Неслучайно в Германия санираха жилищата. Не правиха програма за енергийна ефективност – да слагат стиропори, да правят покриви и щрангове, а изцяло санираха жилищата. Да, изнасят се хората за няколко месеца, прави се основен ремонт“, посочи още Миланов.
Трябва да погледнем жилищната политика на държавата - рано или късно тези панели ще започнат да се разпадат, подчерта Павел Миланов. „И ние трябва да си дадем сметка какво ще се случи след 5 години, след 10 години.“
Трябва да се обследват онези жилища, които имат определен срок на годност – 50 години за панелите и 60 години за ЕПК, смята Павел Миланов.