За първи път от година насам хората имат надежда, че можем да се справим с пандемията от Covid-19. Почти една трета от американците са ваксинирани изцяло. А и Европа е на път до края на лятото да постигне масова имунизация.
Но всъщност се намираме в един от най-критичните моменти на пандемията - на трескава надпревара между ваксините и мутациите на вируса. Въпреки напредъка, постигнат в последните месеци, благоприятният изход не е сигурен. По-малко от 10 процента от световното население е ваксинирано (поне с първата доза), докато новите мутации на вируса продължават да се разпространяват.
Големият въпрос сега е дали сме приключили с мутациите, или ще се появят и нови. Учените засега не могат да дадат отговор на този въпрос. А вероятностите, мутациите да успеят да надвият ваксините, са три, пише "Business Insider".
Трите риска
Лошата новина е, че заради ограниченото темпо на ваксиниране в световен мащаб вирусът би могъл да намери пролуки в имунната ни защита. Тъй като коронавирусът се развива постоянно и се адаптира спрямо своето жизнено пространство - т.е. спрямо нас, се опитва да оцелее като изгражда "подходящи" версии на самия себе си. Актуалните ваксини обаче са разработени само за защита от първоначалната версия, открита преди година и половина в Китай. А тя днес почти не съществува - изместена е от новите варианти.
Добрата новина: ваксините до момента се оказват толкова силни, че осигуряват защита и срещу мутациите. А и фармацевтичните концерни полагат усилия за разработката на нови ваксини - надявайки се по този начин да изпреварят вариантите на вируса.
Ето и кои са трите възможности вирусът да се изплъзне на ваксините: Първо - и то е решаващото - всички досегашни ваксини са насочени срещу шиповидния протеин на коронавируса, благодарение на който той прониква в нашите клетки. И ако тези протеини мутират по-силно, ваксините биха могли да се окажат безполезни.
Втората възможност е свързана с т.нар. "Escape"-мутация: вариант на вируса, който нашата имунна система не разпознава веднага, и който поради това има по-добър шанс да се множи и да инфектира населението. Както информира австрийската телевизия Puls24, до момента най-голямото огнище на този вид мутация е Тирол.
На трето място никой не знае колко продължителна пълноценна защита срещу вируса ни осигуряват актуалните ваксини. Учените обаче знаят, че тази защита не е вечна. Което може да доведе дотам, че през следващите години ваксинираните хора отново ще се окажат уязвими за вируса.
Най-голямата надежда
САЩ, Европа, Израел и някои други страни напредват бързо с ваксинирането на населението. Но за останалата част от света пандемията си остава огромно предизвикателство. Има обаче и надежда, свързана с обстоятелството, че РНК-ваксините тренират тялото само да се справя с вируса. Освен това тези ваксини само за няколко седмици могат да бъдат напаснати към новите варианти.
Учените се надяват също, че на базата на познанията за новите варианти един ден ще може да бъде разработен един единствен мултикоронавирусен коктейл, който ще гарантира защита срещу всички заплахи.
Най-голямата заплаха
Най-голямата заплаха е собственото ни неблагоразумие. През последните две седмици по света са регистрирани повече случаи на Covid-19, отколкото в първите шест месеца на пандемията, като повече от половината са в Бразилия и Индия. Именно там, гласят опасенията на експертите, могат да се появят "Escape"-мутации, които са в състояние да заобиколят имунната ни система.
След една година пандемия хората гледат на ваксините предимно като на един вид пропуск за свободно придвижване. Наскоро в Индия милиони вярващи се събраха на религиозен празник, след което мнозина се разболяха. Япония продължава да държи на провеждането на Олимпийските игри тази година, въпреки множеството смъртни случаи от коронавирус в последните месеци.
В момента сме като един възгордял се боксьор, който става невнимателен в последния рунд. В контекста на все още скромния дял на ваксинираното световно население натискът за връщане на свободите може да способства за развитието и разпространението на следващи мутации. Само ваксинациите не са достатъчни за постигането на групов имунитет, подчертават учените. Основните предпазни мерки, като носенето на маски и спазването на дистанция, продължават да са задължителни, за да бъде спрян вирусът.
Статията е публикувана в DW