Навършват се 145 години от смъртта на (20 май 1876 ст.ст.) Христо Ботев (Христо Ботьов Петков), български поет, публицист и журналист, идеолог и ръководител на националноосвободителното движение /1848-1876/.
Бил е учител (1866) в бесарабското българско село Задунаевка, след което поема учителското място от своя баща в родния Калофер. От края на 1867 г. е в Румъния (Букурещ и Браила), където се включва в живота на българската революционна общност. Издава в. "Дума на българските емигранти" (1871), заедно с писателя Любен Каравелов списва в. "Свобода" /от февруари 1873 г. в. "Независимост"/ (1872), издава в. "Будилник" (1 май-1 юни 1873), в "Знаме" (8 декември 1874-14 септември 1875) - печатен орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). От август 1874 г. е член на Временния централен комитет, а от 1875 г. на Българския революционен комитет.
Включва се в подготовката на Априлското въстание (1876). Организира чета от 200 души, с която завзема австрийския параход "Радецки" и на 29 май 1876 г. (17 май ст. ст.) при с. Козлодуй слиза на българския бряг на р. Дунав, откъдето се отправя към Стара планина. След тежки боеве с редовната турска армия, черкези и башибозуци е прострелян на 1 юни 1876 г. (20 май ст. ст.) на връх Камарата в местността Околчица във Врачанския балкан.
Автор е на стихотворения, които са събрани в стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова" (1875). Автор е и на политическа публицистика - "Народът. Вчера, днес и утре", "Решен ли е черковният въпрос?", на фейлетоните "O, tempora!O, mores!", "Това ви чака", "Послание от небето", "Политическа зима" и др.
По традиция всяка година 2 юни се отбелязва като Ден на Ботев и на
загиналите за свободата и независимостта на България. Точно в 12,00 часа
ще се чуят воя на сирени.