Младо българско семейство Светлана и Венцислав Стоянови, които имат две малки деца - Станимир, който е само на 9 месеца, и Александър, на 7 години, живее без ток, без баня, без топла вода и без всякакви нормални човешки условия за живот.

Трагедията на семейството започва през 2007 година, когато вследствие на трудова злополука са ампутирани три пръста от лявата ръка на Венцислав. С това едната му ръка на практика става напълно неизползваема.

По това време Венцислав работи и успява да издържа семейството си, но поради факта, че става инвалид и нетрудоспособен, бива съкратен от работа.

Когато се ражда първото им дете, семейството се издържа само от инвалидната пенсия на Венцислав в размер на 280 лв. и детските в размер на 90 лв. Ситуацията за семейството се влошава, когато почива бащата на Венцислав. Тогава те разбират, че дължат 1000 лв. за електричество. Когато проучват откъде е натрупана непосилната за тях сметка, разбират, че приживе бащата на Венцислав е дал няколко от стаите в къщата под наем на работници, за да може с парите от наема да покрива част от нуждите на семейството. Работниците обаче избягали, без да се издължат. 

Венцислав разказва как поискал разсрочване от електроразпределителното дружество, но отказ и... прекъсване на захранването. Така младото семейство живее повече от 10 години без ток, без топла вода, както и без всякакви нормални условия за живот.

Те обаче не спират да се борят. Венцислав, въпреки че е инвалид и само с една ръка, започва да работи в строителния сектор. Там не винаги има работа за него, но все пак успява да изкара пари за прехраната на семейството си. Наскоро Венцислав прави отново опит да се договори разсрочване на дълга за тока, но бива шокиран от факта, че сметката от 1000 лв. вече е в размер на 3500 лв. с лихвите.

Така той се обръща към свои приятели за помощ. Те решават да направят дарителска кампания, за да бъде възстановено електричеството в къщата в Костинброд, където живее младото семейство с двете си малки деца.

Светлана разказва, че след като е забременяла втория път, роднини и приятели са я съветвали да махне детето, защото в условията, в които живеят, не могат да го отгледат нормално. Тя обаче е била категорична, че с Венцислав ще се борят.

По ирония на съдбата къщата е историческа. На 1 август 1987 г. при изпълнение на служебния си дълг там загива пилотът полк. Радослав Димитров, а на оградата днес стои негова паметна плоча.

Приятелите на Светлана и Венцислав се обръщат към всички милосърдни българи с молба да помогнат, кой с каквото може. Освен от парични дарения за заплащането и пускането на тока, семейството има нужда от ремонт на банята, която в момента не работи, и пускане на топла вода в къщата. Дарения могат да бъдат направени и под формата на храни, дрехи и обувки за децата.

"Нека в тези трудни за всички ни времена да бъдем солидарни и да знаем, че всяко направено добро се връща десетократно", призовават приятелите на младото семейство.

Всеки, който иска да дари, може да го направи на следната сметка:

IBAN: BG74UBBS80021021388750
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Титуляр: Светлана Стоянова Тошева

Всеки, който иска да дари храни, дрехи и обувки за децата, може да се свърже със Светла на телефонен номер: 0878697735