Какво се включва в брутното трудово възнаграждение

 

При определяне размера на обезщетенията по Кодекса на труда в България, за основа се взима брутното трудово възнаграждение, получавано от работника или служителя. Какво точно се включва в него, отговаря Тодор Капитанов - създателят на www.mywork.bg - автоматизирана безплатна платформа за трудовоправни консултации и съвети в помощ на всички работещи граждани в България.

В брутното трудово възнаграждение като основа за обезщетението се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер - предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор.

Съгласно разпоредбата на закона брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск или на обезщетенията се включват:  

1. основната работна заплата за отработеното време;

2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;

3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;

4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;

5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда за неизпълнение на трудовите норми не по вина на работника или служителя;

6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда ;

7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда при некачествена продукция.

В брутното трудово възнаграждение се включва и допълнителното възнаграждение (т. нар. „клас“), което се изплаща на работниците и служителите за придобит трудов стаж и професионален опит в процент върху основната работна заплата. 

Такова е и допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд, както и за образователна степен „доктор“ и за научна степен „доктор на науките“. С колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието могат да се договарят и определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер. За да бъдат такива, те следва да се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и да са в зависимост единствено от отработеното време.

Спрямо закона, с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати - текущи, за година или за друг период. Условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения се определят с договорите (колективния или индивидуалния) и вътрешните правила за работната заплата.

Възнаграждението за извънреден труд не представлява възнаграждение с постоянен и предвидим характер, полагащо се заедно с основното трудово възнаграждение за действително отработено време, и по принцип не се включва като основа за обезщетението.

Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява на база размера на установената минимална работна заплата за страната.

 

Справка:

чл. 12, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата

чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата

чл. 17 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата

чл. 228 от Кодекса на труда

чл. 331, ал. 2 от Кодекса на труда