Бюджетът не е таблица с числа, а политики, за които някой
трябва да носи отговорност. В този контекст призивите на президента
Румен Радев и на служебното правителство за актуализация на бюджета са
неприемливи.
Целта на „Има такъв народ“, като политически проект, е да промени цялостната система на политическо представителство. Точно затова те отказват да следват каквито и да било принципи и правила на поведение в парламентарна среда, защото разчитат, че техните избиратели очакват именно това.
Да припомним само, че когато върнаха мандата в 45-то Народно
събрание, което всъщност предизвика парламентарната криза, получиха на
следващите избори на 11 юли над 100 хиляди гласа повече.
Те разчитат на този тип поведение – напълно отхвърляне на какъвто и да било диалог да се харесва на техните избиратели. В
това отношение грешката с общото им пакетиране стана очевидна още преди
около месец. Инерцията продължи твърде дълго и това попречи да се
анализира реално ситуацията.
Нямаше преговори, тези три седмици бяха загубени по същество. Нямаше преговори, имаше опознавателни срещи, както ги бях определил още в самото начало.
Другите политически формации се срещаха с екипа на „Има такъв народ“ и нещо представяха като свои очаквания, но беше абсолютно ясно, че не се води диалог, който би могъл да доведе до постигането на някакво минимално равнище на компромиси.
За съжаление, прогнозата, която направих малко след изборите на 11 юли - че ще се стигне до нови избори, се потвърждава. Това е най-лошият сценарий за България, защото управлението на страната е лошо в момента.
Самият факт, че и общественото мнение започва да се обръща по отношение на служебния кабинет, не е случайно.
България влиза в криза, която може да се окаже много дълбока. От една
страна става дума за нарастващ здравен риск, от друга страна, тези два
месеца и половина на служебното правителство бяха напълно загубени от
гледна точка на подготовката на държавата за възможна четвърта вълна на
ковид.
Рекапитулацията е лоша, защото служебното правителство не си
свърши работата, а то е отговорно само пред Румен Радев, а Румен Радев
не е отговорен пред никого. Това състояние на полупрезидентски режим на
управление още три месеца ще доведе до социална и икономическа криза.
Най-лошият вариант е Румен Радев да получи втори мандат. Категорично съм убеден, че той не е подходящ за ролята на държавен глава.
Той го доказа многократно през изминалите години и особено през последната година, когато започна институционалното противопоставяне, което прерасна в политическа криза.
Забавянето на лансирането на алтернативни кандидатури за
президентските избори е опасно. Вижда се, че отделни политически партии
едва сега започват да разсъждават по тази тема, а ние сме на по-малко от
90 дни от президентските избори.
По Конституция датата, която парламентът трябва да определи, трябва да
бъде в интервала между 22 октомври и 22 ноември. Следователно,
политическите партии ще бъдат принудени да определят някакви много
разпознаваеми фигури.
Хора със собствен политически и публичен образ, които да могат в един
изключително кратък период от време ефективно да участват на
президентските избори.
По всичко изглежда, че ще имаме президентски избори в два тура. Много е
важно тези, които ще се явят срещу Румен Радев, да консолидират
подкрепата си за втори тур.
Това е много сложно упражнение, особено, ако се разрази една много тежка
ковид криза през септември-октомври. Това ще промени много неща. По
тази причина екипът на Радев в момента търси възможност да избегне тези
отговорности.
Точно заради това и виждаме тези панически призиви от страна на
служебния кабинет да бъде актуализиран бюджета. Това е абсолютно
недопустимо.
Трябва да бъде ясно, че служебен кабинет не може да актуализира бюджет.
Това не са таблици с числа, а политики, за които някой трябва да носи
отговорност.
В това отношението призивите и на Радев, и на служебното правителство,
са абсолютно неприемливи. Същото важи и за очакването този служебен
кабинет автоматично да стане редовен. И едното, и другото решение, нямат
нищо общо с парламентарната демокрация.
„Има такъв народ“ ни показа друг начин за връщане на мандата с
прехвърляне на отговорността на другите политически формации. Предстои
да видим дали на следващите избори това ще им донесе нова група от
избиратели, които да подкрепят подобно поведение. Лошото е, че
вероятността за съставяне на правителство в това НС намалява до
пренебрежимо ниски равнища.
Големият проблем е друг. Ако погледнете страницата
на НС, ще видите, че „Има такъв народ“ не са внесли нито един
законопроект, с изключение на Временната комисия за промяната на
правилника на работата на НС.
И до момента нямаме конституирано НС, няма нито една избрана постоянна парламентарна комисия. Това е абсолютно недопустимо. Това е трета седмица, откакто то започна работа.
Продължават да се разглеждат предложения за временни комисии, а нямаме
постоянна. Тези 36 законопроекта, които вече стоят в деловодството на
НС, не могат да бъдат разгледани, защото няма постоянно действащи
парламентарни комисии. В 45-то НС ситуацията беше почти същата.
Там имахме три постоянни комисии - здравна, бюджетна и правна, и 6-7 временни, а тук нямаме нито една. Това означава, че никой не е имал намерение парламентът да проработи.
Извънредните временни комисии, които няма да доведат до никакъв резултат, са само игра с публиката. Това е още по-обезпокоително, защото има ясно желание да бъде компрометиран парламентът и парламентарната демокрация, а страната да бъде тласната към разсъждения за полупрезидентски режим.
Трябва да бъде абсолютно ясно, че полупрезидентският режим в България би бил просъветски, проруски. Ако някой има амбиции в тази посока, трябва да разбере, че промяна в Конституцията при тези условия е невъзможна, а всяко противоконституционно действие е атака срещу държавността.
ДПС открои най-интензивното политическо противопоставяне. През изминалите две седмици в парламента най-интензивното противопоставяне не беше срещу ГЕРБ, а беше между ДПС и „Демократична България“.
ДПС маневрира добре в подобни ситуация, защото знае, че не е в състояние
да присъства официално във властта. Това му позволява да маневрира
така, че да увеличава напрежението между опонентите.
Движението многократно е използвало тази тактика, и видяхме втвърдяването на тона срещу „Демократична България“.
Това множествено противопоставяне постави ГЕРБ в комфортната ситуация на ясно изразена опозиция, с която вече почти никой не се занимава. „Има такъв народ“ върви към ролята на втора опозиция в това НС, което е още по-абсурдно. При липсата на управляващо мнозинство – две опозиции са твърде много.
Най-жестоката истина, която научи българското общество от случилото се до момента, е, че политиците не се интересуват от дневния ред на България.