Доц. д-р Мира Радева е един от най-известните български социолози.
Магистър по социология на Софийския университет. Специализира в
Университета Париж VII и Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ.
Доктор по социология в Института по социология към БАН с дисертация на тема „Конфликтите в организацията“. Дългогодишен преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. От 1991 г. ръководи Института за социални изследвания и маркетинг „МБМД“.
Вижте мнението ѝ пред "Марица" по всички горещи политически теми у нас:
- Доц. Радева, на кого президентът Радев ще даде третия мандат?
- Трудно е да се прогнозира. Най-логично в този момент обаче е мандатът
да се даде на БСП - третата по значение политическа формация, с която
при това президентът е свързан по някакъв начин. А и ми се струва, че
БСП биха могли в най-голяма степен да поддържат форма на разговор с
останалите партии.
Ако мандатът се даде на „Изправи се, БГ! Ние идваме“, те ще се опитат да играят с кворума.
За съжаление, надеждата за кабинет е много слаба. Миналото лято по време на протестите прогнозирах, че партиите на протеста ще се опитат да направят кабинет, но веднага след това ще се изпокарат. А се стигна до разкол още преди да формират кабинет.
Огромното разочарование за нашата парламентарна демокрация се оказа партията на Слави Трифонов. ИТН се оказа или партия на личната амбиция, която трябва да утвърждава имиджа на един човек, или пък са зависими от други играчи - неясно кои и какви.
Най-страшното обаче е, че ИТН в убежденията си изглеждат все повече анархисти - хора, които се опитват да разбиват институциите, държавността, а не да изграждат нещо ново.
Откровено казано, на фона на хаоса, който се задава, бих приела всякакво решение за кабинет. Но за съжаление, на хоризонта не се вижда никаква успешна конфигурация между сегашните политически субекти. Ако ГЕРБ и "Има такъв народ" останат извън борда, не е възможно правителство, освен ако не е с някаква парламентарна игра с кворума. Но това е твърде сложно при тия провалени отношения.
Партиите не искат да разговарят, а публиката гледа смаяна това зрелище. Но се задава зима, икономическа криза, протести. Някой от политиците трябва да отстъпи, да каже: Не искаме да чупим държавата! Дори отстъпки в посока ГЕРБ и ДПС трябва да се направят.
Защото се трупат проблеми, страната пламти отвсякъде.
- Има ли време за нова политическа формация до евентуалните трети поред предсрочни избори?
- Безспорно времето е много малко. Ако се върви директно към избори, имаме само 2-3 месеца. Ако ще се правят нови политически заявки, трябва да се действа много бързо и категорично. В момента ИТН на практика отстъпва електорални полета и там се образува вакуум.
Досегашните политически играчи трудно биха могли да дръпнат много.
Поддръжниците на ИТН са най-вече млади хора, които се чувстват неудовлетворени, непредставени в съвременната политика. А Кирил Петков, успял млад българин, се харесва именно на тази група хора. Дори канадското му гражданство, което се споменаваше като негатив, е идеал на много млади българи. Интересно е какво ще се случва там в бъдеще.
- Има ли печеливши от патовата ситуация в 46-ото Народно събрание?
- Не вярвам, че някой може да спечели. Чух теза за нов политически играч, за нова формация. Цитира се дори името на служебния министър на икономиката Кирил Петков.
Стана ми интересно, защото министърът е далеч по-харизматичен от лидера на „Да, България“ Христо Иванов например. А в политиката е малко като в киното - избираме със сърцата, с очите. Румен Радев например беше избран с очите - нищо не знаехме за него, добре стоеше в тази роля и хората го подкрепиха.
- Не сгрешиха ли ИТН с изявленията за дискриминацията около антиковид мерките? Няма ли това да им изиграе лоша шега при пик на заразата?
- Не, те имат подкрепа за това. Прави са ресторантьорите - метрото не работи на 30 процента, нито автобусите, нито заводите. Не може едни бизнеси да са изкупителната жертва на глупави опити, които не дават резултат. Смятам, че думите на депутата Чорбанов ще донесат одобрение на ИТН.
Българинът е много скептичен към ваксинирането
Но има и нещо друго, което няма как да се скрие в световен мащаб - оказва се, че всички мерки срещу ковид не дават ефект. 90 процента ваксинирани в Израел и сега започва трета вълна. Значи има нещо дълбоко сбъркано в цялата тая работа. Откровен поддръжник съм на ваксините по принцип, но тук виждаме, че каквото и да се прави, решение на ковид кризата няма.
А що се отнася до електорална подкрепа - оттук нататък ИТН ще вървят надолу. Ако не се яви нов играч на следващите избори, ще гласуват още по-малко хора и ще имаме още по-малко легитимен парламент. И това унищожава авторитета на парламента като институция. Стигаме до конституционна криза, както казва Иван Костов, и положението е опасно.
- Избори "2 в 1" или отделни - кой е по-добрият вариант?
- И двата варианта чисто технически са възможни, но това, което ме притеснява, е смесването на двете теми, а президентският избор е мажоритарен. Имам опасения и да не се получи пълно безвластие.
Единственият полезен ход е или политиците да проявят отговорност, или да се уплашат малко повече и поне да започнат да си говорят. Каквото и да е правителство ще е по-добре от тази каша. В Европа няма такъв феномен - човек, влязъл в политиката - като Слави Трифонов - който с никого не иска да си говори.
Без нови играчи на следващите избори ситуацията ще е още по-патова. Очевадна е липсата на лидерство. Нужен е лидер, който да поеме отговорност. За какъв лидер се мисли Слави Трифонов, когато той изоставя племето, държавата си.
- Не си ли отваря много фронтове президентът? Тази кавга за това коя е родината на Мустафа Карадайъ няма ли да отблъсне ДПС и да го лиши от подкрепа?
- Това е откровена провокация, да не се връщаме към тази опасна и хлъзгава територия, каквато е национализмът.
Президентът би трябвало да не се поддава на емоции, но вероятно напрежението става прекалено силно и му идва в повече.
В тази ситуация е нужно смирение, прекалено егоцентрични са политиците, а вървят по много тънък лед. Напрежението се трупа, хората искат промяна и това може да избие в неочаквани посоки. Не е гарантиран вторият мандат на Румен Радев, независимо от високия му рейтинг. И президентът трябва да внимава.
Още по-трудна прави ситуацията липсата на обявени кандидати от другите политически партии. А изненади винаги са възможни.
Има поне два случая, когато финалът бе различен, въпреки убеждението, че президентските избори са предрешени. При първото избиране на Желю Желев всички смятаха, че ще спечели на първи тур. Жорж Ганчев тогава взе 17 процента и всички бяха в шок и ужас.
И през 2001 г. никой не очакваше Георги Първанов да спечели заради високия рейтинг на Петър Стоянов. Така че президентските избори, както и кметските често са поднасяли изненади.
Със сигурност не му е лесно на Румен Радев - усещането за безвластие на практика допълнително фиксира вниманието върху него. А според много хора тази ситуация е създадена от Радев, който излезе с вдигнатия юмрук и каза, че трябва да се свали Бойко Борисов.
Постигна го и последва безвластие. Няма как да искаш компромис, когато досега си рушил всички мостове, насъсквал си едни срещу други. Факт е, че Румен Радев е най-неконсенсусният президент в нашата история.
Не сме имали президент с такава жажда за лично участие в изпълнителната власт.
Ситуацията е опасна за Румен Радев - при това безвластие настъпващата икономическа и социална криза лежат на неговите плещи, няма друг отговорен. Двамата с Борисов са като диви козли, които се бият на ръба на скала. И накрая и двамата падат в пропастта - това се случва.
- Да не би тайната цел на г-н Радев наистина да е президентска република?
- О, за президентска република трябва да се смени конституцията, за което е нужно още по-голямо съгласие от две трети. Т.е. ние сме в капан. Чудя се, дори не сме на прага на нова национална кръгла маса, която да търси решение на проблемите.
- Докога ще сме в изборна спирала - през три месеца избори?
- Докато политиците започнат да си говорят, да разбират, че трябва да се намери решение.
Но засега нещата вървят към нови избори. Ако все пак стане чудо и се състави някакъв кабинет, вместо месеци може да издържи и повече. У нас най-стабилни са се оказвали нетрайните неща.
Уж избираха кабинета на Любен Беров за няколко месеца, а той изкара три години.