Евродепутатът Андрей Ковачев с ответен отговор на статията „Опасният балкански застой“

 

  Уважаеми г-н Билд,
Бях доста изненадан от Вашата статия („Опасният балкански застой“), която беше публикувана в много български медии.
В статията си Вие твърдите, че в момента Северна Македония е „изнудвана от България, поради причини, които датират далеч назад в историята на региона (но нямат никакво отношение към съвремието)“.

Бих искал да използвам тази възможност, за да представя на Вашето внимание някои факти от новата история на отношенията между двете страни - след независимостта на сегашната РСМ от комунистическа Югославия. Управляващите елити в Скопие след 1944 г. – преди, а и след независимостта на страната, използват реч на омразата и лъжи. Те фалшифицират и манипулират историята вече десетилетия. Омразата им е институционализирана в учебниците и медиите, които наричат българите „татари“ и „фашисти“.
Докато повече от 130 000 граждани на РСM са придобили българско гражданство въз основа на произход, тяхното съществуването е напълно пренебрегвано от Скопие. В страна с население около два милиона, половината, от които албанци, роми, власи и други, тази цифра е значителна. В миналото тези хора са били преследвани, в днешно време са подложени на словесно насилие и дискриминация, и се страхуват открито да се обявят за българи. Тази дискриминация и насилие са извършвани не само от обикновените граждани на РСM, но и официални длъжностни лица. Неотдавнашен случай беше този с г-н Зоран Иванов - тогавашен
председател на Съвета на директорите на Македонската информационна агенция (MIA), който беше уволнен след вулгарен коментар за тогавашния министър на външните работи на България Екатерина Захариева. Преди това тазгодишният участник от РСM в Евровизия Васил Гарванлиев беше обект на смъртни заплахи и реч на омразата, след като спомена в телевизионно интервю, че има двойно гражданство - и българско, по произход. Тази омраза, започната от комунистите, със сигурност не е част от основните европейски ценности. В тази връзка очаквам, че ще се присъедините в усилията за истинско европейско помирение и ще отхвърлите бруталните престъпления и лъжи, част от комунистическото наследство. Може би се питате защо толкова малко се е чуло за този въпрос в международен план. България – за разлика от Гърция, никога не е искала да изнася проблема на международната сцена, тъй като винаги сме вярвали, че ще успеем да преодолеем болезненото наследство от комунизма с братски усилия. За съжаление, досега положените усилията бяха едностранни и съответно, безплодни.
Може би се чудите защо толкова малко се чува за този проблем в международен план. България, в ярък контраст с Гърция, никога не е искала да изнася проблема на международната сцена, тъй като винаги сме вярвали, че ще успеем - по братски начин, да преодолеем болезненото наследство на комунизма. За съжаление досега това не беше така.
Република Северна Македония не спазва Критериите от Копенхаген по отношение на зачитането на правата на своите граждани. Това е отбелязано и в годишните доклади на Европейския парламент относно РСM. Многобройните грозни случаи на реч на омраза, насилие и дискриминация срещу хора, които открито изразяват своята българска идентичност и/или произход, са залегнали в годишните доклади на ЕП за Република Северна Македония. За допълнителна справка можете да намерите в докладите тук: 2011, 2012, 2014, 2015, 2016, 2019-2020. 

Също така ЕП подчертава значението на историческото помирение за преодоляване на дълбоките разделения на тоталитарното минало, които съществуват и до днес. Единствената причина Европейският парламент временно да прекрати приемането на текстове за дискриминацията на хора с български произход или самосъзнание през 2017 г. и 2018 г. беше подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Подобно на България, ЕП се надяваше, че след подписването на Договора ще има реално подобряване на отношенията между София и Скопие. С настоящото си поведение РСM не може да започне преговори за присъединяване към ЕС без ясна пътна карта, която трябва да бъде част от взаимно договорената рамка за преговори с ЕС. Това е неприемливо за Скопие за момента. България очакваше, че Договорът ще бъде стъпка в правилната посока към преодоляване на разделенията, наследени от комунистическата диктатура, но стана ясно, че постюгославският елит няма смелост да извърши необходимите промени. Напротив, управляващата класа в Скопие използва всички усилия след подписването на Договора за добросъседски отношения да представи позицията на България като нелепо искане, свързано единствено с историята. Тъжно е, че има западноевропейски учени и политици, повлияни от тази спонсорирана от държавата пропаганда. Сега отношенията между двете страни са дори по-лоши, отколкото преди подписването на Договора - има все повече случаи на престъпления, предизвикани от омраза. Ситуацията е непоносима за всеки, който открито се самоопределя за българин в Северна Македония. Доверието между двете страни е загубено и трябва да се възстанови отново. През последните 30 години България многократно прояви добра воля. София е първата, която призна Скопие след нейната независимост под името Република Македония. Веднага дадохме на младата република военна техника, за да се защити от потенциална заплаха от тогавашна Югославия, доминирана от Сърбия на Милошевич. Подкрепихме Скопие с доставки на храна и гориво по време на Югоембаргото. След неговия край защитавахме суверенитета и териториалната цялост на тогавашната Република Македония по време на събитията от 2001 г. България бе една от първите, които ратифицираха протокола за присъединяване на РСМ към НАТО, за да предпази страната от влияния на трети страни. Исторически погледнато, фактът, че географската област Македония остава в рамките на Османската империя след Берлинския договор, е огромна драма за поколенията българи, които по онова време представляват най-голямата етническа общност в географския регион Македония. България винаги е подкрепяла с всичките си сили и средства, дори с риск за собственото си съществуване, борбата на македонските българи за автономия, освобождение и независимост в съответствие със случващото се на световната сцена. Няма съмнение, че и България, и аз уважаваме съвременните реалности, които са последствие от драматичните събития от миналия век. Това не е партийна политика, а национална позиция на Република България. Тя не се основава на национализма, а на европейските ценности за справедливостта и зачитането на достойнството и правата на всички граждани, независимо от тяхното самоопределение. Само заедно, ръка за ръка, като част от голямото демократично европейско семейство можем да преодолеем страданията и разделенията от миналото. Това е причината мотото на Европейския съюз да е „Обединени в многообразието“. Бих очаквал, Вие, като опитен и дългогодишен политик да призовете политическите сили и академични среди в РСМ да намерят сили да преодолеят десетилетното разделение и дискриминация спрямо българите и България. От страната кандидат зависи кога и колко бързо ще стане част от ЕС – нещо, което и аз, и България желаем и за което работим от десетилетия. Надявам се, че ще имате малко повече търпение и желание да получите информация от различни източници за проблемите на Балканите.
Позволявам си да публикувам този текст в отговор на Вашето публично изказано мнение. Оставам на разположение за разговор, ако желаете да обсъдите тези въпроси по-задълбочено.   

С уважение: 

 Андрей Ковачев,
Заместник-председател на групата на ЕНП в Европейския парламент с ресор Западни Балкани и Южно съседство , Ръководител на българската делегация на ЕНП

Това е позицията изразил българският евродепутат Андрей Ковачев в писмо до шведския политик Карл Билд - съпредседател на Европейския съвет по външни отношения, който обвини България, че изнудва Република Северна Македония по пътя ѝ към ЕС "поради причини, които са далеч в историята". Билд отправи упрека си към нашата страна в статия, посветена на Балканите, публикувана в изданието "Prpject Syndicate".

1 прикачен файл

Letter_Mr_Buildt.pdf  (359.03 KB