Днес, 23 август 2021 г., България отбелязва за дванадесети път Европейския ден за възпоменание на жертвите на тоталитарните режими. Решението за отбелязване на този ден е взето както от Европейския парламент, така и от Народното събрание през 2009 година. В България Народното събрание обяви деня за Ден за памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане на паметта на жертвите на тези режими.
На днешния ден преди 81 години два тоталитарни режима - болшевишкият комунистически режим на Сталин и националсоциалистическият на Хитлер, се споразумяват за подялбата на плячката „Европа“, като я разпределят помежду си. Това споразумение води до десетки милиони човешки жертви и до огромно страдание на няколко поколения.
За съжаление Румен Радев и наследниците на българските комунисти за пореден път няма да уважат този ден за почит. Не го считат за нужно, но за сметка на това те "отбелязват" датата 9 септември, на която започва кървавият терор в България. Да не забравяме критата с десетилетия истина, че българските комунисти 1940 година и началото на 1941 по инструкция от Кремъл агитират за присъединяване на България към Тристранния пакт. За тази агитация Антон Югов, Върбан Ангелов и други са преследвани от полицията, не за „антифашистка“ дейност, а за пропаганда в полза на присъединяване към нацистка Германия. От тези факти и до днес бягат наследниците на БКП като дявол от тамян.
Това показва, че българското общество все още е дълбоко разединено по отношение на интерпретацията на историята на 20-ти век. БСП е и в пряк разрив с Партията на европейските социалисти, която подкрепи решението на Европейския парламент. За кандидата за президент е ясно. От него нищо не може да се очаква по отношение на осъждане на комунизма и отдаване на почит към жертвите му. Показателно е, че именно в Деня за почит към жертвите на комунистическия режим в България тази година „надпартийният“ държавен глава реши да се кандидатира за втори мандат, вместо да почете паметта на хилядите невинни жертви на диктатурата. Трагично и комично е, че в нежеланието си да почете жертвите на комунизма, те пренебрегват и жертвите на националсоциализма и фашизма в Европа. Защото 23 август е ден за почит към всички жертви.
На 1 февруари тази година на въпроса защо не почете жертвите на комунизма, Радев отговори, че почитал всички жертви. Дали днес ще го направи? Явно няма време за това, защото е зает да се снима с местните представители на кремълските му покровители. Другото му изказване, че не искал да се делят хората на комунисти и антикомунисти, е най-меко казано учудващо! Дали на някой, когато почитат жертвите на нацизма, би му хрумнало да каже нека да не делим хората на нацисти и антинацисти. Болката на Румен Радев и подобните в България, свързани с БКП е, че не могат да преглътнат знака за равенство между диктатурите на националсоциализма и комунизма, потвърден и в резолюциите на Европейския парламент!
Както всяка година отново ще спомена десетките, ако не и стотици наименования и артефакти на комунистически символи, личности и събития, довели до огромни страдания на стотици хиляди българи, които са на обществени места в България и дават погрешна представа на младите поколения, че те са приемливи. Да, те са част от нашата история, но не за да са на обществени места и да се почитат, а за запазване на паметта за миналото в учебниците, музеите и тематичните паркове, за да не се повтарят никога миналите страдания. Десетки са случаите, в които лично съм настоявал за такъв дебат и промяна, но той категорично е бил отказван, било то от неразбиране или от нежелание да се обяснява на хората, които са били свикнали с тези имена или от доводи, че сега не му е времето и има по-важни неща или това може да доведе до нуждата за смяна на лични документи, което не е така. Искам да дам един добър и един лош пример. Огромни благодарности за смелостта на кмета на Община Брегово, който инициира смяната на над 60 наименования в общината. Не мога да не дам и фрапиращия пример с Община Бяла Слатина, където и досега местната власт смята комунистката Цола Драгойчева за „герой“, построил собственоръчно и със свои средства пощата и поставил мрамор на площада в града. В нейна „чест“ те са гласували площадът да носи името ѝ, който без 9-ти септември и Цола Драгойчева явно според тях нямаше да съществува. Същото се отнася за съществуващия по места култ към националните предатели Димитров (предателство спрямо Македония) и подобни „величия“.
Смятам, че след като в България със закон комунистическият режим е обявен за престъпен, какъвто е и националсоциалистическият, трябва да бъде решен и въпросът за комунистическите наименования чрез закон, както направи наскоро успешно Украйна. Явно е, че за местната власт това е труден въпрос. Аргументът, че са минали над 30 години и никой не се интересувал от темата дали комунистите биха го използвали по отношение на нацизма и жертвите на Холокоста? Все пак минали са доста повече десетилетия и според логиката на българските "другари" вече никой не би трябвало да се интересува от тази тема, минало му е времето и явно според тях в цяла Европа са "пещерни антинацисти". Ако си демократ си антинацист и антикомунист! Всякакви други обяснения само показват, че обясняващият е привързан към комунизма и не му се иска да се раздели с тази митология.
Младите поколения на България трябва да знаят какво се е случило през 20-ти век, за да не станат лесна плячка на комунистически, националсоциалистически или фашистки идеологии. За да не се случи това носят голяма отговорност и българските учители и родители. Колкото и добра да е учебната програма, приета от образователното министерство, без желанието и смелостта на учителите да преподават истината, няма да има промяна.
Поклон пред всички жертви на човеконенавистния терор – болшевишки, комунистически, националсоциалистически, Холокост и фашизъм. Много се надявам един ден да можем заедно и с хората с леви убеждения в нашето общество да почетем всички жертви.
В единението е силата!
* архивните документи са предоставени от г-жа Даниела Горчева
