Атеротромбозата е един от най-големите убийци на нашето
съвремие. Тази форма на тромбоза, която е предизвикана от агресивността
на атеросклеротичния процес, засяга всички сегменти от съдовата система –
мозък, сърце, периферни съдове.
„На атеротромбозата се пада повече от 50% от смъртността в България“, заяви той.
Според него ковид инфекцията е причина за активизиране на склонността към тромбообразуване и в много редки случаи ваксините.
„Съотношението между атеротромбози от инфекцията и ваксините е многократна, най-малко разликата е стократна. Имаме огромен проблем за пациентите, които са положителни на COVID-19 и много малък проблем с тези, които са ваксинирани“, коментира кардиологът.
Той поясни, че преди няколко седмици е излязло голямо проучване, в което се казва, че при ваксините, базирани на иРНК, проблемът от възникването на тромби е много малък.
Попитан дали може да предотвратим образуването на тромбози, проф. Петров каза, че отговорът е да.
„Има както промяна на стила на начина на живот, така и медикаменти, които могат да окажат превантивно въздействие, т.е. да предпазят пациента от образуване на тромби. Това са активни медикаменти от гледна точка на тромбообразуването и те са антикоагуланти, антиагреганти, вазодилататори.
Това са медикаментите, които играят съществена роля в предпазването и лечението на съдовите заболявания“, посочи медикът.
По отношение на застрашените, той каза, че това са хората, които имат фамилна предразположеност, диабетици; хората, които имат повишени нива на холестерола, повишени нива на тромбоцитите и препоръча във време на пандемия и вълна да бъдат по-бдителни към здравето си.
Проф. Петров коментира, че макар да живеем повече от година в условия на пандемия, все още има много неизвестни, други вече са известни.
Кардиологът е категоричен, че смъртните случаи след ваксинация са единични, т.е. това е изключение от правилото.
От думите му стана ясно, че между 15-19% от пациентите, които умират, имат някакво сърдечно-съдово засягане, което най-често се дължи на тромбоза.
По време на Конгреса беше обсъдена темата за създаването и организирането на центрове за лечение на исхемичен мозъчен инсулт, като специалисти от Англия, Германия и Америка споделиха опит.
В България едва сега започва организация по създаването на такива центрове, а ендоваскуларното лечение дотолкова е най-ефикасният метод за лечение на мозъчен инсулт в острата му фаза, че необходимостта от брой лекувани пациенти е едва 2,6 пациента, за да бъде спасен един човешки живот.
А всеки 6 минути закъснение за неговото приложение намаляват с 1% шанса за добър резултат при всеки конкретен пациент. Колаборацията между специалистите е ключова за успеха на ендоваскуларното лечение при мозъчен инсулт. В исторически аспект това е лечението с най-гигантски не само пациентски, но и здравеопазен ефект в историята на медицината. Създаването на такива центрове у нас ще е огромен скок напред.
Мозъчният инсулт е най-големият инвалидизатор на нашето съвремие и ако може да бъде лекуван навреме – хората, които преминават през него, ще могат да продължат да бъдат полезни на обществото. Освен това недобре лекуваните и нелекуваните пациенти генерират много повече разходи за здравната система. Заболяването е водеща причина за смъртност и у нас. На година в България се регистрират над 35 000 случая на мозъчни инсулти, или около 100 на ден. От тях 7000 завършват с летален изход.
Друг голям акцент по време на конгреса ще бъде модерното лечение на сложна аортна патология - аневризми и дисекации, както и ендоваскуларно лечение на хронична обструктивна белодробна хипертония.